Съединителнотъканен масаж е манипулативна техника, която се използва за диганостицирането и лечение на голям брой патологии. Наблюдаването и последащото манипулиране на кожата и подлежащите тъкани може да бъде от полза за тъкани, които са отдалечени от зоната, която работим. Тези ефекти  се предават чрез неврни рефлекси, които причиняват осилване на кръвния ток в засегната зона, както и подтискане на болката. Съединителнотъканния масаж се приема все по-широко, тъй като проучванията потвърждават (кои са тия проучвания, бе?! Димитър 2023 г.) твърденията идващи от нарастващата група терапевти, които практикуват този вид масаж.

 Статия, която съм публикувал на 12 август 2013 година.  Информацията в нея е недоказна и я местя в категория ”морално остарели”. Ако ви е интересно да прочетете в какво съм вярвал преди близо 10 години може да продължите четеното. Ще остане в блога ми като напомняне откъде съм тръгнал. В скобички съм дописвал коментари и критики към моето по-младо аз 🙂 На смелите желая приятно четене и взимайте пример от мен- учете се и си променяйте мнението! Мисля, че ще ви е забавно как се иронизирам 10 години по-късно! 

Съединителнотъканния масаж е манипулативна терапия, която се различава от традиционня масаж както по техники, така и по физиологичен ефект.

Съединителнотъканния масаж добива популярност по простата причина, че терапевтите, които се обучават на него и в последствие прилагат неговите принципи, виждам големите ползи, които той носи за пациентите (логика… никаква, Димитър, 2023г. ). Този  интерес съща следва и търснето на алтернативи на западната ортодоксална медицина. Тези манипулативни процедури са насочени към  съединителна и подкожна тъкан и имат ефект върху органи разположени на голямо разтояние от зоната на местна стимулация по причини, които не са 100% разбрани напълно. (да, разбира се, че не са разбрани напълно 😀 , Димитър 2023 г.)

Техниките били разработени през 1928 година от жена на име E. Dicke, която била физиотерапевт. Тя страдала от лумбосакрална болка. Жената използвала силни разтягащи похвати на гърба си, за облекчи дискомфорта си (Как е достигнала собствения си гръби защо не си помислил преди да го напишеш това?! Димитър 2023 г.).

Тя също така забелязала, че в нейните крака, които са засегнати от облитиращ ендартериит , се появило изтръпване и затопляне след всяка процедура, която тя правела на кръста си. Редовните терапии  довели и до подбряване на кръвообръщението и изглеждащата неизбежна гангрена била избегната. Тези феномени били изследвани допълнително и били разработени техниките, които използваме днес.

Съединителнотъканният масаж се характерзира като груба и некомфортна деформация на съединителната и подкожна тъкан и като такъв се доближава повече до манипулациите, отколкото до масажа. Техниките отнемат доста време и като цяло станали непопулярни тъй като надежността на лечението чрез лекарства, електротерапия и др. манипулативни процедури се повишили (защо тогава да я правим?!, Димитър 2023 г.).

Принципите на съединителнотъканния масаж почиват на емпрични наблюдения , че дисфункция във вътрешния орган рефлектира като повишен мускулен тонус на надлежащите мускули, особено на гърба( зоните на Макензи), и променят характера на вътретъканните течности в подлежащите тъкани заедно със хиперсенситивност  към натиск( Зоните на Хед). Такива знаци  са смущаващи в дерматомите (които вече знам, че имат анатомични вариации и не може да им се вярва на 100 процента, Димитър 2023 г.)  отговарящи на сегменарната инервация на засегнатия орган. Ползотворен терапевтичен ефект е насочен към заболелия орган като се стимулира механично подходящия дерматорм. Главно, макар и не ексклузивно,  дерматомът се стимулира  на дорзалната повърхност на трупа( гръб). Терапевтичният ефект  произлиза от промененото кръвообръщение вътре в дълбоките тъкани или като резултат от подтискането на болката. (Олеле… Димитър, 2023г.)

Такова взаимодействие между дълбоките  и повърхносните тъкани са медиирани от неврални механизми познати като кутаневровисцерални рефлекси,  които включват автономните пътища и богатите соматични сензорни сплитове разположени в кожата и подкожната тъкан.  Тези рефлекторни феномени се изявяватзаедно с добре документираните местни отговори на традиционния масаж, които включват:

Техника на съединителнотъканния масаж.

Акуратната преценка е съществена част, ако искаме терапията да е успешна.

Пациентът сяда,  като оголва гърба си, за да може терапевтът да направи първоначален оглед на контурите на кожата, да плапира подлежащите тъкани. Това се случва чрез серии от симетрични изтегляния на кожата. Кожата и подкожната тъкан се се защипват с палци и показалци на двете ръце симетрично на гръбначния стълб и се издърпват от прилежащата фасция.

Друга техника е  провеждане бавно и непрекъснато на кожна гънка надлъжно по гърба.

Последната техника се прави чрез  плоскостно дълбоко поглаждане.

Тогава терапевта следи кожната гънка, която се образува пред пръстите му. След като установим зоните на Хед и Макензи, те трябва да бъдат интерпретирани. Зоните ще рефлектират  на дерматом, който кореспондира на сегмента инервираща заболялата тъкан или орган. Понякога  тази връзка няма да е точна  или може дори да е насочва  към минали или потенциални заболявания (отново… Олеле!!! Димитър, 2023г.). След като огледа е завършен лечебната сесия започва.

(Бел. ред. Детайлно описание на терапевтичните техники може да намерите в приложените референции 2,3,4,9. Или видеоурока по-долу!) (най-сетне източници, Димитър 2023 г.).

Сесията започва със серия дълбоки  “поглаждания”, извършени със средния и безименния пръст на едната ръка върху сакрума, около лумбалния дял на гръбначния стълб и постералнолатералната повърхност на таза. След това се продължава се  с по-дълги паравертебрални и субкостални “поглаждания”. Натискът е силен и дори болезнен, трябва да се усети драскане или дори рязане/разкъсване (Олеле, олеле, олелеееее Димитър, 2023 г.).

След  като състоянието на подкожните тъкани в  масажирания регион се върне към нормалното си състояние, лечението може да прогресира към торакалния и цервиакалния региона на гръбнака, крайниците и главата.  Къси паравертебрални “поглаждания” със средния и безименния пръст на едната ръка предхождат тези които минават от процеси трансверзи до процеси спинози, след това продължаваме ветрилообразно навън като следваме линията от прешлена по интеркосталните пространства  към скапулата, а след това и към тила.  Манипулация на торакса често има  изявен ефект на анатомичната функция, а пациентите могат да съобщят за сърцебиене или замаяност, малка част от тях дори могат да припаднат( 2,3,12) (то всеки, който го бият и му нанасят физически стрес може да получи същите ефекти и за без пари, Димитър 2023 г.).

Физиологични ефекти

Физиологичните ефекти на съединителнотъканния масаж са както локални, така и общи. Локалните ефекти включват освобождаване на хистамин от масните клетки, което води до  локално подуване  и съдова дилатация, която е медиирана от местни аксонни рефлекси. Увеличеното кръвообръщение към региона помага за решаването на подкожните или хроничните възпаления и намаляването на болката. Механичното дранзнене , причиненено от  техниките на съединително-тъканния масаж, помага да се мобилизира съединителната тъкан да  подобри функцията по същия начин като традиционния масаж. (тогава защо не правиш традиционен масаж?!?  Димитър 2023г.)

Ценността на съединителнотъканния масаж  лежи  във възможността да предизвика по генерални промени във физиологичното състояние и по тази причина техниката се използва все по-често. (Както казах, боят може да предизвика същите ефекти! Димитър 2023г.

Ефектите  появяващи се в дълбокотъкания масаж,  отдалечени от мястото на повърхностна стимулация, се медиират от вегетативната нервна система и са изразени със следните промении:

Заключение

Съединителнотъканният масаж може да бъде използва като инструмент за диагноза или за терапия.(леле, какви глупости съм писал… Димитър, 2023г.) Дисфункциите на вътрешните органи рефлектират чрез промененият характер на подкожната тъкан. Подходящото механично стимулиране  може да увеличи кръвообръщението и да намали болката на тъкани, които не можем нормално да достигнем с масаж и да възстановим тяхните нормални функции (2-4, 15, 26).

