Обща информация за идиопатичната сколиоза
Статията все още не е редактирана от редактор! Ще съм благодарен, ако съобщите за неточности или грешки, за да ги коригирам. Погледнете първа и втора част, преди да започнете тази статия
Дефиниция
„Сколиоза“ е общ термин, който обхваща хетерогенна група от състояния, състоящи се от промени във формата и позицията на гръбнака, торакса и трупа.
Хипократ говори за „spina luxate“, събирайки всички гръбначни изкривявания. Гален дефинира за пръв път „сколиоза“ (sKolios, означаващо изкривено или извито, като има предвид абнормалната латерална гръбначна извивка. „Структурна сколиоза“ или просто сколиоза трябва да се различава от „функционална сколиоза, която е гръбначна извивка/ки произлизащи от известни причини, които са извън самия гръбначен стълб (например скъсяване на един от долните крайници или асиметрия в тонуса на параспиналната мускулатура). Обикновено частично се редуцира или напълно се изправя, след като причината за сколизоата бъде елиминирана ( например в легнало положение). Функционалната сколиоза не е тема на този научен документ. Терминът идиопатична сколиоза е представен от Kleinberg и се прилага при всички пациенти, при които не е възможно да се определи специфичното заболяване, което причинява деформацията; в действителност то се появява при привидно здрави деца и може да прогресира спрямо множество фактори по време, на който и да е период на бързо израстване. По дефиниция, идиопатичната сколиоза е с неизвестен произход и вероятно причинена от няколко причини. Етиопатогенетично, гръбначния деформитет причинен от сколиозата може да се определи като признак на синдром с многофакторна етиология. Почти винаги сколиозата се проявява като единичен деформитет, но повече проучвания могат да разкрият други значителни субклинични признаци. Идиопатичната сколиоза се описва като торзионен деформитет на гръбначния стълб с няколко торзионни региона съединени с преходна зона и всеки регион включва разнообразни по брой морфологично лордотични прешлени, изместени и ротирани на същата страна.
Въпреки. че морфологичната лордотизация /плосък гръб/ е свързан със засилен вторичен растеж в предната страна на гръбнака, си остава константа погледнато в сагитална равнина при върха (апекс) на сколиотичното изкривяване. (Бел. Прв: наистина, трудно изречение за превод. Ако имате по-добри предложения, моля ви, пишете!) геометрията на гръбначния стълб е изключително разнообразна, когато наблюдаваме гръбначния стълб от латеро-латерална ретнгенова снимка ( средна сагитална равнина на пациента), деформациите на трупа и асиментрията на гърба се корелират със спиналните деформации, но има значителни различия в някои от случаите.
Извивката във фронатлната равнина (предно-заден изгледа на рентгеновата снима в изправена позиция) е ограничено до “ горния краен прешлен“ и „долния краен прешлен“, и двата използвани като отправни нива за измерване на ъгъла на Кобб. Общността за проучване на Сколиоза предлага диагнозата да се потвърждава при ъгъл на Коб от 10 или повече градуса и когато може да бъде разпозната аксиалната ротация. Максималната аксиална ротация се измерва при прешлена намиращ се на върха на кривата. Все пак, структурна сколиоза може да бъде видяна при ъгъл на Коб по-малък от 10 градуса и да има потенциал за развитието ѝ. Развитието на сколиозата е по-обичайно при момичета по време на бурния период на растеж по време на пубертета и тогава тя се нарича прогресивна идиопатична сколиоза. Ако не се лекува, може да доведе до тежки деформации на тялото, които да ограничат капацитета и функционалната биомеханика на гърдите, енергийния капацитет, общата физическа подготовка, както и способност за работа и всички тези фактори могат да доведат до влошено качество на живот.
Епидемолиогия
В приблизително 20 процента от случаите сколиозата е вторично последствие от друг патологичен процес. Оставащите 80 процента са случаи на идиопатична сколиоза. Идиопатична сколиоза при подрастващи с ъгъл на Коб над 10 градуса в общата полулация има широк обхват на превалентност то 0.93 до 12 процента: 2 до 3 процента е стойността, която най-често се намира в литературата и се предполага, че това се променя според географската ширина.
Приблизително 10 процента от тези диагностицирани случаи изискват консервативно лечение и около 0.1- 0.3 процента са кандидати за операция за корекция на деформацията. Прогресията на идиопатичната сколиоза при подрастващи е много по-честа при момичетата. Когато ъгъла на Коб е от 10 д0 20 градуса, съотношението засягащо момичета и момчета е подобно ( 1.3:1), увеличавайки се до 5.4:1 при ъгъл на Коб от 20 до 30 и 7:1 за ъгъл над 30 градуса. Ако ъгъла на сколиозата при завършване на периода на растеж надвишава критичния праг, (повечето автори приемат, че това е между 30 и 50 градуса) има по-големи рискове от здравословни проблеми през живота на пациентите като възрастни: намалено качество на живот, козметични деформациите, инвалидизация, болка и прогресивни функционални ограничения.
Етиология
Етиопатогенезата на сколиозата все още не е установена. Причините за сколиозата се търсят във вродените или придобити разстройства на гръбначните структури (прешлените) . Пациентите с този тип деформации обикновено страдат от придружаващи състояния като асиметричен мозъчен ствол, сензорни и равновесни нарушения, заболявания на тромбоцитите и колагенната функция. Ролята на генетичните фактори в развитието на спиналните аксиални заболявания също е отбелязано и потвърдено от тенденцията на сколиозата да върви в семейството, като учените предлагат възможно наследствено разстройство на остеогенните рецепторни структури и функции. Множество автори отбелязват, че причините за сколиоза са системни разтройства освен на всичко останало и на синтеза микрополизахариди и липопротеини. През 90-т години на 20 век група от учени под ръководството на Добосет предлага, че сколиозата се развива в резултат в разстройство на синтезиса на мелатонин. Те предизвикват спинални извивки при пилета, чрез отстраняване на хипофизната жлеза и в последствие подобряват изкуствено дефицита хормона мелатонин, за да открият занижени инциденти на сколиоза при животните. Машида съобщава за занижени серумни нива на мелатонин при момичета с бързо прогресираща сколиоза. Неговите резултати се поставят под въпрос от други автори, които не намират разлика в нивата на мелатонин при момичета със сколиоза и здравите момичета в контролната група. В момента на мелатонина се приписва само ограничена роля в патогенезата на сколиозата. Възможната роля на мелатонина в етиологията на сколиозата се дискутира и във връзка с възрастта на първата менструация на различните географски ширини. Според по-съвременни проучвания, калмодулина ( калций модулиращ протеин) може би разстройва нивата на мелатонин. Киндсфатер и колектив оценяват нивата на калмодулина, за да определят риска от прогресия на извивката/те. Базирайки се на тази хипотеза, мелатонина играе вторична роля в спонтанното стартиране на сколиозата. Последствие е от взаимодействие с калмодулина, протеин, които има рецептори за калциеви йони и по този начин може да влияе на способността на скелетните мускули да се съкращават; също така може да бъде намерен и в тромбоцитите (нивата му са по-високи при пациенти със сколиоза, която прогресира с повече от 10 градуса за 12 месеца). Други автори оценяват възможността, генните варианти на IL-6 и MMP да са асоциирани със сколиоза и предлагат, че IL-6 promoter polymorphisms ( ще трябва да проверя учебник по патофизиология, за да видя точния превод, но ако вие имате предложения предложете редакция на ЛС или ел. поща БЕЛ. ПРВ. ) представляват важни фактори за генетичната предразположеност към сколиоза. В последно време, повишената експресия на BNC2 също се включва към етиологията на идиопатичната сколиоза при деца и подрастващи. В обобщение можем да кажем, че етиологията на идиопатичната сколиоза все още не е уточнена. Базирайки се на различните мнения за развитие на идиопатичната сколиоза, можем да предположим, че за стартирането и развитието и допринасят много фактори. Предложените по-горе становища са по-скоро допълващи се, отколкото взаимно изключващи се. В същото време те обясняват сложните детерминанти и взаимоотношения между разстройствата на гръбначното развитие при деца и подрастващи.
Очаквайте продължение в част 4…