Дефиниране на Медицинския масаж

Това е една статия написана от James Waslaski. Статията е от първо лице и като чета неговата история разбирам, че човека преподава „ортопедичен масаж“.   Като прочетете  неговя разказ, ще разберете, че нещата „там“ и „тук“ не са толкова различни.  Приятно четене, на мен искрено ми допадна да превеждам думите му!

 

От James Waslaski

Не съм съгласен с излъченото предаване по националната телевизия, който твърди, че масажът носи повече вреда от полза(“Setting the Records Straight: Massage Gets a Bad Rap in National Report,”www.massagetoday.com/archives/2004/06/02.html).

Изявления като това обикновено са базирани на война за територия в професиите в здравеопазването.  Ако имаше основателна истина в тези обвинения аз нямаше да пътувам 40  уикенда в годината, за да преподавам ортопедичен масаж.

Моята първа статия: „ Медицински масаж срещу Ортопедичен масаж“ (Feb. 2004,www.massagetoday.com/archives/2004/02/03.html) беше предназначена да събере лидерите на напреднали масажни дисциплини заедно, за да създадем  единна дефиниция на „медицински“ масаж. Сега това се превърна в мисия, за създаване на единен стандарт  за сертифицирана програма по медицински масаж.

Най-добрата къса дефиниция, която събрах от различните масажисти е: „ Медицинският масаж се извършва с намерението да се подобрят състояния или патологии, които са били диагностицирани  от лекар; голямо разнообразие от модалности или процедури са събрани, за да фокусират лечението базирано на диагностицирано състояние.“ Бях решен да докажа, че напреднали дисциплини като: невромускулна терапия, краниосакрална терапия, миофасциално освобождаване, лимфен дренаж, масаж за болни от рак, ортопедичен масаж и така нататък спадат към дисциплините на медицинския масаж и дипломирането в много от тези дисциплини обикновено изисква повече от 100 часово обучение.

Интересно, е че когато преподавам ортопедичен масаж той се смесва с много от тези дисциплини и мое убеждение ,е че  ортопедичния масаж е една напреднала дисциплина от  медицинския масаж.

Тя включва терапевтично проучване, манипулации и движение на локомоторни тъкани, за да намали или елиминира болката или „дисфункцията“ / Бел. Ред. Тук превеждам само 🙂 )

Уникален мултидисцилинарен подход, който е създаден, за да възстанови структурния баланс в цялото тяло, което позволява фокусиране на превенцията и рехабилитацията на мускуло -скелетните  дисфункции, хроничната болка и спортните травми. Главните модалности включват функционална оценка , миофасциално освобождаване, невромускулна терапия, техники за мобилизация на белези/ съединителна тъкан/, невромускулна реедукация, ПНФ стречинг и специфични протоколи за домашна грижа.

Окуражавам участниците да изучават, колкото се може повече от тези дисциплини за напреднали и постоянно да проучват, коя дисциплина работи във всяка конкретна ситуация. Твърдо вярвам, че дисциплини като лимфен дренаж, краниосакрална терапия, мускулоскелетно „ балансиране“, енергийни модалности и др. могат да са по-добрия избор от ортопедичния масаж при процент от пациенти. Следователно те трябва да са важна част от инструментариума на елитните терапевти практикуващи медицински масаж.

Все пак, поставям под въпрос дали 100 часа за обучение в медицински масаж- без стаж и писмен и практически изпит ,може добре да подготви терапевти за огромния брой медицински усложнения, които могат да бъдат усложнение от неправилно приложен масаж. Например,  един инструктор по масаж наскоро предизвика моята февруарска статия,  като твърдеше, че пациенти с аневризъм/ като този на майка ми/ ще е блед и твърде слаб да се качи на масажната кушетка. Аневризмът на майка ми „капеше“ и беше  готов да се пръсне, но тя нямаше бледа кожа, диафореза или слабост. Освен лека бъбречна болка( често диагностицирана като болка в „кръста/ гърба ) и малки следи кръв в урината , тя нямаше други симптоми. Някои терапевти не снемат подробна медицинска „история“  поради което стаж с директно медицинско обучение от/с лекар ще е от полза. В Канада, например, много терапевти прекарват две години в болнична обстановка , 2000 часа масажно обучение, за да навлязат в неврология, кардиология, физиология и др.

Благословен съм, че мога да преподавам с някои от водещите преподаватели в индустрията. Съвсем скоро се обучавах с доктор Ерик Далтон основателя на (Бел. Ред. Копирам ви името, за да ви е лесно търсенето, ако решите да търсите.)  Myoskeletal Alignment Techniques в Коста Рика и бях впечатлен на вниманието, което обърна на оценката на шийния дял  преди да започне някакво лечение. Той е много обезпокоен от възможността да наруши целостта  на вертебралните артерии по време на терапията и също при натиска на меките тъкани в основата на черепа, когато третира субокципиталните мускули.  В друг семинар  д-р Далтон и аз преподавахме заедно с Дейвид Кент, специалист в невромускулната терапия . Той също  обърна внимание на същите предпазни мерки, както и на важността на провеждане на подробна оценка преди терапията. Той също така наблегна на нуждата да се насочват пациенти към други специалисти, за да се избегнат усложненията от някои лечебни протоколи.

Решен съм да посоча тези лектори, които подвеждат своите студенти да вярват, че курсове, които отнемат 3 дни ще ги превърнат в „сертидицирани“ терапевти, които могат да прилагат медицински масаж.

Един хиропрактик в Тексак твърди, че дава „сертификация“ в медицинския масаж, ако преминеш неговия 6 часов курс . Етично ли е да даваш сертификация без  унифициран изпит?  Много от терапевтите, които записват тези курсове имат по-малко от 300 часа без медицински бекграунд; повечето имат 500 часово масажно обучение. Мисля, че думата „сертификация“ е подвеждаща. Не мисля, че масажен терапевт с малък медицински бекграунд и обучение трябва да бъде дипломиран в медицинския масаж без интензивен медицински стаж или поне без доказателство, че терапевта може да изпълнява компетентно уменията, които той или тя е научл.

Не „сертифицирам“ никого в ортопедичен масаж по точно тази причина. Всъщност очаквам Националния сертификационен борд на  тераевтичния масаж и работата  с тяло (Бел. Ред… как да преведа иначе bodywork?) да създаде  сертификация за напреднали в масажа преди аз да създам стандарт,с който да сертифицирам хора в ортопедичен масаж. Тогава аз ще изискам писмен и практически изпит и поне една година опит в лечение на ортопедични състояние преди да дам сетификат за ортопедичен масаж.

Да, сигурно мога да продам повече курсове, ако кажа на хората, че ще бъдат сертифицирани след два уикенда и 5 дневен интензивен курс.  Но трябва да атестираме компетентност на научените умения на нашите студенти, за да избегнем усложнения, когато млади специалисти прилага умения за напреднали. Има толкова много невероятни дисциплини за напреднали , които виждаме като специалности от медицинския масаж. Знам че много от тези специалности обикновено изискват поне 100 часа, за да бъде признат студента  като практикуващ тази работа. Хората напредват много по-бързо в семинарите, ако са били обучени в други дисциплини. Но само малък процент от нашите студенти идват на курсове за напреднали с адекватно предишно обучение.

Гледам на моите много години в болнична среда като дар, който сега нося в ортопедичния масаж. Също така това е причината аз да практикувам медицински масаж, но да не наричам моята работа „медицински масаж“.  Колко важно и ценно се оказа това обучение чрез практика  в професионалните ми дебати в индустрията.

Моят интензивен медицински бекграунд ми казва, че може би сме в опасна зона освен,  ако не се обединим като професия, ясно дефинирана като медицински масаж и да определим как тя свързва много напреднали дисциплини в нашата бързо развиваща се професия. Това ще доведе до единен стандарт в нашата индустрия и една хомогенност сред истинските ескперти на разнообразните дисциплини от масажа. Тогава най-сетне можем да имаме истинско сертифициране в медицинския масаж и то ще свидетелства за компетенцията на тези заслужили напреднали терапевти.

 

Източник: http://www.massagetoday.com/archives/2004/06/03.html

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *