Законът на Йеркс- Додсън е добре познат на всеки, който изучава Психология. Смятам, че той трябва да бъде изучаван и използван от физиотерапевтите в България. Този закон обяснява връзката между възбуждение и продуктивността, а това са две неща, които са много полезни в нашата работа. Всеки съвременен физиотерапевт знае, че един активен и концентриран пациент/клиент може да понесе повече натоварване и да се справи по-добре със задачите, които му поставяме.
Законът на Йеркс-Додсън е постулиран от двамата психолози Робърт Йеркс и Джон Додсън. Те описват чрез експерименти неговите основи през 1908 година. Сто години по-късно все още се правят опити, за да се определят физиологичните процеси, на които се основава този закон в контекста на стресовата биология. Знаем, че този закон не засяга само човешките същества. Оригиналният експеримент е бил проведен с плъхове, които е трябвало да се ориентират в лабиринт. В този лабиринт грешният завой значи да те удари електрошок. С този експеримент психолозите се опитвали да разберат, точно колко наказание (мотивация) е нужно, за да се изпълни задачата по-бързо. С увеличаването на волтажа плъховете започнали да учат по-бързо, но това продължило само до един определен момент. Един организъм не може да понесе безкрайни количества стрес и възбуждение. Ако отделите време и разгледате тази статия ще разберете много за оста Хипоталамус-Хипофиза-Надбъбречна жлеза и нейната роля за запазване на хомеостазата и адаптацията към стреса:
http://dujs.dartmouth.edu/2011/02/the-physiology-of-stress-cortisol-and-the-hypothalamic-pituitary-adrenal-axis/#.WdW55lu0Ndg
Друга статия, която препоръчвам, за да разберете къде се намира науката на този етап в изучаване на нелинеарната връзка между възбуждение и поведение, което променя продуктивността на организма според това възбуждение. Това поставя на масата законът на Йеркс- Додсън: Постепенното увеличаване на възбуждението повишава производителността, но твърде голямото възбуждение обръща този ефект и води до намалена производителност, концентрация и желание да се реши дадения проблем.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2657838/
Как изглежда това в графика?
Виждате къде отивам с написаното досега. Нашите действия като физиотерапевти не могат да избягат и да игнорират този закон. Ние и нашата работа сме длъжни да преклоним глава пред него, ако искаме да помогнем на пациентите/ клиентите ни да извлекат максимума от физиотерапевтичната сесия и домашната програма от упражнения.