Терапевтичните ползи от съединително тъканния масаж са разнообразни, много са релевантни с лечението на спортни  травми и всички заслужават бъдещо проучване и разработване. (това последното е приемливо, Димитър 2023г.)

connective tissue massage

Легенда:
1 Dicke E. Meine Bindegewebsmassage. Stuttgart: Marquardt,
1953.
2 Bischof I, Elmiger G. Connective tissue massage. In: Licht S.
ed. Massage, Manipulation and Traction. Huntingdon, New
York: Krieger, 1963.
3 Ebner M. Connective Tissue Massage: Theory and Therapeutic
Application. Edinburgh: Churchill Livingstone, 1975.
4 Gifford J, Gifford L. Connective tissue massage. In: Wells PE,
Frampton V, Bowsher D, eds. Pain: Management and Control in
Physiotherapy. Chapter 14. London: Heinemann Medical.
5 Head H. On disturbances of sensation with special referece to
the pain of visceral disease. Brain 1893; 16(1): 1-133.
6 Mackenzie J. Symptoms and Their Interpretation. London: Shaw
and Sons, 1909.
7 Stoddard A. Manual of Osteopathic Technique. 2nd ed. London:
Hutchinson, 1962.
8 Stoddard A. Manual of Osteopathic Practice. Hutchinson,
London: 1969.  9 Palastanga N. Connective tissue massage. In: Grieve GP, ed.
Modern Manual Therapy of the Vertebral Column. Edinburgh:
Churchill Livingstone, 1986.
10 Roozeboom H. Connective tissue massage – a review. J Hong
Kong Physiother Ass 1986; 8: 26-9.
11 Wakim KG. Physiologic effects of massage. In: Licht S, ed.
Massage, Manipulation and Traction. Huntington, New York:
Krieger, 1976.
12 Frazer FW. Persistent post-sympathetic pain treated by
connective tissue massage. Physiotherapy 1978; 64(7): 211-12.
13 Teirich-Leube H. Grundriss Der Bindegewebsmassage. Stuttgart:
Fischer Verlag, 1957.
14 Barr JS, Taslitz N. The influence of back massage on
autonomic functions. Phys Ther 1970; 50(12): 1679-91.
15 Ebner M. Connective tissue massage. Physiotherapy 1978;
64(7): 208-10.
16 Kohlrausch W, Leube H. Hockergymnastik. Jena: Fischer
Verlag, 1933.
17 Melzack R, Wall PD. Pain mechanisms: a new theory. Science
1965; 150: 971-9.
18 Watson J. Pain mechanisms: a review. 1. Characteristics of the

peripheral receptors. Aust J Physiother 1981; 27(5): 135-43.
19 Cyriax J. Textbook of Orthopaedic Medicine: Treatment by
Manipulation, Massage and Traction. Volume 2. London:
Baifliere Tindall, 1980.
20 Goats GC. Interferential current therapy. Br I Sports Med 1990;
24(2): 87-92.
21 Basbaum A, Fields H. Endogenous pain control mechanisms:
review and hypothesis. Ann Neurol 1978; 4: 451-62.
22 Watson J. Pain mechanisms: a review. 3. Endogenous pain
mechanisms. Aust J Physiother 1982; 28(2): 38-45.
23 Volker R, Rostosky E. Uber den therapeutischen wert der
bindegewebsmassage bei gefasstorungen der gliedmassen.
Rheumaforsch 1949; 8: 193.
24 Huttemann E. Uber die behandlung mit bindegewebsmassage
in der frauenheilkunde. Ztrbl Gynakol 1950; 72: 789.
25 Schultze KW. Bindegewebsmassage zur geburtseinleitung.
Med Woche 1955; 43: 1505.
26 Mutschler HH. Das bandscheibenleiden und seine behandlung
mit bindegewebsmassage. Therapiewoche 1955; 6: 19.
Br J
Източници:

Geoffrey C. Goats PhD, MCSP and Kay A.I. Keir* MCSP, Dip TP
Occupational Therapy and Physiotherapy Development, University of East Anglia, Norwich, and *School of
Physiotherapy, The Queen’s College, Glasgow, UK

http://www.massagenerd.com/pictures/Connective_Tissue_Massage.jpg

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *