Това е предговора към четвъртото английското издание на книгата на проф. Карел Левит . Книгата я има преведена и на български език, но изданието и изключително старо, от 1983 година под името „Мануална терапия“ . Съветвам ви да потърсите най-новото 4-то английско или 8-мо немско издание. Превеждам и ви представям този предговор, защото думите на този човек съвпадат в голяма част с моите собствени мисли, хипотези и разсъждения за рехабилитацията, мануалната медицина , масажа и кинезитерапия.
Стоя сега, четейки и осъзнавам, колко беден интелектуално съм и колко малко знам. Имам нужда да чета, чета и пак да чета думите на такива гениални хора. Те ми показват, че нямам всичките отговори, че България е малка и че има още много какво да научим. Ако съм мислил, че съм знаел нещо досега… ще трябва да го забравя, за да мога адекватно и безпристрастно да прочета тази книга.
Определено философията ми към баланс, към холистично, физиологично и „неинванзивно“ практикуване все повече се затвърждава в мен, особено след прочитането на този предговор. Какво ли ще е като прочета цялата книга?
Чувствам, че желанието ми да подкрепя това, което мога с много знание и разбиране… уф, започвам да се надъхвам. Четете и се надявам да вникнете и разберете в думите и посланията на този предговор. Първия абзац, в който се описва кога е написана и къде е преведена книгата реших да ви го спестя. Важните думи започват сега!
Предговор на проф. Карел Левит
Стартовата точка в началото беше „мануалната терапия“, но скоро стана ясно, че истинския обект на мануалната медицина е дисфункцията на локомоторната система, такива дисфункции имат около 90% от огромната бройка пациенти страдащи от „болезнени състояния“ на локомоторната система. Въпреки това, състояния с такава природа са обозначавани неспецифични и като такива остават без диагноза и оттам неадекватно лечение. Тези оплаквания обаче са специфични нарушения на функция: те могат да бъдат прецизно диагноситицирани чрез клинични средства, които изискват на първо място специфични физиологични методи на лечение.
Знанието в тази, в голямата си част, неизследвана територия нарасна бързо и професор Янда и аз решихме да използваме термина „ функционална патология на моторната система“. Докато знанието се увеличаваше,стана нужно да ревизираме и редактираме новите издания на тази книга, която беше главния източник за наистина драматичното развитие на това, което в началото беше наречено „мануална медицина“- за което ние сме немалко отговори.
Главния интерес в началото беше насочен изцяло към ставите и следователно към манипулативните техники. Макар че функцията и физиологията на ставите би била немислима без мускулите, контролирани от нервната система.
Тъй като пасивните манипулации идват отвън и като цяло не постигат дългосрочен резултат без (активна) рехабилитация, за да се постигнат устойчиви резултати нашия интерес към мускулатурата стана очевиден.
Чрез техните „мускулни енергийни техники“, школата на остеопатите на Фред Мичъл- старши показа убедително, че собствената мускулатура на пациентите има ефективна роля в манипулативната терапия. Това ни наведе на идеята да развием техники, които подпомагат и инхибират мускулите. Те трябваше да са възможно най-прости, за да включат в играта собствените мускули на пациента,защото използването на собствените мускули на пациента е по-физиологичен подход от подхода дори и на най-добрия терапевт. По тази причина „самолечението“ придоби голяма важност.
Скоро стана очевидно, че ограниченията в ставните движения се освобождава регулрано когато се постигне мускулна релаксация. Това доведе до заключението, че напрегнатата мускулатура и миофасциалните ключови точки играят предоминантна роля в ставните ограничения.
Този извод беше направен пре 1975 година от великия физиолог и остеопат, Irwin Korr. Сега сме посветили нашето внимание колкото на диагностиката и лечението на миофасциалните точки, колкото и на ставните „блокажи“.
Следващата значителна стъпка беше, че стана очевидно, че ключовите точки и ограниченията в ставната подвижност не се появяват изолирано или по чисто случаен начин, а по-скоро според определени фундаментални правила. Практическата важност на тези принципи е това , че ако най-важната брънка от веригата е заплашена цялата клинична картина може да се нормализира. Това не само прави този вид лечение по-ефективно, но също така прави и възможно планиране на бъдещето лечение и рехабилитация и е базата на един рационален и холиситичен/ цялостен/ подход.
Следващият въпрос , чиито отговор трябваше да се намери е: „Коя е най-важната причина на тази верига от реакции?“
Те са близко свързани до ролята на мускулатурата да поддържа изправената поза на човека, която е много лабилна. Критична роля изигра скорошното откриване на дълбоката стабилизираща система на краката, на трупа, на лопатката, както и на краниоцервикалното свързване. Всичко това е близко свързано, чрез диафрагмата, с дишането. Дисфункциите на тези, в по-голямата си част къси мускули, може да бъде компенсирано, чрез ограничаване на движение чрез миофациални точки в дългите мускули, което при ко-контракциите на флексорите и екстензорите стабилизира изправената стойка в гръбначния стълб в сагиталната равнина.
Активацията е тренирането на тази дълбока стабилизираща система и диафрагмалното дишане, като по този начин се нормализира веригата от тригерни точки и ставни блокажи без пасивна мобилизация и дори релаксация.
Само добре локализирани дисфункции, които често се намират в крайниците остава да се мобилизират. Това също така се отнася и за меките тъкани и вътрешните органи, които трябва да се движат в хармония с моторната система по време на дишането. Мануалната диагностика и терапия на тези тъкани често играе доминантна роля особено при белезите.
Тогава какво остава за мануалната медицина? Това е клининчната диагноза с нашите палпиращи ръце, без която никоя верига от миофасциални точки, ставни блокажи или мекотъканни промени не могат да бъдат диагностицирани. Обекта на лечението е все пак разрешаването на дисфункциите в моторната система и всички методи на лечение трябва да служат на тази цел.
Следователно анализирането на находките и решаването на проблема са нашата основна задача. Тази книга с времето се промени като учебник не просто за „манипулации“, но за“ мускулоскелетна“ или „невромусколоскелетна“ медицина.
Проф. Карел Левит, 4 издания на „Манипулативна терапия, мускулоскелетна медицина“
Снимката е взета от: http://www.ckp-dobrichovice.cz/wp-content/uploads/2011/09/prof-Lewit-portret-v-sede.jpg