Снощи празнувахме 10 години от завършването на гимназията. Интересно събиране стана, макар че не съм много по „масите и такива мероприятия“ се смях от сърце със съученици ми от бившия Техникум по механотехника проф. Цветан Лазаров в Пловдив.
Събрахме се близо 10 човека, половината от оригиналната ни паралека. Хора, които имаха възможност и най-вече желание да се видят и да си припомнят какво е да са заедно. Физиономиите ни, макар и изменени, загрубели, с по-гъсти и твърди бради, все още носеха чертите на юнушеските години. Но не лицата бяха най-промененото в нас – погледите бяха други. Нямаше я нито невинността, нито наивността на училищните години. Вече бяхме мъже, които наближават 30 години- всеки поел по своя път. Имаше дори един татко на масата, тих както винаги съм го помнил, но с поглед промен от работата, умората след работната смяна в завода, както и отговорността на бащинството.

На масата имаше един футболист, един бивш легионер във френския чуждестранен легион, системен администратор, рекламен  консултант в голям уебсайт, двама ЦПУ програмисти/ единия от които след няколко години ще стане инженер/, няколко инженери работещи в големи компании. Единият от инженерите дори вече беше успял да отвори своя компания. И не трябва да забравяме, разбира се , един масажист- бъдещ рехабилитатор и кинезитерапевт.

С ръка на сърцето ви казвам, че преди 10 години никога не бих помислил, че ще седя на маса с такива хора, че аз ще съм такъв, какъвто съм сега. Че ще съм открил това призвание и ще го следвам с всичките си сили и енергия. Животът е странен, тежък, жесток понякога, но красотата на такива и други подобни моменти го осмислят.

Не знам дали след още десет години като седнем пак на някоя маса с още по-променени лица, вече чичковци, като се обърна назад изминалите десет години ще са толкова изненадващи, странни, повратливи и с неочакван край както последните десет досега. Надявам се просто да съм доволен и да изпитвам същото, удовлетворение, хъс, желанието за борба и амбицията да осъществя мечтите и идеите се, да продължавам да имам цели и планове и те да се случват.

Сега се намирам в нов етап от живота си. При мен се случват внезапно и бързо тези решения- без дълго планиране. Внезапно реших да изкарам курс за масажист, внезапно реших да запиша в МУ-Пловдив рехабилитация, ей така на майтап започнах да списвам блога, като на шега стартирах видеоканала. Преди месец за по-малко от 5 минути реших, че искам моя фирма, че искам мой кабинет и още някои неща, които ще оставя за бъдещ пост.

Другата седмица фирмата ще е готова. Вече мисля как да обзавеждам кабинета си. Нов етап от живота ми започва. Ще съм юридическо лице с всичките права, задължения и възможности позволени ми от закона. А колко позволени от закона планове се появяват в главата ми… дано имам силите да ги осъществя.

Китайците имат интересно проклятие, което може  да е  и благословия: „Пожелавам ти да живееш в интересни времена!“ В какви интересни времена живея, наистина!

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *