При тази поза на тялото, вратът е леко изпънат напред, горната част на гърба също леко приведена напред, долната част на гърба (кръстът) е леко изнесена напред, при което се получава тази типична S-образна извивка на гръбнака. Леките извивки на шийния и поясния дял се наричат лордоза. Въпреки това този термин основно се употребява като наименование на патологични извивки, които са прекалено изпънати или извити (патешко дупе).
Когато лумбалният дял е с нормална ергономична извивка, тазът е в неутрална позиция. Забележете на фигура 1, че двете най-изразени части на таза в предната му част, предните горни бодили на илиячните кости и symphysis pubis, са разположени вертикално, като отклонения от 5 градуса между тях, се приемат за нещо нормлано. Въпреки това вариации от почти 12 градуса са били регистрирани, така че не можем да очакваме перфектно вертикално разположение винаги!
При тази позиция абдоминалналните мускули, мускулите-екстензори на таза и лумбалните мускули и мускулите-флексори са в идеално равновесие и „противопоставеност“ един спрямо друг. Първата група накланя таза постерално (към гърба), а последната го накланя напред, което води до неутрална позиция на таза.
Наклон на тазът, лумбална лордоза и дължина на мускулите.
Гореспоменатата информация е базирана на широко приетите взаимовръзки, представени от Кендъл. Независимо от това, надежността на тези взаимовръзки в момента е поставена под въпрос и развитието на нашите знания и разбирания за влиянието на наклона на таза върху ломбалната лордоза е в застой.
Широкоприето е, че ротаторите на таза, коремните мускули и еректор спинеа, влияят на лумбалната извивка и наклона на таза в изправена позиция. Коремните мускули наклaнят таза назад. Когато тазът е наклонен назад ъгълът на лумбалната извивка намаля.
Еректор спинеа накланя таза напред. Когато тазът е наклонен напред, ъгълът на лумбалната лордоза се увеличава. Следователно, логично е да приемем, че също така дължината на мускулите-ротатори на таза, разположени в сагиталната равнина, ще повлияе на наклона на таза и оттам и на ъгъла на лумбалната лордоза.
Нови проучвания, обаче, поставиха под въпрос тези хипотези. До сега, изправената поза беше използвана, за да се правят прогнози за представянето и дължината на коремните мускули и еректор спинеа. Тази практика може и да е погрешна, тъй като някои проучвания показват, че няма връзка между тези фактори и че цялостната стойка трябва да е контролирана от няколко комплексни фактора.
Още повече, Кендъл и колегите му установяват връзка между лумбалната лордоза, предният наклон на таза, както и скъсените мускули-флексори (и кръста). Също така има предполагаема връзка между стегнатоста на задните мускули на бедрата и наклона на таза назад. Всички тези взаимовръзки причиняват различни аномалии в стойката, което съответно и досега е водило до назначаване на разтегателни техники и упражнения като средства за коригиране на аномалиите.
В заключение всички предположения и взаимовръзки сериозно могат да бъдат оспорвани. Продължаващите в момента проучвания не успяват да подкрепят взаимовръзките предложени от Кендър, така че може да се окаже изключително неразумно да предвиждаме мускулната дължина и поведение според изправената стойка на пациента/клиента.
Bibliography 1. Kendall, Florence P., et al. Muscles testing and function with posture and pain. Baltimore, MD: Lippincott Williams & Wilkins, 2005. Print. 2. Sahrmann, Shirley. Diagnosis and treatment of movement impairment syndromes. St. Louis, Mo: Mosby, 2002. Print. 3. Youdas, James W., et Al. „Lumbar Lordosis and Pelvic Inclination of Asymptomatic Adults.“ Physical Therapy 76.Number 10 (1996): 1066-081 4. Li, Yenche, Philip W. McClure, and Neal Pratt. „The Effect of Hamstring Muscle Stretching on Standing Posture and on Lumbar and Hip Motions During Forward Bending.“ Physical Therapy 76 (1996). Print.