Физиотерапия при лечение на саркопения при възсрастни и стари хора.

Физиотерапия при лечение на саркопения при възсрастни и стари хора.

Това, което предстои да прочетете е статия написана в специализиран чуждестранен журнал по Кинезитерапия. Поради простата причина, че нямам много свободно време и пиша когато имам време и сили тази статия все още не е напълно преведена, написана и редактирана, така че ако трудът ви е заинтригувал ще трябва да се върнете след известно време. Надявам се до края на седмицата да успея да я оформя както трябва. Желая ви приятно четене!

Саркопения или така наречената загуба на мускулна сила и маса в следствие на старост е типичен проблем, който увеличава риска от нараняване и инвалидизация при хора в напреднала възраст. Вече съществуват надеждни доказателства, че една подходяща тренировъчна програма може да подобри силата при възрастните и стари хора. Тренировъчната програма трябва да бъде внимателно съставена за да гарантира една добра интензивност, за да се увеличи силата, но също така, че ще е достатъчно безопасна, за да се сведе риска от нараняване до минимум, особено при по-крехки индивиди в напреднала въраст.

Тъй като всички ефекти на упражненията са преходни, ключовата роля на физиотерапевт/ кинезитерапевт/ рехабилитатора работещ с възрастни и стари хора е така да състави тренировъчния комплекс, че да насърчи спазването и изпълнението му от пациента. Обучението на пациентите отностно ползите от упражненията може да има значителен ефект върху вярата им в това, че могат да се упражняват и волята им да продължат дълготрайни ежедневни занимания с комплекса. Latham N(2004). Physiotherapy to treat sarcopenia in older adults. New Zealand Journal of Physiotherapy 32(1): 16-21.

Добре известно е че мускулната сила намаля с остаряването. Макар, че част свързаното с възрастта намаляване на физическите постижения е неизбежна, има растящо разбиране, че промените в характера свързани с остаряването, конкретно намалят физическата активност и това допринася за мускулната слабост , която настъпва със старостта. Някои стари губят до такава степен мускулен, обем, маса и сила, че през 1989 година термина „саркопения“ от гръцки „ глад на плътта“ беше възприет за този конкретен тип загуба на мускулна сила и маса( Rosenberg, 1989).

Лечението на саркопения е свързано с дейността на физиотерапевти/ кинезитерапевти/ рехабилитатори, защото промениете в мускулнате качества и характеристики могат сериозно да повлияят на способността на един стар човек да хори и да се самообслужва. Това е особено сериозен проблем при много възрастни отслабнали пациенти, чиито физиологичен резерв е малък и са уязвими  и на най-малките промени в техния физически статус, които могат да настъпят в следствие на нараняване или болест.

Макар че съществуват и други възможности за лечение като фармакологично лечение или дори генна терапия, която може да се използва в бъдеще, лечебната физкултура в момента един от най-сериозните методи за лечение при саркопения. Физиотерапевти/ кинезитерапевти/ рехабилитатори редовно работят с възсрастни и стари хора със саркопения в разнообразни обстановки като болници, клиники, санаториуми както и в извънболнична обстановка в дома на пациента и следователно играят важна роля в създаването на подходящи тренировъчни комплекси, за да се редуцира саркопенията.

Този труд цели да предостави основна информация за саркопенията, включително нейното развитие, механизми и фунционални последствия.

След това доказателства  за ползите силова треноровъчна програма ще бъдат разгледани. Най-накрая ще бъдат дадени предложения за физиотерапевтични подходи за лечение на саркопенията ще бъдат описани, включително стратегии, които ще помогнат за това да се увиличи шанса за дългосрочно изпълнение на тренировъчния комплекс по ЛФК от страна на пациента.

Последици от саркопения

Загубата на сила е повод за безпокойство, но като рехабилитатори функционалните последици от мускулната слабост са нещата, които ни интересува. Връзката между мускулната сила и функция при възрастните хора е била предмет на много проучвания. Резултатите не са еднозначни по-конкретно за връзката на силата с някое определена функционална задача. Например връзките между скоростта на походката и мускулната сила се определят като малки (Brown et al., 1995), средни (Bassey et al., 1988) и големи в различни проучвания(Bassey et al, 1992; Fiatarone et al., 1994). Има много потенциални „виновници“ за тези несъответствия, включителночително вариации в методите за тестуване на мускулната сила, мускулите които са тествани както и специфичните функционални задачи (Chandler, 1996).

 

Базовата физическа форма също влияе на връзката между силата и функцията. Традиционно се приема че връзката между силата и функционалните ограничения или увреждания е линейна и съответно статистически анализи за тестване на линеарните връзки между различните променливи са били използвани. (Fiatarone et al., 1990; Bassey et al., 1992; Brown

et al., 1995). Въпреки това Buchner and de Lateur (1991) поставили под съмнение това предположение като предложили крива като графично изобразяване на връзката между мускулна сила и представяне. Спорде тяхната теория функционалното подобрения, което се наблюдава при увеличаване на мускулната сила зависи от базовата физическа сила на пациента. От друга страна здрави възрастни пациенти в добра физическа форма при тях ще се наблюдава малко или почти никакво функционално подобрение.

Comments

comments