Структура и функция на периоста.
Периост се нарича двойният слой съединителнотъкънна мембрана,която покрива повърхността на костите и е плътно прилепена до тях. Фиг. 73 съдържа микрофотография на разрез на тибията( голям пищял).
Picture
ФИГУРА 73.1 – периост
2 – плътно костно вещество
3 – костен мозък

Външната пластина на периоста е фиброзен слой, който плътна неравномерно разположена съединителна тъкан, в която има нерви, кръвоносни и лимфни възли. Вътрешната пластна е остеогенен слой, чията основна роля е образуване на костно вещество. Съдържа еластични фибри, остеобласти (образуващи костната тъкан) и остеоцити (поддържащи матрикса).
В средната час на дългите кости пероста е дебел около 2-3 mm, като постепенно намалява дебелината и към краищата където се намират ставните хрущяли.

Перостът е богато инервиран и през него минават кръвоносни съдове, които хранят костта. Това обяснява важната роля, която периоста играе в метаболизма на костите. Друга важна функция на периоста е ремоделирането на костите. Периостът играе важна роля при заздравяването на фрактурите. Най- накрая трябва да добавим, че лигаментите и сухожилията са свързани с периоста. Те стабилизират ставите и поддържат динамичните дейности на човешкото тяло.

Откриване на периосталния масаж и неговата патофизиологична основа.

През 1926,  френският доктор J. Dejerine за пръв път описва сегментарната инервация на костите на тазът и долните крайници. През 1944 г. неговата работа била използвана за база и допълнително развита от V.T. Inman и I.B. Saunders. Те успели окончателно да картографират сегментарната инервация на периоста в цялото човешко тяло. Dr. Inman и Dr. Saunders също установили концепцията за склеротома(зона от периоста, която се инервира от един сегмент.

Периосталният масаж бил предложен през 1929 г. от гермаснките учени Dr. P. Vogler, MD и  Dr. H. Krauss, MD. През 1950 този масаж е бил окончателно приет като независима процедура в медицинския масаж. Авторите засекли патологичните промени в периоста, които произлизали като последствие от болести на органите и вътрешните органи. Тези промени имат рефлекторен характер и се виждат в заоните на периостите(склеротромите), които са инервирани от същите нерви инервиращи оригиналните патологични процеси.

Аномалиите  в периоста също така предизвикват и локална болка или промени в структурите на периоста. Такива промени са удебеляване, загрубяване.

Терапевтичният ефект на периосталният масаж има два компонента.

1 Периосталният масаж има директен терапевтичен ефект на мускуло-скелетни нарушения. Периосталният масаж на засегнатите зони предизвиква локален възпалителен отговор. Този отговор провокира няколко ракации, подпомага регенерацията на периоста; подобрява микроциркулцаията; балансирама метаболитните процеси в костите и ставите; и подсилва капсулите и лигаментите на ставите (Yankovsky, 1982). Резултатите са елиминиране на болката и отлагане на дегенеративнтие процеси в ставите. Dr. P. Vogler и Dr. H. Krauss (1953) по-късно вярвали, че локалните вазомоторни рефлекси са отговорни за директния терапевтичен ефект на периосталния масаж.

Периосталния масаж чрез гръбначните нерви има индиректен терапевтичне ефект върху някои вътрешни органи и нарушения. Периосталният мсаж прекъсва порочният кръг, който се завърта между вътрешните органия и рефлекторните зони в периоста, като възстановява локалния метаболизъм и елиминира рефлекторните зони. Авторите (1975) проучили клиничните ефекти на периосталния масаж върху различните системи на тялото. Най-голрмите терапевтирчни  ефекти на на периосталния масаж се оказали  подобряване на сърдечно-съдовите, белодробните и гастроентерологичните патологии. Например стомашната перисталтика значително се увеличила, а сърдечният ритъм намалял с 10-16 удара в минута след периостален масаж на периоста на ребрата.

Индикации за периостален масаж.
Индикациите за лечение нарушения с периостален масаж на вътрешен орган са ограничение. За да се преценят клиничните резултати се препоръчва периостален масаж да се използва върху пациенти със следните патологии.

1. Болести или травми на мускуло-скелетната система. Забавено заздравяване и рехабилитация на фрактури при просоперативния период.

2. Заболявания на сърдечно-съдовата система
а. Аритмия
б. Рехабилитация след инфаркт на миокарда.

3. Белодробни заболявания
а. Пневмония
б. Бронхит
в. Бронхиална астма

4. Болести на храносмилателната система.
а. Гастрит
б. Хепатит, цироза, холецистит

Трябва да отбележим, че периосталният насаж е радикален метод на тертиране на болкови синдроми, които са причинение от различни болести на опорно-двигателния апарат.

Диагностични техники за периостален масаж

Определянето на диагноза е най-добре да се проведе като използвате върховете на показалеца и средният пръст. Екзаминаторът трябва да определи мястото на всички ключови точки в периоста. Всяка една зона, в която усети загрубяване, падини, или отоци доказва съществуването на периостална рефлекторна зона.
Запомнете че само малка час от периоста е достъпна а масаж тъй като е покрита само с кожа и тънък слой мускули. Основно това са ясно изразени костни повърхнини и ръбове( голям пищял, ключица). Останалата част от периоста е покрита главно от меки тъкани, които включват не само кожа и хиподерма, но и дебел слой от мускули. В тези зони периостален масаж не се прилага!

