Краткосрочните цели след пресен инсулт

Преживели сте инсулт! Преди всичко искам да ви поздравя, че сте живи и може да прочетете тази статия. Ако сте близки на човек, преживял инсулт, бъдете благодарни, че вашият близък е жив и може да започне възстановяване. В България годишно 40 000 човека получават инсулт. 11% процента от получилите исхемичен инсулт умират, а 38% процента от получилите хеморагичен инсулт споделят тяхната съдба. Звучи черно, гадно, но това са цифрите и ние трябва да осъзнаем, че в повечето случаи инсултът ще промени завинаги начина, по който човек може да живее живота си. Това състояние, което остава след съдово-мозъчния инцидент, минава през серия от стадии, които са добре описани в литературата. В зависимост от тежестта на инцидента, темпото на минаване през тях може да е бързо, бавно или да спре във всеки един момент. Всякакво подобрение в последствие да се държи на компенсации и адаптации от страна на човека, който е преживял инсулта към новите му двигателни възможности.

Не се плашете!

Колкото и страшни да са думите ми до този момент, в 80% от случаите очакваме един човек, който е приживял инсулт, да проходи и да добие някаква двигателна самостоятелност. С други думи, шансовете да проходите са много големи. Това, което страда най-много, е ръката, речта, психиката и ума. Много вероятно е, ако до 72 часа след инсулта пръстите на ръката се размърдат, то тази ръка да постигне пълно възстановяване. Ако пръстите се размърдат от 9-10 ден шансовете за пълно възстановяване падат под 10% процента. С други думи не можем да очакваме ръката да бъде каквато е била преди.

Други данни, които могат да ни помогнат да си осмислим приоритетите след инсулта показват, че 50% от преживелите инсулт са застрашени от преждевременно развитие на деменция. Също така 50% от преживелите инсулт ще развият депресивно състояние, което наричаме клинична депресия, и то значително ще влоши резултатите от терапията и рехабилитацията, ако не бъде адресирано от специалисти (психиатър и психолог).

Какви цели тогава можем да си поставим, ако ще се възстановяваме след инсулт?

Непосредствената цел е някаква независимост в леглото! Да може човекът да се завърти и да се плъзне в леглото нагоре и наляво/надясно, за да помогне на болногледача да смени памперса, активно да потърси бутилка с вода, да започне да се храни от полуседеж, укрепен с възглавници, и да се намалят всякави усложнения като бронхопневмонии, травма на паретичното рамо, преразтягане на глезенната става, декубитални рани на дупе, пети, външен глезен.

Последните неща са много важни, защото те могат да саботират възстановяването на един човек с месеци напред, особено ако е възрастен или стар. Бавно зарастващите декубитални рани изтощават организма, вкарват го в едно състояние на постоянно и леко възпаление и стрес от опортюнистичните микроорганизми, които преодоляват нарушената кожна бариера. Не трябва да забравяме и натрупването на отоци в китка, пръсти, глезен и стъпало. Профилактиката на венозния застой също е жизнено важна при лежащо болен човек. Предотвратяването на формирането на тромб, което е напълно възможно, при хора, които страдат от тромбофилия, въпреки лечението със съвременни и не толкова съвременни антикоагулати, е жизнено важно. Рискът да се развие дълбока венозна тромбоза е голям и не трябва да се подценява!

Следва овладяването на седежа и постигане на стабилност в тази позиция. Това означава хранене, приемане на течности, общуване с близки, правене на упражнения и придобиване на увереност и мобилност от тази позиция, за да може да се пристъпи към вертикализиране и задължително трансфер на тоалетен стол. Един от основните проблеми, който трябва да се реши, е ходенето по голяма и малка нужда и вертикализирането е разковничето за това. То дава нужната мобилност, за да се използва тоалетния стол, който ще е средство, което може да се ползва временно или до живот, в зависимост от тежестта на инсулта, придружаващите заболявания и възрастта на човека.

Паралелно с това се прогресира към стоеж и придобиване на стабилност в тази позиция и приучаване да се ползва помощното средство, което е подходящо за пациента. То може да е проходилка, може да е и бастун с различни степени на стабилност. В тази позиция тренирането на правилното ползване на помощното средство и достатъчната опора върху паретичния крак е жизнено важно. Това ще е изходното положение, в което ще се правят доста упражнения и за опора на крака, и за опора на ръката, както и каквито функционални упражнения и активности са възможни за цялото тяло. Постигането на статична стабилност и равновесие е изключително важно преди да се пристъпи към ходене и овладяване на динамичната стабилност и равновесие, от което се нуждаем, за да може пациентът да навигира жилището, града и живот и здраве и работното си място, ако възстановяването върви добре.

Целите, които описах, ще се реализират с различна скорост при различните пациенти. Хората, които са преживели хеморагичен инсулт ще имат по-отложено първоначално възстановяване и срокове, в които може да се започне натоварване, но ще се възстановяват функционално 2.5 по-добре от човек, който е преживял същата травма, но с исхемичен характер. Така че е напълно нормално да имаме сравнително бързо спонтанно възстановяване след един исхемичен инсулт, но ако той е тежък, прогнозата за пълно възстановяване обикновенно не е добра!

Виждате, че подобряването на функцията на ръката не присъства в непосредствените неща, които описах. Да, за ръката се работи интензивно, но тя не е краткосрочна цел и нейното раздвижване и вкарване в смислена функця е отложена във времето. След това уточнение искам да ви кажа, че за жалост, 10% от пациентите, които преживяват инсулт, никога няма да проходят и остават приковани на легло.

Такава е реалността в България!

За да не станете част от нея е добре преди всичко да контролирате навиците, състоянията и заболяванията, които биха могли да доведат до инсулт: тютюнопушене, алкохол, стрес, холестерол, диабет, предсърдно мъждене. За жалост има едно нещо, което никой от нас не може да контролира- възрастта. След 55 години рискът да получим инсулт се удвоява и това трябва да ни направи още по-осъзнати за навиците и слабостите ни. Останете здрави и се надявам, че тази статия ви е била полезна!

Димитър Христев, физиотерапевт (рехабилитатор)

Comments

comments

4 thoughts on “Краткосрочните цели след пресен инсулт

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *