Какво е кинезитерапия?

Кинезитерапия буквално означава лечение чрез движение. В медицинскaта рехабилитация доскоро беше известна като Лечебна физкултура или ЛФК.

Малко история на Кинезитерапиятa

Може да проследим началото на Кинезитерапията във философската система на Конфуций (2700 г.пр.Хр.), показваща значението на определени позиции на тялото, които водят до превантивни и терапевтични ефекти. Древните индийски йоги си поставяли за цел да се постигнат най-високи психо-физически способности, използвайки гимнастически и дихателни упражнения. Хипократ, известен гръцки лекар (V и IV в. пр. Хр.), назовава диетологията и гимнастиката като основните стълбове на медицината.

Какви видове упражнения са част от кинезитерапията?

В момента кинезитерапията се разделя на:

– МЕСТНА – в която всички взаимодействия се отнасят директно към засегнатия орган и изборът, каква точно терапия да се приложи, зависи от функционалното състояние и конкретната цел:

пасивни упражнения
упражнения от облекчено положение
активни упражнения
упражнения срещу съпротивление
отстраняване на ставните контрактури
синергични упражнения
дихателни упражнения
упражнения за релаксация
ортостатика и обучение за предвижване при инвадилизация

– ОБЩА- упражнения за части от тялото, които не са обхванати от болест

Общо развиващи упражнения:

утринна хигиенна гимнастика
упражнения във вода
спорт за хора с увреждания

Методи на кинезитерапията

Методите на кинезитерапията са много ефективни, специализирани начини на диагностика и лечение, в които се ползват специфични техники, създадени въз основа на най-новите познания по анатомия и физиология, проектирани за отстраняване на конкретни дисфункции:

Проприоцептивно нервно-мускулно улесняване – за възпроизвеждане на нормалната функция, нарушена в хода на неврологични или ортопедични заболявания;
McKenzie – за лечение и диагностика на причините за болки в гърба, като се използва набор от добре подбрани индивидуално за всеки пациент упражнения и мануална терапия;
Метод Бобат (Bobath) – използва се при рехабилитация на деца и възрастни с неврологични заболявания;
Метод на Войта (Vojta) – използва се при рехабилитация на деца и възрастни с неврологични заболявания;
Kaltenborn-Evjenth – за отстраняване на ставни дисфункции, придобити в хода на ортопедични заболявания, използват се специални пасивни движения и терапия на околоставните тъкани.

Кога се използва кинезитерапия?

Кинезитерапия се използва предимно при заболявания и нарушени функции на опорно-двигателния апарат, гръбначни болкови синдроми след мозъчни инсулти, след сърдечни удари, при някои респираторни заболявания, при ревматоидни заболявания, след операции в областта на корема при раждане. Кинезитерапевтичните методи могат да бъдат използвани като първична и единствена форма на лечение (например при консервативно лечение на постурален дисбаланс) или ако болестта изисква хирургично лечение, може да се проведе кинезитерапия по време на предоперативния период и след операцията. В по-голямата част дори и незначително мускулно-скелетни увреждания, в които кинезитерапия не е основна форма на лечение, трябва да се прилага след приключване на първично лечение или успоредно с него. Кинезитерапия често се комбинира с други форми на лечение, включително физикална терапия, за да се увеличи терапевтичният ефект.

Какви могат да са ефектите от кинезитерапията?

Ефектът зависи от избора на упражнения. Могат да бъдат например: увеличаване на мускулната сила, подобряване на обема на движение, намаляване на повишеното напрежение в мускулите, повишаване на нивата на ендорфин (поради това се наблюдава намаляване на болката), подобряване на ефективността на сърдечно-дихателните пътища, повишена секреция на синовиалната течност, увеличаване или понижаване на кръвното налягане, увеличаване на метаболитните процеси, подобряване на функционирането на органите на храносмилане и отделитената система, инхибиране на патологичните рефлекси.

Как да се прилага кинезитерапия?

Прилагането на кинезитерапията позволява да се запазят или увеличат увредени (загубени) функции, използва се при нужда за подтискане на компенсаторни движения и стериотипи, възстановяване на загубени функции при наличието на рехабилитационен потенциал, вторична профилактика на промени в имобилизирани скелетни мускули, стави и кости, за предотвратяване на последващите усложнения в тях и в кръвоносната и дихателната система, които ще последват от дълго обездвижване.

Comments

comments

3 Responses

  1. Pingback: Amazing Site
  2. Pingback: My Site

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *