Протестът на 15.05.2019- моята равносметка и лично преживяване

Здравейте, приятели! В тази публикация ще ви разкажа как видях и преживях протеста на 15.05.2019 в София. Реших да отида на този протест с надеждата, че мога да вдъхновя колегите и да си изградя реална представа какви са настроенията на място.
Видях изключително ниска активност от наша страна ! Явно всички бяха решили, че това е протест на медицинските сестри, но това не отговаря на истината! Този и всички бъдещи протести са отворени за всеки здравен специалист, който желае да има своя собствена съсловна организация и да се изтръгне от ноктите на БАПЗГ! Заедно с жена ми решихме да отидем и да протестираме. Нейната причина да дойде с мен беше не, за да ми прави компания, а защото като лекар-специализант по Ортопедия и Травматология (виж професионалния и профил тук) смята, че протеста е справедлив! Ядосана беше, че лекарите- специализанти си натискат парцалите и не излизат на улицата.

На бензиностанция OMV до хотел Санкт Петербург се срещнахме с останалите колеги- основно възрастни сестри, студенти- сестри, една лекарка, един физиотерапевт (рехабилитатор) и един рентгенов лаборант от Втора градска болница. Събрахме се точно два автобуса хора. Ако съм пропуснал някого се извинявам, но не можах да се запозная с повечето хора. На бензиностанцията ни взе интервю една давам от Радио Пловдив. Поговорих пред микрофона, но за жалост тя изряза думите ми, че протеста не е на медицинските сестри, а на здравните специалисти в заглавието на статията. Може да чуете интервюто в звуковия файл, който е прикачен към статията тук (виж тук).

Пътувахме леко и весело. Една от колежките се погрижи за звуковото оформление и повечето песни определено бяха по мой вкус. Гледката на медицински сестри да куфеят на “Черната овца” на Ахат е нещо, което няма да забравя никога!!! В този блог ще споделя само нещата, които аз заснех, но снимки може да видите в групата (виж тук)

Д-р Кабакова и моя милост. Готови сме да изразим нашата гражданска позиция.

Пристигнахме в София и ни стовариха пред катедралата “Александър Невски”. Наложи ни се да повървим малко, а софийското време начумерено ни подсказваше какво ни е подготвило. Ентусиазмът ни изобщо не беше нарушен. 🙂

Пристигнахме точно в 14:00 на мястото на протеста. Може да изгледате видеото, което заснех , за да се запознаете с думите на Омбудсмана на Република България, на Мая- медцинската сестра, която е основният будител, на представители (съпредседателя г-жа Ценка Пантева) на Асоциацията на Физиотерапевтите в България, на представители от Асоциацията на Акушерките и Сдружението на Фелдшерите (лекарски асистенти). Хората от Провинцията (нарочно я пиша с главна буква) отсрамиха съсловията ни! Дойдоха около 500-600 човека. Слабо присъствие на софиянци! Нарочно предавах на живо, защото се надявах, че колеги ще ме потърсят, за да се видим и това се реализира, макар че не според очакванията ми. Твърде малко хора от терапевтите, които искат да са физиотерапевти дойдоха.

Дъждът започна, но нашият ентусиазъм си остана. Започнахме да се придвижваме към Министерството на Здравеопазването. Междувременно с жена ми се разделихме и след 30-40 минутни перипети успехме да се открием. Столицата не успя да ни раздели! 🙂

Заедно под дъжда!

Пред Министерството на Здравеопазването никой не благоволи да излезе и да ни чуе. Министър Ананиев постъпи долно и просто не беше в сградата (поне такива слухове чух). Извадихме си този извод, защото не видяхме служебния му автомобил. Движението беше блокирано за малко, но полицаите проявиха коректност и не се опитаха да разпръснат протеста.

Ето двама от колегите, с които се видяхме.

Владимир Станев от Сколио център. Кинезитерапевт и рехабилитатор заедно под дъжда. Не ни делете! Ние сме физиотерапевти!
С колегата Стелиян Иванов- рехабилитатор с магистратура “Физикална терапия и Рехабилитация”
Всички протестни материали и бели престилки бяха хвърлени пред входа на Министерството на Здравеопазването.

Нито едно официално лице не излезе да уважи протестните действия на здравните специалисти. Никой не беше поканен вътре за разговор и сближаване на позициите. След прикючването на протеста отидохме да пием по една топла напитка и да поизсъхнем на “Ларгото”. Преди да седна в кафето заснех това обобщаващо видео, в което съм много ядосан на колегите, които не намериха време да дойдат и да изразят несъгласието, което показват в Социалната мрежа. Изразих хипотезата, че преподавателите ни и университетите, в който работят не подкрепят създаването на специалност “Физиотерапевт”.

Прибирането обратно до Пловдив беше свързано с много мисли, разговори по телефона и в чатове и беше малко по-дълго от предвиденото, заради софийските задръствания, но мина благополучно. Дано сте успели да си представите какво видях и преживях. Надявам се да се борите за убежденията си. Това е ваше право!

Comments

comments

1 thought on “Протестът на 15.05.2019- моята равносметка и лично преживяване

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *