Мускулите в подтилната група са четири: Ректус Капитис Постeриор Майор (Rectus Capitis Posterior Major), Ректус Капитис Постeриор Минор (Rectus Capitis Posterior Minor),Обликвус Капитис Инфeриор(Oblique Capitis Inferior) и Обликвус Капитис Супeриор (Oblique Capitis Superior).
Ректус Капитис Постeриор/ Rectus Capitis Posterior Major
Залавни места:
Произход: Залавя се за втoрi гръбначен сегмент
Залавяне: Залавя се за най-долната нухална линия на тилната кост.
Действие: Екстензия, латерална флексия и ротация на главата.
Синергисти: Екстензия- Семиспиналис Капитис( Semispinalis Capitis); Латерална флексия- Ректус Капитис Латералис ( Rectus Capitis Lateralis).
Антагонисти: Екстензия- Лонгус Капитис ( Longus Capitis), Ректус Капитис Антериор( Rectus Capitis Anterior); Ротация- Облик Капитис Инфeриор (Oblique Capitis Inferior), Ректус Капитис Постeриор Майор; Латерална Флексия- Обликвус Капитис Супeриор (Oblique Capitis Superior) , Ректус Капитис Латералис (Rectus Capitis Lateralis).
Инервация: Дорзалното разклонение на първия цервиакален нерв.
Кръвоснабдяване: Вертебралната и подтилната артерия (Vertebral and Occipital Artery)
Ректус Капитис Постeриор Минор/Rectus Capitis Posterior Minor
Залавни места:
Произход: Произхожда от задния израстък на C1
Залавяне: Залвя се за медиалния аспект на долната нухална линия на тилната кост.
Действие: Екстензира и латерално флексира главата.
Синергисти: Екстезия – Семиспиналис Капитис( Semispinalis Capitis); Латерална Флексия- Обликвус Капитис Супириор (Oblique Capitis Superior), Ректус Капитис Латералис (Rectus Capitis Lateralis).
Инервация: Дорзалното разклонение на първи цервиакален нерв.
Кръвоснабдяване: Вертебралната и подтилната артерия (Vertebral and Occipital Artery)
Обликвус Капитис Инфириор/ Oblique Capitis Inferior
Залавни места
Произход: Произхожда от втория гръбначен сегмент C2
Залавяне: Залавя се за транзверзния процес на C1
Действие: Ротира C1 и главата.
Синергисти: Ротация- Сплениус Капитис (Splenius Capitis)
Антагонисти: Ротация- Обликвус Капитис Инфириор (Oblique Capitis Inferior), Ректус Капитис Постериор Майор (Rectus Capitis Posterior Major)
Инервация: Задни клончета на C1&C2
Компресия на нерви: Според Simons, Travell and Simons, понякога Обликвус Капитис Инфериор може да притисне големия тилен нерв.
Кръвоснабдяване: Вертебралната и тилната артерии. (Vertebral and Occipital Artery)
Обкликвус Капитис Супериор/ Oblique Capitis Superior
Залавни места:
Произход: Произхожда от процеси трансверзи на C1
Залавяне: Залавя се за тилната кост между горната и долната нухална линия.
Действие: Екстензира и латерално завърта главата.
Синергисти: Екстензия – Семиспиналис Капитис (Semispinalis Capitis), Ротация- Сплениус Капитис (Splenius Capitis)
Антагонисти: Екстензия- Лонгус Капитис (Longus Capitis), Ректус Капитис Антериор(Rectus Capitis Anterior); Ротация- Обклик Капитис Инфериор(Oblique Capitis Inferior), Ректус Капитис Постериор Майор(Rectus Capitis Posterior Major)
Инервация: Дорзалното разклонение на първи цервиакален нерв.
Кръвоснабдяване: Вертебралната и подтилната артерия (Vertebral and Occipital Artery)
Подтилните мускули като група
Rectus Capitis Posterior Major, Rectus Capitis Posterior Minor, Oblique Capitis Inferior & Oblique Capitis Superior)
Васкуларни прещипваня: Според Travell и Simons, подтилните мускули не са свързани с васкуларни прищипвания. Но според Philip Greenman D.O. гръбначните артерии преминават през foramen transversarium на гръбначния сегмент. След като принкине в foramen transversarium на C1 тя пресича медиално по краниалната(повърхността близка до главата) повърхност на постералната арка на С1, преди нейното изкачване през foramen magnum след което в последствие се обедниява с другите цервиакални артерии, за да оформят базиларната артерия и кръгът на Willis. Следователно, не е нелогично да предположим, че подтилни мускули с висок мускулен тонус, могат да намалят или прекъснат кръвоснабдяването, тъй като те преминават над постералния аспект на С1. Ако някоя от тези артерии бъде притисната и главата извърши екстензия и ротация, пълно спиране на кръвоснабдяването от вертебралните артерии може да се случи. Този феномен може да бъде самопричинен, докато паркираме кола и погледнем през рамо. Терапевти които практикуват манипулации трябва да бъдат особено внимателно и никога не трябва да прилагат едновременна ротация и екстензия на шийния дял, тъй като тези типове манипулации са водили до мозъчен исхемичен инсулт.
Travell &Simons ключови точки рефлекторна болка: Болката от ключови точки в подлните мускули се разпростира от най-горната задна част на врата и тилната кост и премина по главата от съответната страна към окото и слепоочието. Симптоми и признаци при наличието на ключови точки: Силни главоболия, които могат да се разпространят към окото от страната на която е ключовата точка, трудности при ротацията на главата, болки във врата.
Фактори активиращи миофасциалните ключови точки: Както при всички миофасциални случаи внезапно охлаждане, емоционален стрес, или механично претоварване могат да предизивкат активиране на ключови точки. В случая с подтилните мускули, латерално свиване на врата като примерно на телефон между рамото и ухото ви, или настоятелни екстензиони хиперекстензии, като рисуване над нивото на очите ни или гледане на телевизия докато леците по корем с подбряна на дланите ви брадичка. Това са няколко примера за лоши ергономични предразполагащи фактори за формиране или активиране на миофасциални ключови точки.
Бележки на автора: Има няколко типа главоболие. Обикновенно главоболието се формира от разнообразни фактори, които не представяват реална заплаха за индивида. Мигренозните главоболия имат тежки форми като основно те са два типа. Мигренозни главоболия без аура и мигренозни главоболия с аура. Миргренозните главоболия с аура обикновенно са предшествани от субективни мотрони или сензорни феномени, като обикновено визуалните проблеми са най-честата причина. Независимо дали мигрената е с аура или не тя обикновенно е придружена и от 3 или повече от тези симтома: сълзене на очите, отток на лицето, увисване на клепача, хиперсенситивност към светлина, звук, миризма, гадене или повръщане. Обикновенно обхващат едната половина на главата и могат да продължат от 4 до 72 часа. Обикновенно ги наричат и хистемични или васкуларни главоболия. Според няколко автора, „гроздовите” главоболия може да са форма на мигренозни главоболия. Това се базира на факта, че главоболието обхваща едната половина на главата. Довод против тази хипотеза е че този тип главоболия продължават много по-кратко от нормалните мигрени ( 15 до 180 минути). Те са наречени така поради факта, че продължавата по-кратко, но за сметка на това е възможно за един ден индивида да изпита до 8 главоболия за един ден. По някаква причина мъжете са по-податливи на такъв тип главоболия от жените. Въпреки гореизброените аргументи патофизиологията на мигрените и „гроздовите” главоболия са на практика едни и същи. Съвременната медицина дефинира главоболията в следствие от напрежение като леки или средни по сила и продължават от два до осем дни и които основно засягат врата и тилната област. Предизивкащият фактор е изцяло определен като хроничен физически и емоционален стрес.Според проучвания на Travell, Simons и др. Автори що се отнася до предизвикващи фактори миофасциалните ключови точки във врат, рамена дават рефлекторна болка, която може да се определи като главоболие. Долу даваме списък с клинични състояния които могат да причинят главоболия или краниална болка.
Различни патологии: интрацеребрален аневризма, мозъчен кръвоизлив, тромбоза, хипертония, абсцес на мозъка, енцефалит, мозъчен хематом, менингит, хидроцефалия, преходна исхемична атака ( или исхемичен мозъчен синдром), церебрална мозъчно-съдов инцидент (инсулт), мозъчен тумур или рак, неврит на зрителния нерв, мозъчно сътресение, темпорален артериит (Giant артериит), хипотиреоидизъм, махмурлук, токсичност, менструация, менопауза. Екстракраниални: маточната шийка Артроза, C1 C2 или C3 нерв компресия, осципитална ставна дисфункция, гръбначна артерия-заклещване, системен лупус еритематозус, болест на Пейджет, засилване/отслабване на зрението, очно заболяване, напрежение в очите, синузит, алергичен ринит, обикновена настинка, грип, темпоромандибуларна ставна дисфункция, зъбобол, тетанус, тилна невралгия, тригеминална невралгия, възпаление на средното ухо, акустична неврома, синдром на хроничната умора, неергономичността, шумна или задушна работна среда, анемия, кофеинов недостиг, треска, хиперкапния, хипертония, хипоксия , херпес зостер (синдром на Рамзи Хънт, херпес зостер ophthalmicus, херпес симплекс кератит), топлинен удар, системни инфекции или възпаления, глад (хранителна неадекватност), някои храни или хранителни добавки, промени във времето, умора, прекомерно сън, метаболитен дисбаланс, странични ефекти на медикаменти.
Източници: http://www.webmanmed.com/disorders/disorders_files/musclgd/subocc/13223955.html