1. Най- важната част от процедурата по поставяне на диагноза е правилната мобилизация на меките тъкани. Тази мобилизация  позволява максимален достъп до повърхностите покрити с периост. Правилното прилагане на тези техники помага на практикуващият да постигне оптимална ефективност при всяка масажна сесия. За да направите това разположете една от ръцете си върху съседната до изучаваната част. Като използвате ръба на дланта си избутайте меките тъкани в посоката на най-голяма мобилност. По този начин максимална периостална повърхност е достъпна за проучване и диагноза. Мобилността на меките тъкани в зоната на коляното е показана на Фиг. 74.

Picture
Фиг.74 Мобилизация на меките тъкани при периостален масаж на медиалната повърхност на коляното.Щрихираните линии показват първоначалната позиция на ръката.
По-тъмната част е допълнителна част от периоста, която вече е достъпна след мекотъкънната мобилизация.

2. Целта на огледа е да се определят следните неща: някакви дегенеративни промени( загрубяване, падини) и ключови точки в периоста. Всчики ключови (тригерни както може да ги прочетете и в други сайтове и литература), които могат да се открият и третират с периостален масаж се разделят на два типа:

а. Главни ключови точки

Главните ключови точки са зони от периоста с максимална болка и структурни промени
Поддържащи ключови точки са зони от периоста, в които патологичните симптоми са по-малко проявени.  Този тип тригерни точки са допълнително разделени на две групи.

(1). Поддържащите ключови точки (тригерни точки) от първата група са разболожени в съседните зони спрямо главната ключова точка и са свързани със същите патологични процеси. Въпреки това, изразителността на болката и на невро-дистофичните промени са много по-малки от тези в главната ключова точка. Най-често те могат да бъдат намерени в границата между епицентъра на периостлната патология и нормалните части на периоста.

(2). Поддържащите ключови точки от втория тип съвпадат с главните ключови точки, но са разположени на противоположната незасегната страна. Терапевтът може да третира главната ключова точка индиректно като работи върху поддържащата ключова точка от втори тип. В тези случаи третирането се реализира чрез обичайни рефлекторни пътища на периферната нервна система. Лечението с периостален масаж на тези поддържащи ключови точки се препоръчва при по стари пациенти или при тези пациенти, които имат нисък праг на болка.

Препоръчваме всички засечени ключови точки да бъдат маркирани на кожата с маркер. По този начин може да се прецени цялата картина  на периосталните промени в тази секция. Главните ключови точки трябва да бъдат маркирани или с друг символ или с друг цвят. След като диагностичната част е приключила, прехвърлете информацията от тялото на диаграма.

3.Обикновено продължителността на терапията е около 15-20 процедури. Периосталният масаж може да се прилага  два пъти на ден, веднъж на ден или с един ден почивка между сесиите. Продължителността на сесиите също зависи от възрастта на пациента и характеристиката на патологията.

Характеристика на Периосталния масаж.

Сесия периостален масаж обикновено продължава от 15 до 30 минути. През първата сесия третираме само 2-3 главни тригерни точки и 2-3 поддържащи тригерни точки. Запомнете: лечението трябва да започне с поддържащите ключови точки и след това включвате и главните. Количеството на точките, които работите се увеличава с поредността на сесията. Всички ключови точки, които сте открили трябва да преминат третиране. Ако в един сегмент има няколко ключови точки с еднаква болка започнете от най-далечната и постепенно преминавайте навътре.

Периосталният масаж се изпълнява като използвате върховете на палеца, показалеца и средния пръст( виж Фиг. 75), двата палеца( виж Фиг. 75; b)  или огънат показалец( виж Фиг. 75; c).

След като определите ключовите (тригерните) точки и мобилизирате меките тъкани, направете контакт с костта и започнете да масажирате като използвате малки кръгови движение от периферията към центъра на ключовата точка, докато поддържате натиска за 5 секунди в края. Приложете и постоянна повърхностна вибрация.

Продължителността на третиране на всяка ключова точка е между 1 и 3 минути, в зависимост от количеството на тригерните точки, клиничния резултат и силата на болката.

Ако пациента изпитва остра болка по време на третирането на главана ключова точка препоръчваме масажиране на поддържаща ключова тока от първи тип и постепенно придвижване към главната ключова точка. Друг вариант на периосталния масаж започва с масаж на тригерна точка от втори тип локализиране на нормалната незасегната страна.

В случаи на сърдечни и белодробни проблеми периосталния масаж на ребрата трябва да се прилага само по време на фазата на издишване.

Усложнения не се наблюдават дори масажът да е изпълнен неправилно. Възможно е да се видят различно локални реакции като болка, хиперемия, едем в зоните, които масажираме. В такива случаи е необходимо да се направи двудневна пауза между сесиите!

Picture

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *