Трябва ли упражненията да са болезнени при хронична мускулно-скелетна болка

Научните проучвания, които имаме  до този момент показват, че продължителната почивка  в леглото не се препоръчва при хора страдащи от хронична болка в гърба (виж тук). Същите доказателства се трупат и при острата болка в гърба (виж тук). Тенденцията е хората, които страдат от болка (остра или хронична) да се движат повече и да изкарват по-малко време в леглото. Този активен подход прави още една голяма крачка напред с предположението, че активността (упражненията) може да е болезнена и това е добре за пациента (виж тук).

Какво значение има хроничната болка в световен мащаб?

Може да се каже, че хроничната болка струва повече на на световната икономика от рака, диабета и сърдечните заболявания взети заедно (виж тук) (виж тук).

Какви методики са изследвани досега и какви са качествата на научните доказателства?

  1. Фармакологични терапии:
  •  Нестероидни противовъзпалителни средства са ефективни и безопасни в двуседмичен период  при хронични мускулно-скелетни проблеми(виж тук)
  • Опиоидните аналгетици  са подкрепени със  слаби доказателства, че могат да помогнат на пациенти без предишна история на зависимост, но в дългосрочен план няма сериозни доказателства (виж тук) (виж тук).  Все пак, опиодната епидемия в САЩ показва, че опиоидните аналгетици са нож с две остриета (виж тук)

 

  1. Психологически терапии (виж тук) (виж тук)
  2. Мануална терапия (виж тук )и упражнения (виж тук) (виж тук) (виж тук)

Тогава кое има силни доказателства?

Подходът, който променя вярванията и разбиранията на пациентите в положителна насока и ги окуража да се движат и да действат самостоятелно, без да имат нуждата от супервизията на терапевт (виж тук). Друг важен прогрес са проучванията, които показват, че контекстът на стимула и емоционалния отговор към болката,  могат да повлияят на болковото преживяване  (виж тук) (виж тук) (виж тук) ! За това говоря и в статията Болката и Моделът на Зрелия Организъм.  Всичката тази информация води и логично до разнообразни техники, които комбинират движение и когнитивно-поведенческа терапия, за да се десенсибилизира нервната система, както и да се променят погрешните вярвания и разбирания на пациент (виж тук) (виж тук) (виж тук).

Приемаме, че движението е нещо, което десенсибилизара нервната система. Физическото натоварване, което е свързано с това движение и то физическо натоварване, което води до  частично обострянето на симптомите на пациента е нещото, което се предполага, че действа десенсибилизиращо. Това хронично натоварване би могло да промени поведението на пациентите, който излишно катастрофизират и се  страхува от обем на движение, в който би имало болка. Страхът и отбягването на определени движения, както и самото катастрофизиране, поддържат и оформят отговорите към болката, което значи, че участват и в развитието и поддържането на хроничната болка.

Знаем, че болката не се корелира добре с тъканното увреждане ( виж тук). Това означава, че много често хроничната болка, от която страда пациента, не може да се дължи на някаква повреда в тъканите (тъканите си имат срокове, в които зарастват и се възстановяват), а по-скоро говорим за една маладаптивна промяна в нервната система, която не носи типичната полза от болката (да предпази пациента от сериозно нараняване и/или да промени поведението му, за да не се стигне до нараняване).

Както вече сте се досетили. информацията, която ви представям (ако сте разгледали внимателно всяка хипервръзка, който споделих дотук) идва от статията:

Should exercises be painful in the management of chronic musculoskeletal pain? A systematic review and meta-analysis

Какво предлага тя в едно изречение?

Възможно е да променим поведението на един пациент страдащ от хронична болка, след като му покажем, че упражнението причиняващо дискомфорт постига по-добри резултати от упражнението спиращо до болка.

Хроничната болка е многофакторно и сложно преживяване, което не се оформя само и единствено от сигналите от тъканите. Когато организмът на пациента осъзнае в своята цялост, че едно движение не е опасно, то и поведенията свързани с неговото отбягване ще отпаднат с времето.

Това научно проучване дава основание да твърдим, че упражненията с болка дават малки, но съществени предимства пред упражненията, които не предизвикват болка в краткосрочен период от време и доказателствата за това са средни по сила. В дългосрочен план имаме нужда от още научни проучвания.

Какво смятам аз?

Личното ми мнение, е че трябва да се работи постепенно, в толериран обем на движение, но не бива да се избягва болката и дискомфорта. Тази статия дойде като потвърждение на собствените ми вярвания и убеждения. Дали ще и се доверя сляпо? Не, искам още доказателства, но на този етап упражненията не би трябвало да водят до избягване и катастрофизиране, независимо от дискомфорта или леката болка.

 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *