Ето една любопитна новина ,на която попаднах днес във официалната страница на Световната конфедерация по физиотерапия. Изглежда, в далечна Норвегия се е провела лобистка битка от Норвежката асоциация на физиотерапевтите, подкрепена от Световната конфедерация по физиотерапия както и от Международната асоциация на ортопедичните мануални физикални терапевти за запазването на мануалната терапия като част от техниките, прилагани от физиотерапевтите там. Да ,знам, че лобизъм в България минава за мръсна дума, но това е прецедент и добра новина.
Първо малко история.
Миналата година норвежкото правителство предлага създаването на нова специалност, отделяща мануалната терапия от физиотерапията , след кампанията на някаква малка асоциация на мануални терапевти.
В писмо до Норвежкото здравно министерство, Световната конфедерация по физиотерапия посочва, че това предложение на правителството подкопава самата професия „Физиотерапевт“. „Мобилизацията/ манипулацията са били едни от основните техники за всеки начинаещ физиотерапевт още от създаването на професията“ се казва в писмото. Около 40 други организация, включително тези представящи лекари, сестри, болници, пациенти и т.н също критикуват този план по време на консултациите.
Министерството на Здравеопазването и здравните грижи на Норвегия потвърждава своят отказ от предложението си на 3 юли 2014г. , обосновавайки се, че в интернационален план мануалната терапия се приема като допълнителен курс на обучение за физиотерапевтите.
Фред Халтебреке, Президент на Норвежката асоциация на физиотерапевтите провежда среща с министри от правителството, за да изрази професионално становище:
„Ние сме много доволни, че министерството счита мануланите терапевти за физиотерапевти с допълнителна квалификация , и че министрите са взели под внимание становището на нашата асоциация и консултиращите организация. Много сме благодарни за подкрепата от страна на Световната асоциация по физиотерапия по този въпрос, която без никакво съмнение беше много полезна.“
Защо това е добра новина?
Сами разбирате, че това е събитие! Някъде, някое правителство е признало единството на професията „Физиотерапевт“ . Признало е,че тя лежи на широка основа от базови умения като: мануална терапия, кинезитерапия, масаж и физикална терапия, както и че тези умения и самото единство на професията не трябва да се нарушават. Това е прецедент, даващ надежда, че нещо такова може да се случи в България. В момента, който университет не е решил, той не си е измислил и получил подкрепата на съответното министерство за създаване и акредитация на нова специалност, свързана с Физиотерапията. В момента в Националния класификатор на професиите под кода “ Физиотерапист“ / този код съществува, за да няма объркване с лекарската специалност Физиотерапевт или лекар по физикална медицина, тоест някой в министерството ни с изразено чувство за хумор или извратени познания по английски я е измислил тая несъществуваща в българските речници дума./ могат да се изброят специалности като: „Кинезитерапевт“, „Рехабилитатор“, „Медицински рехабилитатор и ерготерапевт“, „Ерготерапевт“ „Асистент Рехабилитатор“. Наскоро попаднах на специалността „Кинезиолог“ съставена от Благоевградския университет, която се явява магистърска програма за „кинезитерапевтите“. Специалността „Кинезиолог“ не е вписана в калсификатора, което може да значи само, че още не е акредитирана, но когато това стане, подозирам, че тя ще бъде вписана в групата „Физиотерапист“. Ако прочетете описанието на специалността, човек ще си помисли, че ако изкара тази специалност, ще има право и да управлява и самолет. Макар, че имаме толкова много специалности в една 7 милионна държава с рухнало здравеопазване, това не значи, че в болниците тези специалисти вършат нещо фундаментално различно. Когато подписват трудов договор те обикновено биват назначени като „рехабилитатори“ , „ерготерапевти“ и по-рядко „кинезитерапевти . От счетоводна гледна точка, тези хора, макар че са учили в различни университети, плащали са различни семестриални такси, получили са различен образователен ценз/ професионален бакалавър, бакалавър, магистър/ те получават приблизително едни и същи заплати, защото са под един и същи код в Националния калсификатор на професиите.
От друга страна, в момента, в който се заговори, за единна акредитирана магистърска програма, унифициране на специалностите в една единствена , да има един стандарт равен на европейския, започва едно голямо дърпане на кокала: затова кои университети да обучават бъдещите физиотерапевти, колко права и какви задължения да имат / дали да са аналитични и независими специалист или прости немислещи технически изпълнители/. Много неща могат да се напишат още.
Новината от Норвегия обаче е обнадеждаваща. Щом в Норвегия също може да бъде подложена на атака професията, но обществото, неправителствените асоциации и съсловието будно я защитават, то шанс някога такова нещо да се случи има и в България. Все пак и на двете места живеят човеци. Норвежците на са извънземни, може би българите сме такива, защото не се държим като разумни човеци по това отношение, за да са конкурентноспособни студентите избрали да учат в България благородната несъществуваща като официална специалност професия „Физиотерапевт“.
Здрасти, аз сам от Македонија и завршил сам Кинезитерапија, искам да кандидатсвам за признаване на дипломата в Норвегија. Там се предлагат Физиотерапевти и Киропрактичар. Дали имате некој опит с акредитиране на Кинезитерапевти, и дали ште полулам акдердитација.
Здравей, справи ли се с приравняването в Норвегия