Бел. Ред. Преводът е на статия изложена в сайта на Медицинския университет на Мериленд, САЩ. Мнението ми към този метод е крайно негативно от гледна точка на неговата инванзивност и възможните рецидиви, до които може да доведе! Все пак това е част от модерният подход за лечение на сколиоза и от академична и обективна гледна точка искам да го споделя с потребителите. ОТДОЛУ ЩЕ ВИ ДАМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГЛЕДАТЕ КЛИПЧЕ С РЕАЛНА ОПЕРАЦИЯ. Аз лично съм твърд привържаник на използване на рехабилитацията и кинезитерпията в пълните и възможности и избягване на всякави операции, освен ако не са последна възможност. Оставям на вас да си изградите собствено мнение. СТАТИЯТА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПРЕВЕДЕНА. И РЕДАКТИРАНА

Описание
Тази статия е датално описание на причини, диагнози, лечение и превенция на сколиоза
Хирургическа операция
Целите при оперирането на сколиоза са 3
-Изправяне на гръбнака, колкото е възможно по безопасен начин
– Баланс на торса и таза
– Запазване и поддържане на корекцията дългосрочно.

Два са процесите за постигането на тези цели
– Анкелозиране( заваряване) на прешлените по протежението на извивката
– Поддържане на тези заварени кости с инструментраиум( метални пръти, куки и други устрйства) , който се закрепва по протежение на гръбнака.

Има много хирургически варианти, които използват различени инструменти, процедури и хирургически подходи, за да лекуват сколиоза. Всяка една от операциите изискват изключително точна и спокойна ръка. В повечето случаи успехът зависи по-малко от типа операция, повече от умението и опита на хирурга.
Причината за сколиозата, често определя типа процедура. Други детерминанти включително мястото на извивката( торакална, тораколумбална или лумбална); единична, двойна или тройна извивка и всяка възможна ротация; както и колко голяма е извивката.
Родители надеца- пациенти или възрастни пациенти определено не трябва да се срамуват да питат хирурга и болничния персонал за техният опит със специфичната процедура, която обсъждат.

Кандидати за хирургична операция.
Идиопатична сколиоза. Хирургична операция обикновенно се препоръчва при деца и юноши със идиопатина сколиоза.
Всеки млад човек, чиито скелет е съзрял и има извивка по-голяма от 45 градуса.
Растящи деца, чиято извивка е повече от 40 градуса.( Все още съществува дебат, дали  деца с извивка от 40 градуса трябва да се подложат на хирургическа операция.) На това клипче може да видите как протича операция при пациенти с такава сколиоза.

 

Нервномускулна сколиоза. Хирургическа операция се прави при извивка от 40 градуса или повече или на пациенти по-млади от 15 години. Макар че тази група пациенти се смята, че риска при хирургическа операция е висок, особено при тези пацинети с проблеми при храненето, недохранване или респираторни проблеми поради сколиозата. При тях също има и повишена опасност от усложнения в следствие от кръвоизливи.

Вродена сколиоза. Тези деца са изложени на висок риск от нервологични наранявания по време на хирургическата операция. Макар че шансовете за успех са по-високи, ако операцията се извърши на млада възраст.
Сколиоза при възрастни. Поради високият шанс от усложнения докторите са предпазливи в препоръчването на операция на хора от тази възрастова група.
Процедурата ще се различава в зависимост дали детето има идиопатична сколиоза поради нервна или мускулна патология ( мускулна дисторфия или церебрална парализа). Препоръчва се групов подход към децата, за да се намали риска от сериозни усложнения.
Предоперативна грижа.

Преди операцията, доктро провежда физическа преглед за да определени дължината на краката, мускулната сила, белодробните функци и всякакви отклонения от нормалната ергономична поза на тялото. Пациентът получава трренировка как да диша дълбоко и  ефективно да изкашля, за да се предотврятят всякакви белодоробни “затлачвания” след операцията. Пациентът също трябва да бъде обучен как да се обръща в леглото с едно движение(претъркалване), преди операцията.  Психологичческа интервенция, която използва когнитивно- поведенчески методи, които помагат на младите пациенти да се справят със ситуацията също може да бъде много успешен метод за успокояване на пациента и облекчаване на болката след операцията.
Пациентите се окуражават да дарят своята собствена кръв преди операцията, за да се използва след това при възможна трансфузия. Пациентът не трябва да има слънчеви изгаряния, обриви или възпаления на гърба преди операцията. Тези състояния могат да увеличат риска от инфекции.

Сливане
Повечето операции на сколиоза включват сливане на прешлениети. Инструментите и устройствата използвани, за да поддържат сливането са различни.
При процедурата на сливане на прешлените, хирургът ще:
* Изреже и отметки, за да открие гърба на прешлените, които лежат по извивката.
* Ще изреже костните израстъци по прешлените, които позволяват на гръбнака да се огъва и извива.
* ще постави костни импланти с размерите на кибритени клечки по откитите повърхности на всеки прешлен така че да докосват съседните съчленени прешлени.
* Ще постави отметките кожа,съединителна тъкан и мускули обратно на мястото им, за да покрие прешлените и костните импланти.
* Тези импланти ще регенерират и ще порастнат в кост като по този начин ще заварят прешлените заедно.
В зависимост на сериозността и отгвора на други видове лечения, доктор може да препоръча хирургическа операция за сколиоза. Тази операция включва коригирането на извивката(макар и не напълно) и сливането на костите по извивката заено. Хирурга поставя костни импланти по откритите повърхности на всеки прешлне. Тези импланти ще пораснат в кости и ще заварят прешлените един за друг. Костите се държат стабилно с една или две метални пръти закрепени с куки и винтове. По този начин допълнително се подсилва сливането на прешленоте.
Материал за имплантите. Хирургът взима костни импланти от таза, ребрата или гръбнака или от други кости( тези импланти се наричат автоимпланти). Това са кости с най-добро качество. Поради това че аутоимплантите са взети директно от пациента със сколиоза операцията трае по-дълго и пациента изпитва повече болка след това. Специалисти- изледователи проучват възможности и за алоимпланти, костни импланти взети от друг жив донор или от труп. Това ще намали болката и продължителността на операцията. Алографите обаче носят по-висок риск от инфекция прехвърлена от донора на реципиента.
Някои хирургически центрове провеждат операция по сливане на прешлени при възрастни като използват биологически произведен човешки костен протеин вместо костно импланти. RhBMP-2 (INFUSE Bone Graft) съдържа костен морфогенетичен протеин, който помага на тялото да произведе собствени кости. Хирурка поставя протеина в двойка клетки, които се имплантират между гръбначните сегменти. Клетките стабилизират гръбнака, докато протеина насърчава растежа на новите кости. Докторите се надяват че тази нова процедура ще елиминира болката от автоимплантите и риска от инфекция при алоимплантите. Резултатите от предварите проучвания са обещаващи. Лечението с Костен морфогенетичен протеин в момента е одобрено само за възрастни.
Друга скорошна иновация е използването на биокативно стъкло на мястото на ало и автоимплантите. В проучване във Франция биоактивното стъкло се е доказало като ефективен заместител на костни импланти при пациенти с идиопатична сколиоза подложили се на операция. Имало е по-малко усложнения с биоактивното стъкло. По- нататъчни проучвания ще трябва да определят дали материалът е ефективен дълготраен заместител на костните импланти.

