Рехабилитаторът, който искаше да е физиотерапевт

Нека ви разкажа една история, приятели.

Имало едно време една държава- България. В нея всичко се случвало трудно. Хората били добри, но недоверчиви. Времето и живота ги направили такива- да разчитат само на себе си, да не вярват в добрите намерения, да виждат лошото във всичко хубаво. Това останало от време оно. Българите трудно подхващали нещо и лесно го оставяли. Животът  в България все пак е труден или поне така мислили те.

В тази държава живеел един физиотерапевт… или поне той искал да е физиотерапевт, но по-скоро бил рехабилитатор.  Ще кажете:” Защо той си мисли, че е физиотерапевт, ама всъщност е рехабилитатор?”  Защото, докато учил той бил в чужбина и там така го наричали, но в България в неговата диплома пишело друго. Това било много объркващо за него. Но какво да се прави, той живеел в България, а в България всичко се случвало трудно.

Нашия герой завършил и започнал да работи. Той искал да е физиотерапевт, но за жалост в кабинета, който наел той можел да е само масажист.

“Нищо, рекал си той, да си масажист е добре, трябва да се работи. Ще започна да работя и  в лечебно заведени, там сигурно ще мога да бъда физиотерапевт. ”

Не му отнело много време и той успял да си намери още една работа. Макар че тя била далече, нашия герой стиснал зъби и започнал да пътува. Всеки ден пътувал до новата работа, а след това бързал да се върне в родния град , където продължавал да работи. В началото,на новата работа имал надежди, че ще може да работи както е работил в чужбина. Но не било така. На новото място той не бил физиотерапевт, а бил рехабилитатор, но освен рехабилитатор той трябвало да бъде и процедурчик и хигенист, а понякога, ако лекаря отсъствал и да бъде лекар.  Работата не била тежка, но не била работа на физиотерапевт.

След време го преместили на ново място. Там работата също не била много тежка, но нашия герой отново не бил физиотерапевт, но не бил и винаги рехабилитатор! Понякога бил бояджия, понякога хигиенист, понякога масажист, понякога физкултурник, случвало се да бъде и процедурчик. А даже и не работил с лекари, които да познават работата му…

В един момент нашия герой започнал да се отчайва. Чудел се…” Как аз мога да започна да работя като физиотерапевт? В кабинета ми не мога, на работата ми не мога. ”

Нашия герой бил етичен, искал да спазва правилата. Но все повече познати и колеги давали телефона му на болни хора, които имали нужда от физиотерапевт. В един момент той приел. Но защо приел? Защото нашия герой : искал да работи като физиотерапевт, искал да види резултата от работата си, искал да даде индивидуално внимание, искал да работи сам за себе си, искал да се чувства удовлетворен и да вади повече парички.

Рехабилитаторът/Кинезитерапевта, който искал да е физиотерапевт не е един човек. Те са много и работят. Работят скришум, работят недооценени, но работят. И те си мечтаят да са итински физиотерапевти, но си остават българи: недоверчиви и виждащи лошото в най-добрите намерения.

Подпишете петицията, приятели и колеги, за да не сте като нашия герой, за да има промяна! https://www.peticiq.com/162338

Comments

comments

3 thoughts on “Рехабилитаторът, който искаше да е физиотерапевт

  • Г-жо Савова много е просто така ли???Завърши лекар у готово!А,а ако искам да съм рехабилитатор/кинезитерапевт -УВАЖАВАН и ЦЕНЕН?!?

    • Никой не Ви пречи да сте уважавана и ценена,като рехабилитатор или кинезитерапевт.Аз лично уважавам, ценя и работя с ваши колеги почти 20години.

  • Аз съм горда, че съм рехабилитатор и кинезитерапевт ( физиотерапевт)! Това което работя ме прави щастлива! Резултатът в очите на нашите пациенти е награда за мен! Не спирайте развитието! Неизбежно е!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *