Лимфната система се явява като придатък на кръвоносната, тъй като изнася постъпилата от капилярите в тъканите течност и я пренася обратно във вените. Тя се състои от междуклетъчни цепнатинки, тъканни пространства, лимфни капиляри, по-големи лимфни съдове и от лимфни възли.
Преминалата през стените на кръвоносните капиляри част от плазмата на кръвта влиза в състава на т. нар. тъканна течност. Тя изпълва междуклетъчните цепнатинки и тъканните пространства. С нея проникват хранителни вещества и кислород, бели кръвни клетки и продукти от обмяната. Част от нея навлиза в лимфните капиляри и се движи по лимфната система. Освен пренасянето на лимфата от тъканите във вените лимфната система има и лимфоцитообразуваща, а също и обезвреждаща попадналите в организма чужди частици функция. Тези си функции тя изпълнява посредством включените по пътя на лимфните съдове лимфни възли. Пак по лимфната система става разпространяването (метастазирането) на раковите клетки в различните органи на човешкото тяло.
Най-малките лимфни съдове са лимфните капиляри. Те започват от междутъканните пространства и образуват гъста капилярна мрежа.
Стената на лимфните капиляри е построена както стената на кръвоносните. При увеличаване на вътретъканното налягане стените на лимфните капиляри се разтягат, вследствие на което по тях се образуват отвори, които облекчават навлизането на тъканната течност в тях.
Лимфните капиляри се сливат и образуват по-големите лимфни съдове, стените на които са по-тънки и нежни от тези на венозните съдове, макар че имат същия строеж. Подобно на вените по протежението на по-големите лимфни съдове се намират клапи, които не допускат връщането на лимфата в обратна посока.
Различават се повърхностни и дълбоки лимфни съдове. Първите събират лимфата от кожата и подкожната тъкан, а вторите от мускулите и по-дълбоко разположените органи. От вътрешните органи излизат широки примковидни сплетения от лимфни съдове, които вървят успоредно с кръвоносните съдове.
Лимфните съдове от долните крайници и таза се събират в два лимфни ствола, наречени поясни лимфни протоци. Тези от стените на стомаха и червата се събират в трети лимфен проток. Трите лимфни протока се сливат помежду си на нивото I II поясен прешлен. От сливането им се образува значително разширение, наречено лимфен залив (cyster-па chyli). От лимфния залив започва най-големият лимфен съд гръдният проток (ductus thoracicus) , който се отправя нагоре пред гръбначния стълб към гръдната кухина. В горната част на гръдната кухина той се отклонява наляво и се влива в ъгъла, образуван от сливането на лявата яремна вена и лявата подключична вена. Преди да се включи във венозната система, в него се влива левият лимфен проток (ductus lymphaticus sinister), който събира лимфата от левия горен крайник и лявата половина на главата и шията. Лимфата от дясната горна половина на тялото (от гръдната стена, десния горен крайник, дясната половина на главата и шията) се събира в голям десен лимфен проток (ductus lymphaticus dexter), който се влива във венозната системав ъгъла, образуван от сливането на дясната яремна и дясната подключична вена. Лимфните съдове, събиращи лимфата от определени области на тялото, се прекъсват в лимфните възли. Лимфните възли имат кръгла или овална форма със значително колебаеща се големина от лещено зърно до лешник. Отвън те притежават съединителнотъканна капсула, която изпуска във вътрешността
съединителнотъканни повлекла, наречени трабекули. Те разделят лимфния възел на малки делчета. Делчетата се състоят от мрежеста съединителна тъкан, всред която има голям брой лимфоцити. Между трабекулите и лимфната тъкан се намират пространства, наречени лимфни синуси. Във всеки лимфен възел навлизат по няколко лимфни съда, а излизат значително по-малко, но по-дебели . Излизащите от лимфните възли по-големи съдове спомагат за образуването на големите лимфни съдове. Лимфните възли са групирани в определени области на тялото, така че лимфата, преди да се влее в кръвта, преминава най-малко през един възел. Обикновено лимфните възли се групират в определена област по 1020 и повече .Такива групи от възли се наричат областни или регионарни. Най-често лимфните възли се групират по страната на сгъването на големите стави (задколянната яма, ингвиналната гънка, лакътната яма, подмишничната яма и др.) и в хилусите на вътрешните органи (черен дроб, слезка, бъбреци, бели дробове и др.). Лимфни възли се разполагат по протежение на и около големите кръвоносни съдове и особено много около храносмилателния и дихателния път около трахеята и бронхите, опорака на тънките черва, малкия таз и др. Под влияние на попаднали в лимфната система микроорганизми лимфните възли реагират с увеличаване. Увеличават се областните за дадена част на човешкото тяло лимфни възли. Освен при попадане на микроорганизми лимфните възли се увеличават и при попадане в тях на неживи частици прах от въглища и др.