Ортопедично и рехабилитационно лечение на идиопатична сколиоза по време на растеж- част 4

История на заболяването

Идиопатичната сколиоза може да се развие по всяко време през детските  и юношеските години. Най-честно се проявява в периодите на бурен растеж- първият такъв е през първите месеци на живот от 6 д0 24 месеца, следващият период е между 5 и 8 години. Също така има пик на растежа по време на пубертета, когато се случва най-важното и бързо израстване, което е между 11 и 14 години. Скоростта на развитие на гръбначните извивки се променя най-бързо в началото на пубертета.

Според скалата на Танер, която оценява tertiary sex maturation characteristics, този период кореспондира с ниво S2 и P2 при момичета и T2 и P2 при момчета. Периодът на бурен растеж при пубертета започва с ускорен растеж на дължината на крайниците, което води до временна непропорционалност на тялото ( дълги крайници и къс труп). Тогава, започва да се получава израстване и дължината на аксиалния скелет. Това е периодът на най- изявена прогресия на идиопатичната сколиоза (ИС). След приблизително 2/3 от периода на пубертетния растеж, момичетата получават първата си менструация, което показва, че пикът на растеж вече е преминал, с постепенно намаляне на риска от прогресия на сколиозата. Има много по-малък риск от прогресия на ИС след приключване на растежа на гръбначния стълб. ИС може да прогресира, когато човек е достигнал зрелите си години в резултат на прогресия на осеозни деформации и колапс на гръбначния стълб. Този феномен се съобщава при сколиози, които са с ъгъл на Кобб над 50 градуса, докато риска от прогресия започва да се увеличава, докато кривината нараства над 30 градуса; по-леките идиопатични сколиози  често остават стабилни. Въпреки това историята на заболяване на сколиозата при възрастни не е добре позната до този момент и все още възможно тя да има някои периоди на прогресия.  Типичнo при възрастните еволюцията на идиопатичната сколиоза със забавен риск от ротаторна дислокация се диференцира от “де ново ” сколиозите, които бърз се развиват за няколко години до ротаторна дислокация.

 

Класификация

 

През годините много различни калсификации на идиопатичната сколиоза са предложени, но не всички от  тях са или в унисон със съвременното косервативно лечение и грижа, или се използват в момента за нещо повече от научни изследвания. Съвременното развитие на 3д реконструкциите на гръбначните деформитети, при които се използва стандартна или дигитална радиография, позволява да се задълбочи анализа  на сколиозните деформитети във всички равнини на пространството. В този текст представяме приетите  класификации от консенсуса на SOSORT Таблица 3)

Таблица 3

Класификация на идиопатичната сколиоза

Хронологична (SoE: V)

Ангуларна (SoE: VI)

Топографска (SoE: V)

Възраст на диагнозата(година и

Ъгъл на Коб

Апекс

от

до

Бебета

0–2.

Малък

до  20

Цервикална

Диск C6–7

Деца

3–9.

Среден

21–35

Цервико-торакална

C7

T1

Младежи

10–17.

Среден до голям/тежък

36–40

Торакална

Диск

T1–2

Диск T11–12

Възрастни

18+

Тежък/голям

41–50

Торако-лумбална

T12

L1

Тежък до много тежък/голям

51–55

Лумбална

Диск

L1–2

Много тежък/голям

56 или повече

 

Хронологична  класификация

Джеймс предлага сколиозата да бъде класифицирана, базирайки се на възрастта на детето, когато сколиозата е диагностицирана. Тази класификация е важна тъй като, колкото по-дълъг е периода между диагнозата на сколиозата и завършването на растежа на развиващото се дете, толкова по-голям е риска от развиване на по-тежки и усложнени деформации. Днес,  термина “рано стартирала сколиоза” понякога се използва, за да се класифицират заедно сколиозата при бебета и деца, но ние предпочитаме класификацията на Джеймс поради факта, че бебешката сколиоза има различна прогноза от сколиозата при деца. В действителност  има вродени постурални сколиозани извивки, които се диагностицират при новородени като компонент от синдром, който е в резултат на вътрематъчна компресия причинена от лошо позициониране на плода по време на бременност, но това представляват изключителни условия. Такива извивки не са деформации в трите измерения на пространството и обикновено имат спонтанна ремисия. Тъй като обема на движение на тазобедрената става е честно асиметричен и детето предпочита да държи главата си само на една страна, обикновенно се прилагат упражнения и корекция на позицията на тялото. Прегледа обикновенно разкрива постепенна ремисия на извивките на тези бебета и такива сколиози могат да се категоризират като регресивни.

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *