Интерферентните токове се използват активно във физикалната терапия с терапевтична и лечебна цел.  Самите интерферентни токове по своите физични характеристики са средночестотни синусоидални променливи токове, амплитудно модулирани в ниски честоти, за да могат да се използват във физиотерапевтичната практика.  Ако си припомните от часовете по физика два средночестотни тока генерират нискочестотен ток в мястото където се пресичат силовите линии на двата кръга, който е равен на разликата на двата средночестотни тока. В практиката се използват интерферентни токове с честота 4000-5000 Hz.

 

 

interference

Средночестотните токове полесно преодоляват съпротивлението на кожа и подкожие, което ни дава възможност да ги използваме като “троянски кон” и да генерираме в дълбочина нискочестотен ток, който по правило не би бил способен да проникне толкова дълбоко.
Интерферентният  ток се прилага в зоната, която ще лекуваме като използваме четири електрода. Електродите трябва да се подредят по такъв начин, че реално силовите линии на двата електрически кръга да се кръстосат под 90 градуса в лекуваната зона.  При тяхното кръстосване се получава “интерференция”, от тук произлиза и името им – интерферентни токове.

interference2

Електродите се поставят във влажни хидрофилни възглавнички. Могат да бъдат поставени и във вакуумни апликатори с навлажнени гъбички, като по този начин се комбинира терапевтичното действие на интерферентните токове и вакуум масажа. Докато тече лечението ще чувствате мравучкане и/или боцкане, на мястото където електродите се допират директно в кожата ви. Може също така да усетите тези усещания и в зоната оградена от 4-те електрода. Това усещане може да продължи известно време след приключване на процедурата.
Интензитета на полето трябва да се увеличава до нива, с които пациента се чувства комфортно. По-голямата сила на тока обикновено има по-добро терапевтично действие, но в никакъв случай пациентът не трябва да изпитва болка.
Тази процедура се предписва при болка, спазъм и възпаление. Възможно е, и е желателно лечението с интерферентни токове да се комбинира и с други естествени или преформирани физикални фактори – кинезитерапия, масаж и мануална терапия.

Физиологичните ефекти по принцип са същите като тези на нискочестотните токове, просто полето се генерира в по-голяма дълбочина. Оттук и тяхната полезност и важност при лечението на различни патологии.
1. Увеличава се кръвоснабдяването на сегмента, в който генерираме интерферентни токове, оттук трофиката, разнасяне на метаболити и отоци, ускорява се възстановяването на травмираните тъкани.
2. Стимулирането на периферните нерви може да доведе до болкоуспокояващ/ анестетичен ефект поради потенциалното блокиране на предаването на болковите механизми( механизма на “болковата врата”) или като стимулира освобождаването на болкосупокояващи ендорфини.
3. Релаксацията на мускулния спазъм  може да бъде постигната чрез външна апликация на електрическо поле, като по този начин се преодолява мускулната инхибиция, която се получава при нараняване и оттичане  на тъканите.
4. Увеличава се йонния обмен през клетъчната мембрана, като по този начин се увеличават възстановителните сили на клетките и тъканите.
Интерферентния ток се използва :

При следфрактурни състояния;
Мускулни спазми и мускулна релаксация;
Заради техния противовъзпалителен ефект;
За да блокират болката;
Да стимулират циркулацията и трофиката в тъканите.

Интерферентни токове не трябва да се прилагат на деца до 2 години или на пациенти с диагностициран тромбов  флебит.

 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *