Истинската боксьорска фрактура е счупване на шийката на втора и/или трета метакарпални костици. Ако индивидът не е запознат с правилната техинка на удар с ръка, той/тя често нараняват шийката на четвърта или пета метакарпални костици. Често колегите ни ортопеди се шегуват, че това е фрактурата на „Пишман-боксьорите“.
Механизмът на травмата е свързан с удара на обект ( човек, стена или някакъв друг твърд предмет), което предизвиква аксиларно натоварване на метакарпалните костици.
Признаци и Симптоми
Можем да очакваме типичните признаци за фрактура: болка, оток, нарушена функция, крипитации/ пропукване.
Болката е ясно локализира в областта на травмата, която се намира близо до главичката на метакарпалната костица, която е наранена.
Ще има оток, може да има посиняване или обезветяване, охлузване и/или разкъсване на кожата на юмрука.
Ще има крипитации също така ще е трудно да се движи пръста, който артикулира с повредената метакарпална костица. Възможно е дори той да е заел нетипично положение.
Механизъм на травмата
Истинската Боксьорска фрактура е рядка. Спортистите, практикуващи бокс, са добре тренирани да използват главичките на втора и трета метакарпални костици, като точка за контакт на удара. Всеки практикуващ бокс знае, че силата на удара идва от ротацията на тялото или по-точно от краката. Момента на това движение придава сила по оста на хумеруса, радиуса и втора и трета метакарпални костици, което води до компресия, но рядко до огъване/ осукване и счупване. Може да си представите позицията на метакарпалните костици спрямo радиалната/ лъчевата/ кост на тези две фигури. Втората показва и просто правило, с което може да определите дали има ротационна фрактура в някоя от средните фаланги, но това ще е обект на друга статия някой ден.
Затова и истинската Бокьроска фрактура е рядскост. Фрактурата на „Пишман- бокьорите“ от друга страна, е доста често срещана и тя засяга шийката на четвърта и/или пета метакарпални костици. Както виждате от фигурите по-горе четвърта и пета метакарпални костици са разположени под ъгъл спрямо радиуса, който е основен проводник на силата. идваща от ротацията на тялото. По този начин се създава огъване, усукване и доста често и счупване при удар, в който контактната повърхност са главичките на четвърта и пета метакарпални костици.
Диагнозата за боксьорска фрактура се поставя от лекар (обикновено това е ортопед-травматолог) след обстоен преглед и ренгенова снимка.
Превенцията на тази фрактура е преди всичко ДОБРА ТЕХНИКА. Дoбре поставени бинтове и подходящи ръкавици, също играят ролята за стабилизиране на ръката и китката и добра превенция, когато се работи на тежкия чувал или се играе контактно в спаринг или редовен мач. Когато става дума за фрактура, която се е случила на хора, които не са атлети, най-добрата превенция е да се въздържат от удари с гола ръка, ако ситуацията го позволява. Като цяло не се бийте в дискотеките и по улиците, мили хора. Може и да не ви счупят носа, но има голяма вероятност да си докарате тази фрактура.
Лечение
То може да е консервативно, може да е и оперативно. Винаги това е работа на лекар ортопед-травматолог. Ако подозирате фрактура, потърсете такъв лекар веднага!Дръжте ръката имобилизирана, за да се избегне доълнително мекотъканно повреждане на мускули, нерви, съдове и т.н.
При малко разместване и незначителен ъгъл между главичката и тялото на метакарпалната костица консервативния подход с обездвижване дава добри резултати. Попаднах на интересна статия, в която се твърди, че при фрактура на четвърта и пета метакарпални костици, ако липсва сериозна ротаторна компонента и ангулация над 70 градуса, редукцията и имобилизацията с шини е ненужна, защото в дългосрочен план резултатите са едни и същи. Може да погледнте тази статия тук:
http://www.healio.com/orthopedics/journals/ortho/2016-5-39-3/%7Bd1881162-4812-4eb7-bc1b-37e7df55d3ed%7D/the-boxers-fracture-splint-immobilization-is-not-necessary
При ъгъл над 70 градуса и то на фрактури на трета и четвърта метакарпални костици, може да има нужда от оперативна намеса.
Като цяло прогнозата при тези фрактури е добра и до 12 седмици може да очакваме пълно въстановяване.
Рехабилитацията на тази фрактура може да се раздели на три периода
1-3 седмица където акцента е на упражнения за активен обем на движение до болка, контрол на болката, контрол на отока, поддържане на хигиената на металните елементи използвани за фикация, които се поставят през кожата.
4-6 седмица продължаваме с активните упражнения като вече шините могат да се премахнат. Ако все още има болка и оток продължете с мероприятия за тяхното копиране (масаж, елевация на крйаника). Може да се започне с внимателни пасивни движения.
6-12 седмица е времето за по интензивни мероприятия, в които металната фиксация може да се премахне.
В този период се акцентира на упражнения за обем на движение, както пасивни .така и активни, внимателен стречинг, силова тренировка до пълно въстановяване на силата и функцията на ръката.
Източници:
http://www.aafp.org/afp/2006/0301/p827.html
http://research.omicsgroup.org/index.php/Boxer’s_fracture
http://www.healio.com/orthopedics/journals/ortho/2016-5-39-3/%7Bd1881162-4812-4eb7-bc1b-37e7df55d3ed%7D/the-boxers-fracture-splint-immobilization-is-not-necessary
http://www.hulc.ca/pdf/Boxer’s_Fracture_2010.pdf
https://www.southtees.nhs.uk/content/uploads/MICB4453-Boxers-Hand.pdf
https://view.officeapps.live.com/op/view.aspx?src=http://www.glasersportsmedicine.com/docs/wrist/boxer.doc