Нека ви представя двата основни подхода за лечение на мускулния дисбаланс в световната практика.
Първият е биомеханичния подход на Шърман, а вторият е нервно-мускулния подход на Янда.
И двете школи се занимават с лечението на мускулния дисбаланс като разпознават и съществуването на другата като научно-обоснована и клинично тествана. Познаването и използването им зависи от етиологията на мускулния дисбаланс и дали той води до патологични отклонения, хронична болка и дегенеративни процеси.
При биомеханичния подход на Шърман се приема, че повтарянето на стереотипни движения, както и поддържането на определена стойка води до тъкани промени и модели на движение. Това развива определена податливост в ставата в определена специфична посока. Това движени води до микротравми от пренапрежение и стрес и т.н.
Нерно-мускулния подход на Янда от своя страна застава зад тезата, че всички структури от централната нервна система и мускулно-скелетната система са взаимносвързани. Мускулната система е функционален кръстопът тъй като е повлияна от стимулите и на двете системи. Правилна проприоцептивна информация е важна за моторната регулация.
Етиология на дисбаланса
Биомеханичен подход
Мускулите поставени в удължено положение добавят саркомери/ структури на мускулните влакна/ Това води до така наречената „стреч“ или разтегната слабост.
Мускулите задържани в скъсено положение губят саркомери, отслабват и в тях прораства съединителна тъкан, това води до „активна недостатъчност“
Обикновено единия от синергистите се скъсява, а другия запазва нормална или удължена дължина. По-доминантния мускул се скъсява и компенсаторното движение често е ротация.
Подход на Янда
Има характерни модели на мускулна стегнатост и слабост при болка и патология в периферните стави. Тези мускулни реакции не са случайни. Мускулния отговор на ставните дисфункции са подобни на спасичните мускули при структурни лезии на ЦНС.
Систематичния отговор на мускулната система се дължи на външни и вътрешни фактори.
Тези фактори са резултат от неврологични рефлекси както и адаптация поради ежедневните дейности. Мускулния дисбаланс се смята за един от отговорните фактори за хроничните болкови синдроми.
Изследвания
Биомеханичен подход
Изследването се занимава с идентифицирането на отклоненията и техния принос към болковия синдром. Идентифицирането на механичния причинител е по-важно от идентифицирането на болезнените тъкани при коригирането на проблема и облекчаването на болката освен ако тъканите не са дегенерарирали и напрегнатостта не е тежка.
Нервно-мускулен подход
Мускулното оценяване включва оценка и анализа на стойка походка, оценка на мускулната дължина, движения и координация.
Оценяване на двигателните модели е по-важно от мускулната сила на индивидуалните мускули.
Лечение
Биомеханичен подход
Занимава се с мускулната компонента като скъсяване на удължените мускули, намаляне на товара върху удължените мускули, поддържане на отслабените и напрегнати мускули. Подбират се специфични мускули, които пациента да тренира, за да се активират специфични мускули по прецизен и определен начин.Насочен към правилното използване на мускулите в коригирането на стойката и функционални дейности
Подход на Янда
Нормализиране на функцията на всички периферни структури. Възстановяване на баланса между стегнати и слаби мускули. Подобряване на ЦНС контрола и програмиране чрез увеличаване на проприоцептивния поток от периферията и активиране на системи които регулират координацията, баланса, стойката.Подобряване на издържливоста при координираните двигателни модели.
За повече полезна информация ви съветвам да издирите по-специализирана литература. Препоръчвам ви книгата „Оценка и лечение на мускулния дисбаланс- Подходът на Янда. Има я на английски. Замислете се българската школа по кинезитерапия към кой от двата подхода повече залита. Помислете вие кой от двата използвате по-често. Приятно мислене и четене, ако желаете. Книгата е наистина великолепна!