Зарастване. Зарастването и вкостяването на прешлените трябва да е в изправена позция,з да предотврати понататъчно изкривяване като остави останалите сегменти на грабнака подвижни и гъвкави. Отема окло 3 месеца на прешлените да се слеят добре, макар че е нужно 1-2 години преди “заварката” да е напълно готова. Сливането спира растежа на гръбнака, но  по-голямата част от растежа протича в дългите кости на тялото( краката например). Пациентите ще пораснат както от растежа на краката им, така и от изправянето на гръбнака. Пациентите може да ходят малко по-бавно след сливане, но баланса им може да се подобри, така че спортните дейности не са ограничени след процедурата.
Видове процедури
Процедура на Harrington . До преди 10 години стандартните инстументи, които се използваха при операция за сливане на прешлените бяха тези използвани в процедурата на Harrington , която е била разработена през 1960-те.
* За да поддържа сливането на прешлените хирурга използва стоманена пръчка, която се изпъва от края до върха на извивката. Повече от една пръчки, могат да се използват в зависимост от типа на извиката и в зависимост дали външнолежаща извивка на гръбнака съществува.
* Стоманенате пръчка се прикача с куки, които са закачени на клинчета в костите.
* Подобно на смяната на гума, стоманената пръчка се навива и след това се заключва на място, за да поддържа гръбнака стабилно. Хирургът вече е готов да слее прешлените заедно.
* СЛед операцията, пациента трябва да е в пълно гипсово корито и да лежи от 3 до 6 месеца докато сливането напредне достатъчно, за да стабилизира гръбнака.
* СЛед 1-2 години стоманените пръчки вече не са нужни, но почти винаги ги оставят на място освен, ако не се появи инфекция или други усложнения.
Процедурата наHarrington  е изключително тежка за провеждане особено на млади хора и макар че се постига 50% корекция на зививката проучванията посочват 10-25% загуба на корекцията след време. Тази процедура не коригира ротация в гръбнака,следователно не подобрява и съществуващи ребрени гърбици причинени от ротацията. Операцията не пречи на нормалните бременности и раждания след време.
Определени усложнения могат да се проявявт при тази процедура:
* Около 40% от пациентите подложили се на процедурата на Harrington  имат състоянието наречено синдрома на плоския гръб, защото процедурата елиминира нормалната лумбална лордоза. Синдормът на плоския гръб причинен от процедурата на Harrington  не причинява моментална болка. В по-късни години обаче дисковете под “заварката” могат да “колабират”, което може да попречи на пациентите да седят спокойно прави, а състоянието може да довде до значителна болка емоционален стрес.
*Проучвания съобщават че 5-7 години след операцията една пета до една трета от пациентите подложили се на процедурата на Harrington  изпитват болка в кръста. В такива случаи обаче болката не е толкова сериозна, че да се намеси в нормалните ежедневни дейности на пациентите и не изискват допълнителна хирургическа операция.
* Деца по-млади от 11 чиито скелет е незрял  имат доста голям шанс от развиване на специфиченпроцес на извиване . При този феномент фронтът на слятите грбначни прешлени продължават да растът след процедърата. Гръбнака не може да расте на дължина, затова се извива и развива извивка. Извивката в дългосрочен план обаче е средно голяма с ъгъл на Cobb  средно 9 градуса, и ротация средно 7 градуса.

Процедурата на Cotrel-Dubousset.  Тази процедура коригира не само извивката но също така и ротацията и не предизвиква патологичен “плосък гръб”.

Хирургът свързва паралелно разположените пръти за по-добра стабилност на слетите прешлени. Пациентите доста често си ходят в къщи след 5 дни и могат да се върнат в училище до 3 седмици.

The Texas Scottish-Rite Hospital (TSRH) Instrumentation.  Тази процедура е подобна на гореописаната в това, че се използват паралелни пъти и други устройства, за да се обърне ротацията както и да се подобри извивката. Прътите и кукичките обаче тук са гладки, за да може да се отрстранят или нагласят  по-лесно ако някакви усложнения се появявт.

Други подходи и хардуер също се появявт с времето като използват за база гореизборените. Някои но не всички са изброени по-долу.
Пример за това са разработките( Luque instrumentation ) в насока поддържане на нормална лордоза. Експертите се надявали, че такова нещо може да се случи без метални скоби. Няколко проучвания обаче показали. че без скоби, корекцията се губи след операцията и процедурата има висок риск от нараняване на гръбначният стълб сравнена с други стандартни процедури. Luque instrumentation  се използва главно при хора, чията сколиоза е поради проблеми с мускулите и нервите, като деца с церебрална парализа.

Wisconsin segmental spine instrumentation (WSSI) е също толкова  безопасно колкото е и процедурата на Harrington  и с почти същата сила като Luque instrumentation.

Instrumentation for Anterior Approach. При тази техника, при която хирурзите осъществяват операцията като отварят гръдната стена , изисква специфичен хардуер. При Halm-Zielke instrumentation например се използват
TSRH instrumentation техники и костни импланти  произведени от ребра за да се отворят разтоянията между дисковете. Това позволява тризмерните извивки  да се коригират. Въпреки това този подход не решава специфичен проблем- висок риск от кифоза и псевдоартроза( фълшива става на мястото на зарастването на костта). Варианти при които се използва система с две пръти свързващи клетки и други инструмент изглежда че подобряват процедурата.

Как да стигнем до гръбнака.

Задният подход( през гърба). Много хирурзи започват операцията като отварят гърба, за да достигнат зоните където ще се проведе хирургическата интервенция. Този подходе може да се определи като “златен стандарт” от десетилетия и главно се използва при процедурата на Harrington. Работата през гърба на пациента има своите предимства и недостатъци.

Предимства. Хирурзите са запознати добре с топографията и обстановката и сливаняита са отлични, корекцията на извивката е добра и има малко усложнения.

Недостатъци. Деца на възраст от 9-14 години( обикновенно преди пубертета) са застрашение от развиване феномена на “коляновия вал”( влошаване на извивката) в по-късна възраст.

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *