Случваха се  банални и ежедневни неща, които все ме отвличаха от това да напиша тази статия, но такова е битието на един студент рехабилитатор. Признавам си, че писах и други. Просто в университета, в книги и Интернет виждам, чувам и прочитам неща, които ме грабват и в този същия момент започвам да пиша, или да превеждам.

Сега, докато си седя в салона, в който работя, един от тези моменти на творческа буря отново  ме застигна. Поводи и причини  за това много: разговори с колеги студенти, разговори с работещи рехабилитатори и преподаватели, статии, които чета в Интернет във връзка с това, че здравната ни система е в „криза“, че на 10 медика 9 вече стягат куфарите за чужбина. Чудя се ние студентите рехабилитатори за къде да стягаме куфарите?

Аз искам да остана в България, но   признавам  , че имам моменти на слабост, в които ми се е иска да замина и да не се върна повече. Баща ми,майка ми,сестра ми и племенниците ми живеят в България. Приятелката ми , макар че е медик 5 курс, е една от тези, които също искат да останат в България. Това са все неща, които ми помагат да боря емигрантските пориви.

Не искам да ставам прекалено патетичен или високопарен, защото ме бива да изпадам в такива лирични отклонения. В тази статия реших просто  да изброявам , какво не намирам за редно с професията и специалността Рехабилитатор от моята гледна точка на студент рехабилитатор.

1. Не е редно, поради нехайството на лекарско съсловие, общество, правителство и университети рехабилитаторите да нямат възможност за истинска надграждаща програма в медицинските университет. Намирам за срамно това, че една институция като Медицински Университет- Пловдив допуска рехабилитаторите, които са бъдещи здравни работници и медицински кадри да изкарват магистратури в  немедицински университети като Национална спортна академия,  Русенски и Благоевградски университети.  Моите уважения към последните, защото те правят това, което Медицински университети – Пловдив няма желанието и волята да се  направят. Говоря за магистратурата “Кинезитерапия”.

Толкова ли не успяха да измислят една добра надграждаща програма, която да даде повече на студентите рехабилитатори от това, което дава магистратурата “Кинезитерапия” ?!? Да даде повече възможности за развитие и специализация както е в белия свят ?

Ако някой ме парира с това, че имаме магистратура в МУ-Пловдив „Мениджмънт по здравни грижи“ веднага ще му отговоря, че с удоволствие ще я изкарам стига някога да имам шанс като РЕХАБИЛИТАТОР да стана шеф в отделение по РЕХАБИЛИТАЦИЯ или пък ме назначат да ръководя болница. Такова нещо просто никога няма да се случи, така че и цялата тази псевдо надграждаща програма е абсолютна глупост.

2. Не е редно факултетът, в който уча, да продължи да се нарича „Медицински колеж“!  Значението, с което се натоварва това име, води до идеята, че това е някаква отделна институция, която издава и отделни дипломи. Няма такова нещо! Рехабилитаторите в Пловдив получаваме дипломите си от МУ-Пловдив. С независимата институция Медицински колеж е приключено, тя трябва да остане в историята и ние да вървим напред.

Може да си мислите, че това са глупости, но преподавателите продължават да се делят на външни и тези от колежа. Преподавателите от университета гледат на студентите рехабилитатори, и на самия факултет „ Медицински Колеж“, като на “заварено дете”. Отношението е различно, стандартът е различен, сякаш ние не сме студенти от Медицински университет- Пловдив или поне не се ползваме с пълния статус на такива.

Лично на мен името “Факултет по Здравни грижи” би ми допаднало много повече. Да се знае, че ние вече сме на една нога с медици, стоматолози, фармацевти. Колкото те са студенти, толкова сме и ние с всичките права , отговорности и ОТНОШЕНИЕ.

3. Не е редно да учим само 3 години и да сме бакалаври, ама не съвсем. Един рехабилитатор трябва да учи 4 години и да бъде пълноправен бакалавър.

4. Не е редно да влизат студенти рехабилитатори и каквито и да е МЕДИЦИНСКИ КАДРИ с матури. Или поне трябва да минат 10-15 години, докато матурите станат истински матури. Трябва да си има изпит!

5. Не е редно да има милион ликвидации и толкова много изпити, с които да продължават студенти. Вярно, е че трудно, но със сигурност не учим физико-химия или ядрена физика!

6. Не е редно като отидем на презентации от типа “Кариери в бяло” някои от консултантите да ми казват: „Не работим със СПА индустрията“. Не е редно като кажеш на един българин, че си рехабилитатор той да те асоциира с масажистките от Слънчев бряг, които масажират по цици и прашки!

7. Не е редно цялото пренебрежително отношение на здравната система към рехабилитаторите в страна, в която 30-40 годишни мъже и жени падат поразени от инсулти, младежи се диагностицират с остеохондроза на 15-16години, дисковите хернии са все по-честа патология сред млади хора.

8. Не е редно да има рехабилитатори, които да се разписват срещу заплата по-малка  от заплатата на санитар в някой МОЛ!

9. Не е редно да нямаме автономията, която колегите ни „физиотерапевти“ имат в Западна Европа!

10. Не е редно да мечтаем да се махнем от България, вместо да мечтаем как ще помагаме на сънародниците ни!

Това са 10 от нещата, които не смятам за редни от моята гледна точка като студент рехабилитатор. Сигурно колегите ми и работещите като рехабилитатори ще измислят още много причини. За тези се сещам аз в момента. Теме терзаят и ме натъжават!

Comments

comments

10 Responses

  1. Напълно подкрепям написаното! В момента съм в търсене на работа като рехабилитатор в София, и мога да кажа че е отчайващо трудно. А защото? Защото се знае, че обучението е с цел да произвежда на конвейр тонове не-добре подготвени кадри! Поне така е във Варна

  2. Безкрайно ми хареса статията, даже намах търпение да я прочета, за да напиша коментар. Колега, това което пишеш е толкова вярно и толкова болезнено за хората, които завършвайки тази специалност искат да правят нещо наистина значимо, а не да работят лятото на морето и да бъдат наричани масажори, а за представителките на женския пол да не коментирам . Аз съм представител на МУ Плевен, където завърших медицинска рехабилитация и ерготерапия, а след това и специалиността УЗГ, с идеята, че това ми дава плюсове за евентоално назначаване след години естествено на поста старши рехабилитатор, какъв старпши рехабилитатор, като такива постове дори и в специализирните болници за рехабилитация се назначават сестри, прескачам на друга тема-колко млади току-завършили рехабилитатора не могат да си намерят работа, а знаете ли колко мед. сестри , които са преминали някякъв кърс преди 50 години работят като рехабилитатори дори след като са се пенсионирали? Нещата са старшни и трябва да се променят. Радвам се че ви открих надявам се да продължим да си пишем

  3. ИЗВИНЕТЕ ЗА МНОГОТО ГРЕШКИ, БЯХ МНОГО ЕМОЦИОНАЛНА И БЪРЗАХ:)

  4. И аз ви подкрепям колеги,когато завърших не знаех какво да правя,аз съм от град Русе,започнах стаж в болницата,след стажа ми казаха,че като освободи работно място ще ми се обадят и още чакам.През това време работех като масажистка общо 6 години,изкарах курс по Сайонджи,Акупресура,Вибрационна медицина,Кинезиотейпинг и до скоро исках да запиша Хомеопатия.Но наистина се чувствам недооценена,защото съм в спа център и никой не ме приема като медицинско лице.В момента много се замислям дали да не запиша право и да забравя за нашата специалност.

  5. Здравейте млади колеги!Не губете надежда,нещата в живота все някак си ще се наредят,стига да имате голямо желание за реализация!Аз съм със 23г стаж,завършила съм Рехабилитация и УЗГ и спец.педагогика и сега съм съм старши рех.Започнала съм от санитар в ОФРМ,работила съм 5год в арабска държава и сега от няколко год.съм старши рех.И аз като Вас при завършването не намирах дълго време реализация и аз до ден днешен съм разочарованаот определението”ааа значи си масажистка”,ноооо човешката глупост е безкрайна и работата с хора не е лесна,но пак казвам има ли желание -има и начин!Извинете не искам да Ви поучавам,а да Ви окуража!Успех!

  6. И аз съм съгласна с цялата ти статия евала наистина. Уча рехабилитация и ерготерапия в бургас
    и наистина виждам, че още от сега нямам никакъв шанс да намеря работа. Тъй като няма как в една болница да има само един рехабилитатор и ние да се реализираме и другото което като минус ние дори нямаме право да учим за магистратура кинезитерапия понеже сме “бакалавър” което още един път показва, че нещата наистина не са както трябва. Отново радвам се, че има хора с които сме на едно и също мнение.

    1. И аз се радвам и макар с голямо закъснение ви желая успех в професията!

  7. Здравейте!
    И аз възнамерявам да кандидатствам медицинска рехабилитация и ерготерапия в Бургас, но се притеснявам за по-нататъшната реализация. В чужбина, до колкото знам, е много високо ценена, търсена, добре заплатена и развиваща се специалност, но в България уви не е така. А аз съм от хората, които не искат да напуснат страната си. Но като гледам явно само извън страната има възможност за развитие и работа. И все пак познавам хора, работещи като рехабилитатори, не в болници, а в свои кабинети. Оказва се, че в България е по-лесно да отвориш свой кабинет, отколкото да си намериш работа в болница…Професията е наистина прекрасна! Но не знам дали да избера нея или психологията (другото за което се двуомя).
    Всеки съвет ще ми е от полза!

  8. След прочетеното искам да попитам как и дали се реализирахте? Постигнахте ли поне малко от това , което сте желали? Много искам да уча тази специалност , но ако няма да успея да се реализирам като професионалист … доста ме разколебава тази мисъл. Надявам се до има кой да види моя коментар.
    ПС: възхищавам се на всички медици за това, че поемат здравето на останалите в ръцете си! И също така искам да роботя и успявам в нашата родина!

  9. Да, мога да кажа, че съм щастлив и постоянно постигам това, което искам в професионален план! Дерзайте и не се отказвайте от мечтите си!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *