Рехабилитационен протокол на фрактурите в проксималната част на раменната кост- част 2

След чудесната първа статия, която написа за блога ми, Петър Казаков продължава с втората част на рехабилитационния протокол на фрактури в проксималната част на раменната кост. Затегнете колани и без да отлагаме повече… приятно четене.

Физиотерапия

*Забележка

– Фазите на възстановяване могат да варират в различни граници при различните пациенти в зависимост от тяхната възраст , общо физическо и здравословно състояние ,както и придружаващи заболявания , които могат да усложнят процеса на възстановяване.

Основни принципи :

Физиотерапията може да започне седмица след оперативната интервенция.

– Превръзката се носи постоянно и се сваля само за физиотерапия и при къпане до 6-та седмица или след консултация с лекуващия ортопед.

– Шофирането не се препоръчва през първите 6 седмици след операцията.

– Не се препоръчва опора на оперираната ръка до 6-та седмица или след консултация с лекуващия ортопед.

– Активните движения , бутане , дърпане и вдигане с оперирания крайник не се препоръчват до 6-та следоперативна седмица.

– Външна ротация по-голяма от 40 градуса и прекомерна екстензия не се препоръчват до 6-та следоперативна седмица.

Нормално е този протокол да бъде изпълняван, като се води от Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF).

 

Цели:

– Предпазване на оперативната рана и фиксация.

– Намаляване на отока и болката.

– Поддържане на обема на движение в незасегнатите стави (лакът , китка и пръсти).

– Превенция от усложнения

– Превенция от адхезии (сраствания).

Фаза 1 – Ранна фаза на движения ( 1 до 3 седмица).

Втора седмица:

-Студен компрес преди започване на процедурата.

– Пасивни движения в рамото до толеранс (флексия , външна и вътрешна ротация).

– Упражнения за стабилизация на скапулата (лопатката) – депресия , елевация , протракция , ретракция ,

– Пендуларни упражнения (по Кодман) – описване на кръгове по часовниковата стрелка и обратно , абдукция , аддукция.

– Мобилизация и десенсибилизация на цикатрикса.

– Активни упражнения за обема на движение на лакът , китка , пръсти и шиен отдел.

Трета седмица:

Упражненията от първа седмица +:

-Упражнения за силата на захвата.

– Увеличаване на пасивния обем на движение в рамото до 90 градуса флексия , външна ротация до 30 градуса , вътрешна ротация до толеранс (без ръка зад гърба).
– Упражнения за стабилизация на скапулата (лопатката) – депресия , елевация , протракция , ретракция.

– ПНМУ за лопатката (модели за депресия , елевация)

– Кардиоваскуларни упражнения – Ходене на пътека , стационарно колело.

Критерии за прогресия:

– Рентгенови данни за зарастване на костта .

– Пасивен обем на движение в рамото – флексия 90 градуса , вътрешна ротация 30 градуса.

 

Фаза 2 – Фаза на активно подпомогнати движения (3 до 6 седмица).

Цели:

– Предпазване от адхезии (сраствания).

– Увеличаване на пасивния обем на движение и стремеж към изравняването му със симетричния незасегнат крайник.

– Някои от упражненията от предходните 2 седмици по преценка на Физиотерапевта.

– Криотерапия преди започване на процедурата (препоръчително е да се прави и вкъщи 3-4 пъти на ден.)

– Пасивни движения в равнината на скапулата (без глава зад тила IR)

– Активно асистирани упражнения за флексия в рамото до 90 градуса и външна ротация до 40 градуса, като за целта може да се използва тояжка.

– Упражнения от елиминирана гравитация с помоща на макарички за флексия , абдукция , аддукция

– Активни упражнения за пръсти , китка и лакът със съпротивление (гирички , ластик).

– Изометрични упражнения за скапулата (от различни изходни положения).

– ПНМУ (рамо , скапула).

– Мобилизации 1-2 степен на скапулата и гленохумерална става.
– Упражнения с плъзгане на ръката напред и встрани върху бюро или друга гладка повърхност.

Критерии за прогресия:

-Ренгенови данни за зарастване на костта.

– Активно асистиран обем на движения 90 градуса флексия и 40 градуса външна ротация в рамото.
Фаза 3 – Фаза на активни движения (6 до 12 седмица).

* В този период се позволява шофирането на автомобил след консултация и разрешение от лекуващия лекар. Превръзката също може да спре да се носи ,но само след консултация. Все още не се препоръчва извършването на активности с ръка над главата.

– Продължаване на пасивните , асистираните и активните упражнения за пръсти , китка , рамо и шиен отдел.

– Стречинг за м.пекторалис минор за минимизиране на протракцията на лопатката при изпълняване на флексия в рамото

.

– Субмаксимални изометрични упражнения за ротаторния маншон

– Прогресиращи изотонични упражнения за ротаторния маншон от 8-ма седмица с малки тежести и повече повторения.

– Мобилизации 3-4 степен за скапулата и гленохумерална става от 8-ма седмица.

-Упражнения за m. serratus anterior и m.trapezius.

 

 

– Стречинг на мускулите на лопатката от 8-ма седмица (при необходимост).

-ПНМУ ритмична стабилизация за рамо.
– Общи упражнения за увеличаване на силата в горния крайник от 10-та седмица

– Започване на упражнения с еластична лента за вътрешна и външна ротация , флексия ,екстензия и абдукция.

– Упражнения за вътрешна и външна ротация от тилен лег със 1 килограмова гиричка.

– Оценка и корекция на компенсаторни модели (ако има такива).

Критерии за прогресия:

-Завръщане към работна / спортна активност щом активният обем на движения е равен с този на симетричния крайник и резултатът от ММТ е 4+/5.

Фаза 4 – след 12 седмица
* В тази фаза се стремим на поддържаме и запазим постигнатото от предходните фази.

Вдигането на предмети над нивото на главата все още не се препоръчва ,то може да започне 4 до 6 месеца след оперативната интервенция.
– Домашна програма за поддръжка на постигнатите резултати.

– Прогресивно увеличаване на обема на движение до максималния възможен,според възможностите на пациента.

– Упражненията за засилване на мускулатурата на ротаторния маншон и скапулата продължават ,като постепенно с увеличаването на силата, се увеличава и оказваното съпротивление.

– Стречинг за m. pectoralis minor.
– Стречинг на ставната капсула.

– Общи упражнения за увеличаване на силата в горния крайник.

Личен опит и препоръки

От моят личен опит съм установил ,че няма комплекс с упражнения ,който да пасне и да бъде подходящ за всички пациенти. Ние (физиотерапевтите) трябва да бъдем аналитични и да подхождаме индивидуално към всеки един пациент, за да отговорим на неговите/нейните лични нужди! Това е по-важно от стремежа да изпълним някакви: норми , сантиметри , градуси и да зачеркнем цел от някой лист.

Важно е да работим за скапулохумералният ритъм и да се стараем да избегнем компенсаторните движения от страна на пациента. Стремим се винаги да постигнем максимално възможният обем на движения във рамото!

Установил съм ,че криотерапията преди и след процедурата постига най-добри резултати. Също добри резултати постигаме и с  крио-електрофорезата(преди процедура). Мобилизациите 1-2 ,както 3 и 4 степен имат благоприятен ефект ,когато бъдат направени своевременно. Не трябва да забравяме и мускулите около лопатката и раменните стабилизатори ,както и проприоцепцията.

 

Източници на информация

1. https://www.shoulderdoc.co.uk/article/71

2.https://www.advancedorthopedicspecialists.com/sites/advancedorthopedicspecialistsV2.com/files/%28P%29%20Proximal%20Humerus%20Fracture%20ORIF.pdf

3.https://www.ioshospital.com/orthopaedics/pdfs/drPatel/shoulder/shoulderFractures/nonopProximalHumerusFracture.pdf

4. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3228961/

5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1323398/

6. http://orthodoc.aaos.org/drmoola/ORIF%20Proximal%20Humerus%20Fractures.pdf

7.Evaluation and management of proximal humerus fractures.Iyengar JJ1, Ho J, Feeley BT

 

8. Epidemiology of proximal humerus fractures.Launonen AP1, Lepola V, Saranko A, Flinkkilä T, Laitinen M, Mattila VM.

 

9. Update in the Epidemiology of Proximal Humeral Fractures.Palvanen, Mika MD, PhD*; Kannus, Pekka MD, PhD*†; Niemi, Seppo*; Parkkari, Jari MD, PhD‡

.

10. Epidemiology of proximal humerus fractures managed in a trauma centerAuthor links open overlay panelA.RouxaL.DecroocqaS.El BattiaN.BonneviallebG.MoineaucC.TrojanidP.BoileaudF.de Perettia

.

11. Proximal humeral fracturesCraig S. Maurocorresponding author

.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *