Когато наистина освободиш фасцията- травмата на Морел-Лавале

Реших да напиша тази статия, за да ви дам храна за размисъл, когато търсите хора, които да ви “освободят фасцицията”. Ако четете това може да сте терапевти, които са били учени, че е възможно това да се случи. Прочетете статията внимателно, последвайте всички предоставени връзки и осмислете информацията и посланието, което ще намерите накрая на тази статия. Желая ви приятно четене.

Първо, какво е в действителност фасцията?

Това е мекият скелет на тялото. Тази тъкан обгръща и държи всеки един орган, съд и нерв в относително стабилна анатомична позиция, предоставя опорнa и защитна функция, а в същото време позволява индивидуалната свободата на движение, която всеки един от нас има в различните етапи от живота си. Говорим за структури като: мозъчни обвивки, лигаменти, ставни капсули, невроваскуларни обвивки, мембрани, септуми, септи, сухожилия и много други структири в човешкото тяло.

Източник на снимката: https://www.mdpi.com/2076-3417/11/1/307

Традиционно, на фасцията се гледа като на лист от съединителна тъкан, който обхваща мускулите и се закрепя за подкожие и кожа. Това са и типичните структури, които биват атакувани, манипулирани, разтягани, мачкани и като цяло подлагани на разнообразни механични стимули, за да бъдат освободени поради предполагаеми ефекти върху болковото преживяване, което изпитва човек. Както виждате от думите до сега, много от нещата, които правим, могат да се нарекат миофасциални освобождаващи техники.

Нека дадем малко примери: ставната гимнастика и разтягането, силовите и функционални физическите упражнения, невродинамичните техники. Терапии като: Мълиган, Сириакс, мануална терапия. Алтернативни терапии като: масажи, Юмейхо, Боуен, Шиацу, Ролфинг, дори може да срещнем твърдения, че кинезиотейпът също има ефект върху фасцията. И как биха могли да нямат?! Всичко, което кара тялото да се движи пасивно или активно, има ефект върху екстрацелуларния матрикс и клетките в тъканите на човешкото тяло, които е доказано, че реагират на това, както може да видите в престижния журнал Nature (виж тук) и Британския журнал по спортна медицина (виж тук)! Дали имат специфичен и насочен ефект, както и невромодулиращ обезболяващ ефект? Това все още не мога да твърдя, защото няма достатъчно събрани доказателства, които категорично да показват, че една терапия е ефикасна.

Разбирам, че това отново ще разпали на страстите на колеги, които се занимават сразнообразни пасивни практики, но искам да прочетете внимателно думите ми и да ги осмислите! ВСИЧКИ от изброените средства не могат да покажат 100 процента ефективност, когато става въпрос за хронични болки и болежки. Една чудесна мисъл на колегата Богомил Джеджев, която често си повтарям е, че: “Когато имаме толкова много начина да повлияем болката на някого, то нито един от тях не е достатъчно добър.”

В тази статия искам да ви запозная с крайния резултат от високоенергийна травма на кожата и подкожието, която води до закритата контузия, която наричаме лезия на Морел-Лавале. Снимките, които виждате са последствие от падане по гръб, при което кожата и подкожието буквално се отпорват от фасцията, която лежи под тях. Тук говорим за торако-лумбалната фасция, която е изключително здрава и има важна роля в трансмисията на сила от долните крайници към тялото ( виж тук за фасцията като цяло) ( виж тук специфично за тораколумбалната фасция).

В кракво се изразява тази травма?

Имаме разкъсване на физическата връзка на фасцията с подкожието и повсеместна травма на съдовете(кръвоносни и лимфни) в тази област, което води до колекция на серосангвинозна течност, кръв и некротична мастна тъкан, които се събират между мускулната фасция и кожата и подкожието. Тази чисто мекотъканна травма формира своеобразен сак, който издува кожата и подкожието, като натиска всичко в района, а отокът се ориентира по хода на гравитацията. Разбира се, ако силите, които действат на кожата са достатъчно големи при падане или удар, може да има и придружаващи фрактури.

Лечението е хирургично, ако бъде диагностицирано навреме, за да не се допусне възпаление и капсулиране на процеса и допълнително оболяване на човека. Възможно е подутината, която се формира, да бъде объркана за тумор, ако липсва ясен травматичен момент или човек не си обърне внимание и не забележи подуването.

Питате се как е възможно да не забележи?

В живота всичко е възможно! Често тумори, стари травми, счупвания и други състояния, не биват забелзявани или човек просто не им обръща внимание. Наскоро се запознах с тираджия, който е бил на курс в Европа и при смяна на гума си къса бицепса. Човекът кара вътрешно половин месец, за да си довърши курса и да си прибере заплатата. Прави го с една ръка и не обръща внимание на травмата си. Има хора, които са небрежни към тялото си или просто ситуацията ги принуждава да работят, или да се грижат за близък. Така изпускат момента безболезнено и без сериозно възпаление да евакуират тези течности, за да започне да се възтановява връзката между подкожието и фасцията.

Защо ви пиша тези неща?

Не за да ви плаша, нито да отричам, че фасцията се промения с годините и може да бъде повлияна от много неща които да доведат до сковаване, разпускане или промяната да се диктува от контекста. Може да видите фигурата за повече информация.

Източник на снимката: https://bjsm.bmj.com/content/52/23/1497

Една от посочените причини е елонгацията на тъканите чрез разтягане! Но как се разтяга съединителната тъкан? Гъвкава и податлива на разтягане ли е фасцията или по-скоро се къса?

Всеки, който е скачал във вода, може да се досети интуитивно за отговора. Ако скочим от високо и навлезем във водата с много енергия, резултатът е твръдост и възможна травма. Ако влезем във водата бавно и внимателно, то тя ще ни обгърне и ще се отпусне около нас!

Но така ли реагира съединителната тъкан?

Да, когато става дума за скованост на съединителната тъкан (фасцията), проучване показва, че за да се отпусне скованата ръка (виж проучването тук) , продължително механично разтягане с ниска сила, което е по-малко от 6 часа не е ефективно. Вече знаем, че фасцията, по дефицницията на консесусния документ, който може да прочетете тук, е повече от лист съединителна тъкан. Фасция са: сухожилията и лигаментите, ретинакулумите, нервните обвивки и т.н. и те, както и познатите ни листи, които опаковат мускулите, не обичат силно разтягане, не обичат и кратко разтягане. Тоест не обичат това:

Не ме разбирайте погрешно!

Няма лошо да се опитаме да повияем болката на някого с такива средства, ако сме внимателни и работим леко. Тези средсва не са лош начин, да се опитате да променим усещанията на човек и да успокоим нервната му система. Проблемите могат да дойдат, когато целенасочено се опитаме физически да променим за късо време морфологията на фасцията! Ако опитате да направим второто, рискът да причиним травмата на Молер-Лавале е изцяло на наша отговорност, защото доказателствата, които имамеме до момента показват, че съединителната тъкан не се разтяга бързо и веднага! За да я освободи (тоест разкъса) нещо внезапно е нужна много енергия и това със сигурност ще е на цента на травмирани кръвоносни, лимфни съдове, възпалителен процес, болка, възможна капсулация и нови сраствания! Благодаря ви, че имахте търпението да прочетете тази статия и бъдете здрави! Надявам, се че ще я споделите, за да достигне до повече хора. 🙂

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *