Инсулт е бич за нашето общество. Ако видим броя на живородени дечица за 2016 година и броя на хората преживели инсулт за същата година ще разберете, че не се шегувам.

Неврологичните последици от това съдово-мозъчна болест  са един от основните контингенти, с които физиотерапевтите в България трябва да рабоим. Затова реших да ви запозная с малко данни. Също така ще ви представя феномена на спонтанно възстановяване след инсулта и усилията, които се хвърлят в това то да е по-голямо и хроничните последици по-ограничени.

Инсултът води до изключително тежки последици, които могат да се ограничат, ако действате бързо. Основния начин да се борим с инсулта е да не допускаме неговото появяване на първо място. Превенцията за жалост е една илюзия, която няма как да осъществим на 100 процента. Въпреки обучението, контрол върху факторите на околната среда и вредните навици генетичните фактори и възрастта  си остават нещо, с което не можем да се борим все още. Хората ще продължат да получават инсулт, но ако са добре информирани, шансовете да има тежки послествия би трябвало да се редуцират. Такива проучвания се правят. Давам ви пример с това проучване (кликни тук), в което се сравнява дългосрочните ефекти и оцеляване след първи инсулт при приложена интравенозна тромболиза. Смъртността се намаля значително, като при жените тя достига цели 7 пъти! За да разберете по-добре какво е тромболизата и местния опит, който има в България вижте 5 годишно клинично проучване от Втора неврологична клиника с отделение за интензивно лечение, Университетска болница за активно лечение „Св. Марина“ – Варна (кликни тук).

Бързото действие и адекватната реакция на близки, спешната помощ и медиците в лечебното заведение могат да направи голямата разлика. Затова е изключително важно да познавате симптомите на инсулта- увисване на мускулатурата на лицето и устния ъгъл, трудно говорене, слабост в крайниците, загуба на съзнание, загуба на способност да пази равновесие и да действате максимално бързо. Второто важно нещо е да знаете дали в населеното място, където живеете се извършват съвременни процедури като тромбилиза и къде са способни да извършат такъв протокол. Да, не всяка болница може да ви предостави тази терапия.

Все пак тромболизата не е единственото нещо, което правят лекари и терапевти. В различните фази, които преживява един пациент има различни групи от мероприятия, които трябва да се извършат, а междувременно текат сериозни клинични проучвания, които да разширят арсенала на здравните специалисти и да го направят по-ефективен, за да се подобри спонтанното възстановяване след инсулт и да се намалят последствията от него.

Три са фазите на възстановяване след инсулт

 Острата фаза след мозъчен инсулт

Нейната продължителност се измерва в часове, но в зависимост от тежестта на случая може да има разлики в продължителността.

Две са насоките, които предприемат лекарите в този случай:

  1. Първата е да се подобри перфузията на нервната тъкан или казано с прости думички, да се подобри нялагането в съдовете, които захранват с кръв нервната тъкан. В тази статия може да се тормозите с конретни механизми и цифри, ако имате желание да научите повече (кликни тук).
  2. Втората е извършване на мероприятия и даване на медикаменти, които ще запазаят нервната тъкат.  За повече информация (кликни тук)

Фаза на възстановяване след мозъчен инсулт

Тази фаза започва скоро след острата фаза. Тя се характеризира с невероятен растеж и възстановителни процеси. Фазата на възстановяването еволюира през следващите няколко седмици и се различава във връзска с фактори като генна експесия, молекулярната среда, обстановка и личен опит и преживявания.

В тази фаза е ключова за подобряване на процесите, които се крият зад спонтанното възстановяване. Други цели могат да са модифициране на възпалителния процес, повдигане/премахване на диасхизата  между травмираната област и други зони на мозъка и части от тялото, намаляване на процеса на късна невронална смърт.

Основните подходи за лечение, които са изучени до този момент (2018г)

Хронична фаза след мозъчен инсулт

Тази фаза започва, когато спонтанните промени в поведението на пациента достигнат плато и възстановяването от критичния период е свършило.   Типично стартира 3 месеца след инсулта за моторната система и понякога по-късно при познавателната и езиковата умения.  Тази фаза продължава през целия живот на човека, който е преживял инсулт.

Ключовата терапевтична стратегия се състои от интервенции, които да предизвикат състояние на подобрена невропластичност, имайки се предвид, че  биологичносто спонтанно възстановяване е свършило.

Основните терапевтични подходи, които са изучени до този момент са:

Източник на тази класификация е тази статия (виж тук), която безсрамно изплагиатствах, за да може да защитя следната теза:

Да, има биологично споннтанно възстановяване! В 2018 година знаем, че то продължава грубо 3 месеца след инсулта. При някои хора може да продължи повече, при други може да продължи по-кратко, но след това спонтанно биологично възстановяване от инсулта следва една хронична фаза, която НЕ СВЪРШВА  след година и половин или две. Интервенциите ТРЯБВА  да продължат до живот и колкото по-независими и без постоянене надзор от терапевт, толкова по-добре. Невропластичноста а на пациентите ни не свършва след две години! Този процес на учене на нови умения продължава през целия живот и е глупаво да казваме, че след година- две няма смисъл да продължават да работят (пациентите) върху дефицитите и трудностите пред, които ги е поставил инсулта, защото така ги ограбваме от възможността да оползотворяват изумителната невропластичност на нервната им система. Очаквайте нови статии по темата!

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *