Тук съм използвал материали от интернет както и знанията, които добих на днешното упражнение по Кинезитерапия в Медицински колеж към Медицински университет- Пловдив.
Пиша тази статия, защото съм виждал такива рани и силно се надявам като практикуващ да виждам по-малко от тях. Наистина са грозна и неприятна гледка,а и болните страдат много. В България реалността е такава, че за превенция и профилактиката на такива усложнения са отговорни родители, приятели и семейство. Лежащо болни за дълго време в българските болници отдавна няма. Такава ни е здравната система за жалост.
Декубиталните рани са реална опасност за всеки лежащо болен прикован за леглото дълго време. Ако не бъдат взети на сериозно и оставени без профилактика зоните на лопатки, лакти, сакрум, глутеуси или трохантери притиснати от матрака, изпотени, мръсни или обляти с урина имат склонност да развиват така наречените декубитални рани, които могат да доведат дори до ампутация и в най-лоши случаи и до смърт. Дори когато медицинския екип или семейството започнат да полагат добри грижи при вече появил се декубитус, той пак може да доведе до летален изход, защото е като широкоотворена врата за патогенни микроорганизми способни да доведат до инфекция, сепсис и смърт.
Причини за декубиталните рани.
Декубитуса или декубиталната рана е нараняване на кожата и тъканите под нея. Декубиталната рана се развива, когато в следствие на притискане кръвоснабдяването на кожата е смутено. Не се доставя достатъчно кислород и хранителни вещества и в последствие клетките умират. Лежането или седенето продължително време може да доведе до този процес на клетъчна смърт. Дългогодишните пушачи/ при тях е смутено кожното кръвоснабдяване/ и диабетиците са особено застрашени и на таквиа пациенти трябва да се гледа с особено око и повишено внимание от хората заели се с тяхната профилактика.
Превенция
Ако пациента е парализиран , той най-вероятно няма да може да усети формирането на декубиталната рана. Изключително важно е пациента е да бъде завъртан регулярно т.е. да се сменя положението на тялото периодично, така че да може да се възобнови кръвообръщението. Препоръчително е да се извършва почистване с лавандулов спирт, да се направи интензивен фрикционен масаж като се набляга основно на разтриване и след това кожата да се талкира. Хигиената на легло, чаршафи, пациент трябва да е на високо ниво! Има специални матраци с въздушен компресор и гумени рингове, които се използват за профилактиката на застрашени от декубитоси болни.
Декубитус първи тип.
Как да го разпознаете? Кожата не е нарушена но е зачервена или обезцвететна. Тези промени в кожата не изчезват дори след 30 минути след като натиска върху кожната зона е отстранен. Зоната е уплатнена с ясно очертан ръб, който може да усетитете и е един от най-честите знаци за формирането на декубитос.
Важно е да запомните, че ако такъв декубитус се е формирал вече в никакъв случай не трябва да масажирате върху него, защото така можете разраните кожата!
Декубитус втори тип.
Как да го разпознаете? Епидермиса и повърхностния слой на кожата е нарушен като създава възпалена плитка ямка. Възможно е да изтича ексудат.
Декубитус трети тип.
Как да го разпознаете? Разкъсването на кожата продължава през дермата и стига до подкожната мастна тъкан. Раната е по-дълбока от второ ниво декубитална рана.
Декубитус четвърти тип.
Как да го разпознаем? Раната нарушава целостта на мускулите като е възможно да се стигне дори до кост. Обилно нагнояване и некротизирала тъкан изпълва ямката.
Източници: http://www.apparelyzed.com/pressuresores.html