W- образен седеж и ефекта му върху детето

Това е авторска статия на един от най-добрите български терапевти, които познавам, когато става дума за работа с деца. Неговият псевдоним е Avicena VD и може да посетите фейсбук групата му, в която се публикуват изключително полезни статии!

”Позицията W при децата и как влияе тя ”

Всяко дете около 2 г започва да си играе, както при седеж , така и когато е изправено/подпряно до масичка.Но защо когато детето седне на пода то заема страна поза наречена „дабъл-ю/double-u” – W. Откъде произлиза това?

Когато детето седи на пода, за да си играе, то сяда на дупето си с крачета леко разперени и сгънати до тялото в посока назад. При поглед отгоре позата изглежда така

Защо?

Никой не може да каже защо! Всичко е хипотези. Защо децата спят надупени? Защо децата спят на шпагат или в други леко „странни” пози?

  • /естествено момчетата обичат да спят на шпагат от малки се готвят за бойни изкуства /

Всичко започва още преди бебето да се роди.

Децата обичат да спят в странни позиции и всичко започва още преди раждането им. Когато са в утробата на майката поради тясното пространство те нямат голяма възможност да заемат различни позиции и заемат 3-4 страни пози. Но основно те са тези две

При първата забележете позициите на тазобедрените,коленните и глезенни стави(обградени в червено).

Комбинация от двустранна медиална ротация на тазобедрените стави който са максимално сгънати до тялото.Колените стави са в хипер флеския с усукване на подбедриците навътре. Глезените са в плантарна флексия съчетани с хипер еверзия/варусна деформация където стъпалата сочат навътре(ръцете няма да коментираме в статията). Тука имаме три стави който са подложени на принудителни заети позиции нормални за бебетата.

Как това може да повлияе за бъдещето на детето?

След раждането( няма да описваме етапите на съзряване тук) детето заема странни позиции по време на сън,седеж и стоеж.

По горе може да видите на снимките при спане децата обичат да спят надупени,или сгънати на ембрион. Това е мускулна или позиционна памет която те са запазили до своето раждане. Даже и след години подсъзнателно те се мъчат да заемат първоначалната си форма преди раждането.

Как това оказва влияние в развитието на детето.

1.Да започнем с тазобедрените стави:

  • вродени дисплазия на ТБС едностранно/двустранно
  • LLD – несъответствие на дължините на крайниците(тука ще разгледаме само долните крайници).От своя страна се делят на
  • Структурни (SLLD) или анатомични: Разлики в дължината на краката, дължащи се на несиметричност в костната структура (например бедрената кост е по къса от другата, заболяване на Пертес и др).
  • Функционална (FLLD) или очевидна: Едностранна асиметрия на долния крайник без съпътстващо скъсяване на костните компоненти на долния крайник(видимо има скъсяване на долният крайник, но причината не е в по къси кости, а в контрактурите на мускулите, слаба лигаментарна халтавост, неправилно изравняване на ставите при лоша стойка и други ).

2. Коленни стави:

  • coxa valga
  • coxa vara

( коленете са сгънати навътре или навън)

Тука на първата картинка имаме коленете са изпънати назад и се заключват коленаната става – Genu recurvatum, любима позиция на момичетата.

На втората картинка имаме коленете за изнесени навън. Тука имаме скъсен вътрешен ъгъл и коленете описват елипси навън.

Тука имаме скъсен ъгъл от външната страна и коленете са събрани навътре

3. Глезени стави:

Ако погледнете първоначалната графика ще забележите усуканото стъпало навътре. Типична деформация при такива деца е така наречения Clubfoot  където едното или двете крачета са завъртени навътре и надолу. Ако е едностранно може засегнатото стъпало да е по малко по размер от другото, но в повечето случай засяга двете стъпала. Води до невъзможност детето да ходи. Обикновено млади майки който им е първо дете и са под/около 20 г възраст където те самите не са съзрели да бъдат родител е по голяма честота на този проблем. Отделно жени който имат силна изразена коремна мускулатура също може да окажат влияние върху позициите на стъпалата. Стъпалата буквално се смачкват навътре, а ако са близнаци шанса се увеличава за такава деформация.

Да се върнем към W – позицията при седеж.

Децата около 1,5-2 г възраст след като проходят самото ходене е интересно за всяко едно дете съответно и последвалата умора която ги кара да сядат в най различни позиции ( направо на пода,W-седеж,легнали по корем и подпрени на лакти, коленна опора върху овална топка или до дивана и т.н . Примерите са десетки.Но за да седят изправени и да играят децата нямат още тази стабилност на скелетно-мускулният апарат нито необходимата издръжливост. Затова те предпочитат да седят на пода( по рядко на столче). На столче краката остават дълго време в точно фиксирана позиция и самата стойка не позволява голям избор на движения на тялото освен на ръцете. Ако детето играе с играчки който падат то трябва да се навежда постоянно което става неудобно ако стои на столче.

Има голямо значение дали има облегалка самият стол. Ако има е добре детето може да се отпусне и мускулите който фиксират трупа да са релаксирани.Но ако стой както на първата картинка то мускулите на таза и корема ще са в постоянно напрежение.

Защо детето предпочита W-седеж?

Да се върнем малко назад и погледнем картинката на детето заело ембрионална поза в утробата на майката.Както виждате всичко което може да се сгъне е сгънато

  • главата сгъната напред
  • ръцете сгънати и вътрешно ротирани пред тялото
  • лактите и китките също
  • трупа е сгънат напред
  • краката са в аддукция и външна ротация
  • коленете максимално сгънати
  • стъпалата в Talipes equinovarus ( характеризиращи се с плантарна флексия (equinos) и inversion (varus). Но това не значи, че това е вродено генетично заболяване – clubfoot. Тука просто описваме какви позиции са заели крайниците.

В първите години от съзряването си от бебета до настъпване на юношеството децата се стараят да изпънат своите крайници.

Изправена глава

Труп

Горни и долни крайници.

Но когато те заспят вечер ,често сте виждали как се сгъват като котки или се надупват и т.н. Съзнателно през деня те искат да разгънат тези части от тялото който преди раждането са били сгънати. Вечер когато заспят подсъзнателно те се връщат към първоначалната ембрионална поза. Те самите не могат да обяснят защо спят така просто се чувстват по удобно. Постепенно през годините на растеж тази поза отшумява. (макар ,че има и възрастни който предпочитат така да спят 🙂 )

Забелязвате ли двете позиции на децата.

Децата искат да се разгънат тялото и крайниците си стояли дълго време в тази позиция точно на вървоначалната поза.

  • Бедрата от вътрешно ротаторна към – външна ротация
  • Коленете от варусна към – валгусна деформация
  • Подбедрицата от вътрешна ротация към– външна ротация
  • Глезената става от еверзия към – иверзия

Точно обратното на ембрионалната позиция.

Децата сядат на земята и искат да си играят. Ако седят върху краката си, така наречения седеж на пети, то това е най добрата опция за избягване на W седеж

Какво се получава когато детето седне на пода в W-седеж?

Макар,че тази позиция оказва влияние на гръбначният стълб и правилното оформяне на таза няма да се спираме на тях. Основният видим ефект се отразява на долните крайници и отчасти на пояса.

Тъй като костите на детето се считат за „меки”, което означава, че епифизарнте плочи все още не са затворени (което се случва по време на пубертета и втвърдяване на костите) те са подложени на торзионни (осукващи) сили. 

W-седеж може да провокира ненужно усукване на дългите кости което може да доведе до прекомерна антеверсия на бедрената кост. Прекомерната феморална антеверсия се дефинира като ъгълът е по-голям от 15 градуса и измерва ъгъла между шийката на бедрената кост и дисталният феморален кондил. Този екран също се нарича тест на Крейг.

Ако ъгълът на версията е над 15 градуса (вижте фигурата по-долу), един възрастен може да има дисплазия на тазобедрената става. За да бъде ясно, децата се раждат с естествен ъгъл на феморалната еверзия от 30 градуса. Въпреки това, този ъгъл се измества и намалява при децата, достигайки своя връх на възраст 4-6 и намалявайки след това. Деца с ъгли, които не се нормализират може да се нуждаят от оперативна намеса. Това е така защото главата на бедрената кост обикновено не е добре защитена и тазобедрената става е нестабилна. Феморалната антеверсия е сравнително типична за ранната възраст и има тенденция да намалява след 8-годишна възраст. Около 8 или дори 6 – 7 годишна възраст се разглеждат като напреднал етап за откриване на проблеми с координация и силата.Освен това този начин на седеж се наблюдава при деца който имат други основни проблеми като нисък мускулен тонус, генерализирана мускулна слабост, сензорни проблеми и намалена груба и фина моторика.

Оттук нататък започват останалите проблеми като в доминото, и ефекта е отгоре на долу.Ето някой от тях:

  1. Дислокация на бедрото. Прекомерна феморална антеверсия, водеща до дисплазия на тазобедрената става (малформация в горната част на краката)
  2. Стегнати мускули от вътрешната и задна страна на бедрата.
  3. Може да се получи точно обратното, прекаленото разтягане на някой мускулни групи да доведат до нисък мускулен тонус и невъзможност от баланс между агонисти и антагонисти.
  4. Нестабилност на коляното
  5. Тибиялно усукване деформация на глезена
  6. Закъснения в развитието на двигателните умения
  7. Предпочитания в контрола на ръцете отколкото на краката
  8. Трудно ставане,задържане в права позиция без опора
  9. Затруднена походка (патешка походна се среща най често) проблеми при цялостният баланс.
  10. Недостатъчно оформено мускулно ядро на трупа.
  11. Предпоставка на ”долен синдром на Янда”
  12. Пресичане на средна линия, въртене на ствола и стабилност

Децата с нисък мускулен тонус често избират W-седеж като предпочитана позиция. Това им дава по стабилна основа на трупа и правейки ги стабилни те имат възможност да използват по добре ръцете си за игри. Имено ето другата гледна точка на тази позиция. Децата са по функционални в тази позиция! Те могат да използват по-добре ръцете си и да манипулират със играчките по-добре защото не използват цялата си енергия и концентрация да се задържат прави и да не паднат.При един страх,детето се сковава и нито може да се задържи ,нито да използва функционално крайниците си.

Не всяко дете което седи в такава позиция трябва да има някакви проблеми в долните крайници и долната част на гърба. Не е задължително. Има много деца който са седели така и като пораснат имат нормална походка без типични отклонения.

Естествено само Терапевт може да прецени детето предразположено ли е към проблем в бъдеще.Не педиатър,Не невролог, Не лекар по физикална терапия, именно Физиотерапевтът.След като обстойно прегледа детето и направи необходимите тестове може да се вземе решение за в бъдеще дали може да продължи да седи така детето/да се намали времето през което пребивава в тази позиция/ тотална да се забрани занапред.


Големият процент на реални проблеми произтичащи от този седеж до голяма степен се дължат на неправилните грижи за новородените водещи до луксация и нестабилни стави.Момичетата са по-предразположени към развитие на луксация от момчетата, има значение и наследствени фактори в случая ,но механични фактори имат решаващо значение за този проблем.
 

  • Един от наследствените фактори е т.нар.  “свръх еластичност” на ставите. В последните дни преди раждането и няколко дни след  появата му на бял свят.В организма на бебето се наблюдава повишено ниво на група хормони които правят съединителната тъкан по-разтеглива и еластична. Това е необходимо защото само така процесът на раждането е с минимален риск за детето и майката – скелета на бебето който е все още изграден от хрущялна тъкан се деформира и огъва според родовите пътища. Тази гъвкавост на скелета го прави и значително по- податлив на увреждане от външни фактори.
  • Друг по-малко известен фактор е Синдромът на Ehlers-Danlos

Това е състояние което засяга съединителната тъкан по-специално колагена. Колагенът е богат структурен протеин в мускулите, сухожилията, кожата и костите.

  • Има много подтипове на този синдром. Въпреки че има много разлики между тях два клинични признака се срещат във всички форми на Синдромът на Ehlers-Danlos- EDS
  • Първият е хипер мобилност на ставите (често наричана отпуснати или халтави стави). Хората с EDS често могат да поставят ставите си по начин който е невъзможен за повечето хора. Въпреки това, много хора без EDS имат хлабави стави и хипер мобилност и това не означава ,че имат проблем.
  • Втората клинична характеристика която се проявява във всяка форма на EDS е хипер разтеглива кожа. В някои форми (например кифо-сколиози) тази характеристика е почти универсална. Установено е ,че разтегнатата кожа се появява при по-малко от половината от хората с хипер мобилни и съдови проблеми.

Може още много да се каже. Ако тази поза при едни деца подпомага техният баланс при други ще влоши баланса при седеж и походка.

Ето някой основни контра-позиции на W -седеж

  • Седеж при който краката оформят затворен кръг/елипса
  • Кръстосани крака -Х

Седеж с изпънати крака

Тип Русалка , седеж на една страна

Седеж на пети

  • Коленка с изправено тяло
  • Позиция по корем
  • Когато детето започне да пълзи и вместо да се движи като котка то се отласква като заек с двете крачета едновременно.
  • Когато при изпраен стоеж колене му се търкат едно в друго
  • Когато при лазене дупето се изнася на една страна
  • Когато лази винаги започва движението с едно и също краче, а не ги редува и други признаци…

Време е да се консултирате с детски физитерапевт/кинезитерапевт за да сте спокойни,че вашето дете е ОК.

// Използва съм снимков материал снет от интернет за по голяма нагледност на проблема//

Avicenna V.D.

13.05.2019

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *