Типичното за хемиплегията са двигателните нарушения в резултат на увредената ЦНС. Те варират в зависимост от локализацията и обема на промените настъпили в мозъка. Най – общо двигателните нарушения се характеризират с едностранна парализа на крайниците от срещуположната страна на увредената хемисфера със спастично повишен мускулен тонус на флексорите на горен крайник и екстензорите на долен крайник.
При спастичната форма се проявяват неволни движения , наречени синкинезии. В острия период , както и по – късно , може да се срещне и вяла форма на хемиплегия или продължителна вялост , понякога с проява на спонтанна спастичност , което комплецира проблема на възстановително лечение и е показана терапията чрез положение , особенно I и II стадии на възстановяване модифицирани по Brumnstrom. В този период кинезилечението , допълнено с общите грижи за болния се състои от внимателно променяне положението в леглото : наляво , надясно ,тилен лег , 4 – 5 пъти дневно с максимум 30 минути на увредената страна. Освен това под най – изпъкналите костни издатини ( trochanter major , sacrum … ) се поставят позиционни кръгове и възглавнички.
В този период се спазват два принципа : I – крайниците са в удобно физиологично положение , за да се противодейства образуването на контрактури , като особено внимание следва да се обръща на гривнена става и пръстите, колянна и глезенна става.Пасивните движения се прилагат 3 -4 пъти дневно в пълен обем по анатомичните оси на движение на ставите в бавен темп и плавност , без проява на рязкост от проксимално към дистално с акцент противоположно на тенденцията към образуване на ставни контрактури. Да се обръща особено внимание на екстензията и вътрешна ротация в ТБС , екстензия в колянна става и дорзална флексия на стъпалото ,а на горен крайник отвеждане и вътрешна ротация в раменна става , екстензия и супинация в лакътна става , екстензия в гривнена става и ставите на пръстите.
II -ри и по – важен принцип е индивидуален подход към създаване на нов двигателен стериотип. Всичко това активира жизнените функции – СС дейност и дишане , подобрява трофиката на увредените мускули и запазва функциите и подвижността на ставите в следващия период на лечение.
Статията е написана от Хрета Аспарухова, преподавател в МУ-Плевен и магистър- кинезитерапевт