Травмите на вагината и нуждата от Физиотерапия на тазовото дъно

Признавам, че когато прочетох тази статия бях шокиран! Затова и реших и да я преведа на български език.  Беше странно да превеждам думите на авторката и да погледна през очите й. Аз никога няма да мога да изпитам нейните чувства и да преживея нейните проблеми! Не съм професионален преводач, но се постарах да се придържам максимално близо до смисъла на статията, както съм го разбрал. Темата за травмите, които може да нанесе на женското тяло акта на даване на живот е важна! За нея трябва да говорим. Всички в един момент от нашия живот сме имали майки! Някои имаме и сестри, жени и приятелки на които държим!  За мен едно напреднало общество е това, в което за здравните проблеми се говори и се търсят съвременни решения.  Ще ми се да вярвам, че България е тръгнала по този път. Надявам се, че тази статия ще възбуди интереса на колеги, които биха искали да се специализират в работа с тазовото дъно на нашите майки, сестри, жени и приятелки. Моля се българските лекари да разпознаят нуждата и стойността на съвременната Физиотерапия на тазово дъно.  Желая ви приятно четене на превода на статията, която направих за вас, приятели.

Всеки път, когато видя жена , която  се  разхожда по улицата с новородено, си мисля само за едно нещо: „Има ли травматизирана вагина?“.

Моята вагина се разкъса, когато родих първото си дете. Доктори, които не бях срещала никога преди, ме зашиха и отказаха да ми кажат колко шева са сложили. Оздравях и когато имах ново дете 5 години по-късно, вагината ми се разкъса на същото място.

Моята акушерка ме заши и ми каза, че всичко изглежда добре, но забелязах определени промени: беше почти невъзможно да задържам газове. Запекът се превърна в болезнена и унизителна константа. Изпусках урина, когато кихах, независимо от това колко упражнения на Кегел правех. Чувствах се така, все едно, че всичко свързано с евакуацията и сексуални контакти са се превърнали в нещо некомфортно след раждането. Чувствах се все едно моята вагина е счупена. Че има нещо, което не е наред.

Пет години по-късно започнах да посещавам гинеколог, който ме изслуша, прегледа ме и каза:

“О, да, имате малко рекроцеле вътре.“

Какво?

Тя ми каза, че ректоцеле се появява, когато мускула между ректума и вагината е толкова износен и изтънен, че ректума изпъква във вагината.

Ядосах се. Защо нито един здравен специалист, от многото, които са ме преглеждали обстойно, не си направи труда да го диагностицира? “Всъщност е в границите на нормалното, затова обикновено не го споменаваме.“

Прибрах се у дома и потърсих повече информация. Националният Здравен Институт казва: „Ректоцеле е чест проблем и включва хернииране на ректума в задната вагинална стена, което води до изпъкване на ректума във вагината. Жените с ректоцеле се оплакват от перинеално и вагинално налягане, възпрепятствано изхождане, запек и нуждата да използват “шини” или пръстите си , за да притиснат хернията във вагината и да подпомогнат изпразването на дебелото черво.

Шини? Използване на пръстите? Има анекдотични доказателства, които всъщност са обичайна практика: една приятелка трябва да си вкара пръста във вагината, за да избута изпражнението от ректума всеки път, когато желае да се изходи. Друга казва, че всеки път трябва да натисне перинеума си, за да се облекчи. Още една приятелка с ректоцеле и цистоцеле използва шина, която поставя във вагината си и също така приема огромни количества трици от псилиум, за да може да се изхожда редовно.

Аз? Веднъж бях буквално сгъната от болка, толкова дехидратирана и запекана, че взех гумена ръкавици от кутиията на боята за коса. След това издълбах изпражненията, които се бяха заклещили в малкия джоб на ректума, който се е образувал във вагината ми. Бях шокирана, мълчалива, унижена.

Дори с моята прекрасна здравна застраховка, след като родих получих бърз преглед на шестата седмица. След като научих за моето ректоцеле, потърсих физиотерапевт, който се занимава с тазово дъно. Тя ми каза, че поради малкия размер на моето ректоцеле, рискът от усложнения при хирургична операция е голям и не съм подходящ кандидат.

Тя ми показа и обясни различни упражнения за тазово дъно. Препоръча ми да ям храна богата на фибри и предложи „двойна евакуация“, когато уринирам. Уринирам, след това се изправям и се премествам наляво-надясно, след това уринирам отново, докато пикочният мехур се изпразни напълно.

Във Франция, където републиката иска да има растеж на населението и културата цени сексуалността, жени могат да участват в специални уроци за „подмладяване“ на вагината или

rééducation périnéal”.  Това са 10 до 20 физиотерапевтични сесии на тазовото дъно, които са платени от държавата. В същото време в САЩ научих за състоянието си 10 години след като получих първите си симптоми.

Няколко седмици по-късно бях на благотворително мероприятие организирано в училището на детето ми, където пийвах и ядосано разказвах историята си за откриването на значението на думата „ректоцеле“. Жена, която една познавах, се присъедини към нас шепнейки и плачейки: „Разкъсване от четвърта степен. Никога няма да бъда същата.“ Жени страдащи в тишина, срам и болка.

Ню Йорк Таймс посвети похвално голямо количество за публикуване на историята на жените от Африка, страдащи от фистули, чието достойнство се нарушава ежедневно от телата им, които не могат да задържат урина или фекалии, заради раждания или изнасилвания.

Това, за което никой не говори- нито медицински специалисти, нито преподаватели, нито майки, нито родители- са разнообразните състояния на следродилен пролапс, от които страдат толкова много жени и причиняват подобна загуба на контрол и достойнство, която имат и страдащите от фистули жени. Емоционалните и сексуалните последствия на моята ситуация са секретност, срам и изолация.

Нужно е думичките ректоцеле, цистоцеле, утероцеле и ентероцеле, които представляват пролапс на различни тазови органи, който се случва най-често след раждане и с напредване на възрастта, да станат част от езика на хората, когато става дума за здраве и здравни проблеми. Тези думи буквално липсват, дори за тези от нас, които търсят да научат повече за тези състояния и да образоват другите.

Според клиниката Майо, пролапс означава „ да се изплъзне или испадне от мястото си“. Ректоцеле наричаме, когато  ректума херниира във вагината. Цистоцеле наричаме състоянието , при което част от пикочния мехур навлиза във вагината. Утероцеле е думичката, която описва херниирането на матката във вагината. Ентероцеле описва херния, при която част от тънките черва пробиват мускулатурата на вагината и навлизат в нея. На практика това са вагинални хернии.

Американската общност за  колонална и ректална хирургия оценяват, че 40% от жените имат ректоцеле и въпреки това повечето от хората по света не знаят това. Според Харвард 80% до 20%  от жените може да имат малко ректоцеле. Междувременно фармацевтичните компании харчат милиони, за да поддържат пенисите в ерекция.

Медицинската индустрия пробутва вагинопластиката, пластика на устните и виагра за жени, за да държи жените „млади“ и „стегнати“ и изглеждащи като порно актриси. Знам, че културата не оставя много пространство за възрастни жени, още по-малко за нашите вагини, но не трябва ли да харчим известно количество от тези пари и време, за да се погрижим за вагините, които са раждали?

И не говоря за операции с вагинална мрежа, които бяха забранени наскоро в Нова Зеландия. Имаме нужда от сексуално образование и респект за вагините на майките, които са минали през много. Има нужда да говорим за пролапси и консервативни лечения като: диаета, хидратиране, биофийдбек, електрическа стимулация, и упражнения за коремната мускулатура.

Бъдете сигурни, че вагините обичат внимание, за да работят нормално. Имам много приятелки, които не се разкъсаха, които родиха и си правиха упражненията на Кегел, за да се радват на безопасен и здравословен сексуален живот.

Моята вагина се промени много за последните 46 години. Обичах да я изучавам за удоволствие като дете. След това вагината ми беше наранена, когато ме изнасилиха на 15 и не казах на никого. По-късно имах много чудесен секс и много посредствен секс. Родих две деца през това пространство, пространство, което все още има потенциал да изпита любов и нови преживявания.

Няма равнопоставеност без репродуктивни права. Няма репродуктивни права, без познание за женското тяло. И няма познание за женското тяло, без признаване на вагината, която е раждала. Липсата на образование и внимание към тазовата травма, която имам аз и хиляди други майки, е още един признак на безразличието на нашата страна към женските права и здраве.

Като нация според статистиката, започваме да се грижим по-добре за жените и техния живот. Очарована съм от това, че тази дълга тишина вече е нарушена. Щастлива съм да видя, че много щатове освобождават от данъци консумативи като тампони и други женски хигиенни продукти.

Нека поискаме от медицинските и фармацевтични общности да се отнесат по-добре към телата на майките, като признаят и третират физическите наранявания, които се причиняват от раждането. Като признаят телата ни като такива, каквито са. Като говорят за майчината сексуалност. Като ни предоставят език и автономност. Ние можем да започнем да разговаряме и да се възстановяваме.

А защо не попитаме майките в нашия живот как са техните вагини? Ако всичко е наред, с подходящото образование, отговорите, които ще получим няма да ни изненадат.

Източник: https://www.theguardian.com/us-news/commentisfree/2017/dec/28/vaginal-health-post-partum-maternity-rectocele

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *