Реших, че е редно да опиша от моя гледна точка като терапевт и като човек, плащащ си за масажи, етикета и отношението между масажист и клиент в Пловдив, България. 
Хигиена
Хигиената е важна част от невербалната комуникация и отношение между терапевт и клиент. Ако на една от двете страни не и пука много за хигиената, а другата отнася потни миризливи пети и чорапи, вмирисани мишници и капки пот, капещи по гърба на клиента- нека кажем, че това не е добро отношение и приятно изживяване. Ако разбира се и двете страни са мундари и хигиената като цяло не е техен проблем, то това е много жалко.
Масажиста е редно да е чист, спретнат, поддържан, изгладен с изрязани нокти, свеж дъх, ако се поти много по време на работа да има на разположение мокри ароматизирани кърпички по време на масажа и между масажите.
Масажираният, ако цял ден е търчал нагоре- надолу е редно да намери време да си вземе един душ у дома или в масажното студио, да е в приличен вид, да не е пил алкохол, да е освободил тазовите резервоари (разбирайте да се е „изакал“ и „изпишкал“). Ноктите и петите на краката му да са в прилежен вид. Да не си записва масаж на стъпала и рефлексотерапия, ако различни възпалителни процеси или гъбички са нападнали стъпалата и ноктите на краката му.
Телефоните
Не можем без телефони, всичко се случва, понякога човек трябва да се обади.
Масажистът трябва по време на масажа да е изключил звука на телефона си, ако студиото, в което работи, има рецепция е редно служебни разговори да минават през рецепцията, а личните да бъдат оставени за времето между масажите. Ако разговорът е неотложен или звънящият е много упорит или няма рецепционист, който може да приеме обаждането, то тогава максимално деликатно и много тихо трябва да се проведе разговора извън масажното помещение или в масажното помещение с тих и дискретен тон. Повече от едно, до две такива прекъсвания по време на масаж са неуместни.
Клиентът трябва да се ръководи от същите принципи: звукът на телефона спрян, ако е важен бизнес разговор- може, стига да е кратък и проведен с нормален тон. Масажът може да се изпълнява, но виковете, споровете и излишните плюнки по телефона през целия период на масажа са крайно неуместни. Ако бизнесът на клиента е толкова голям и той е толкова търсен, то той или тя винаги могат да си наемат секретарка или „асистент“ , който да филтрира и обработва наистина важните неща. Масаж прекъсван от постоянни разговори по телефона е загуба на време и излишно натоварване, което ще навреди на концентрацията и добре свършената работа на масажиста и за следващия му клиент.
Разговорите и изповедите по време на масаж
Нормално е, много хора мълчат, но и много търсят словесния контакт по време на масаж.
Масажистът трябва да очаква, че по време на масажа много хора ще го заговарят и разпитват. Той трябва да запази разумен и неутрален тон както и да поддържа разговора на теми, които няма да навредят на целта на масажа- да релаксираме, успокоим или тонизираме клиента. Със сигурност не трябва да търси разговор , за да му мине по-бързо 60 минутния цялостен масаж. Да разпитва за това, с какво се занимава, на колко е години и има ли си сексуален/ семеен партньор клиента или да спори с него на висок тон. Въпросите, които са задължителни за качеството и силата на масажа, масажиста трябва да зададе с тих и привличащ вниманието тон, за да е сигурен, че го е разбрал клиента.
Клиентът не трябва да забравя, че масажистът не е изповедник, не е психолог или компетентен лекар „всичколог“. Той не трябва да търси диагнози или потвърждаване и отричане на такава, основавайки се на компетентното мнение на масажиста. Не е нито етично, нито редно. Ако разговорите по време на масажа помагат на клиента да се разсее и отпусне, нека да ги води. Все пак масажът е не само физическо, но и духовно изживяване. Клиентът не трябва да забравя, че масажистът не е задължен от закона да спазва лекарска тайна, нито е свещеник, който трябва да спазва светостта на изповедта. Доверявайки кирливите си ризи на човек, който не познава, клиентът може да си навреди сам. С времето, ако клиентът и масажиста работят дълго те неизменно ще станат приятели или добри познати. Въпреки всичко в началото трябва да се спазва известна дискретност и резервираност.
Отношението
Масажистът не трябва да раболепничи, нито да се прави на много важен, нито да е като стена или мека мебел. Усмихнат, приветлив, дискретен и с професионално отношение, компетентен в рамките на професионалната си квалификация, лични умения и знания.
Клиентът не трябва да очаква, че като си плаща може да се държи пренебрежително или надменно към масажиста. Все пак това е човек, който лесно може да накара клиента да пикае кръв или да го схване здраво за цял месец, ако се мине една определена граница. И все пак професионалния масажист не би си позволил това… ама знае ли човек.
Точността
Масажистът трябва да започне масажът навреме и да го приключи навреме. Никой не харесва да ти цепят секундата и само да се гледа кога ще свърши масажът. Ако масажиста работи с желание и професионализъм, то точността и времето не би трябвало да са проблем.
Клиентът не трябва да забравя, че масажистът има график, други клиенти и ангажименти и е нормално е в 60-те минути за масажа да са включени и няколко минути за преобличане и обличане на клиента. Важно е да се идва навреме за масаж и да не се връзват тенекии, защото след няколко такива изпълнения е много вероятно клиента да си търси нов масажист. Клиентът не може да очаква масажистът да е 24 часа 7 дни в седмицата на негово разположение, добре е да е толерантен и да се съобразява с казаното от масажиста работно време.
Бакшиша Масажистът трябва да се постарае за бакшиша си, но в рамките на разумното. Има клиенти, на които колкото и да угаждаш, никога не е достатъчно. Истината, е че бакшишът не е нещо нормално за масаж в Пловдив, в момента клиентите са на вълна намаления, оферти и отстъпки. Масажистът сам трябва да прецени, колко компромис може да направи със своя професионализъм, знания и здраве. Но със сигурност е по-добре да работи с хора имащи културата да остават бакшиш или да си плащат определената цена без коментар, отколкото пазарящи се клиенти.
Клиентът трябва да знае, че независимо от социалния си статус, когато не е доволен от масажиста не е длъжен да остави бакшиш. Бакшиш трябва да се заслужи и трябва да е поне 10% от сумата на услугата, която предоставя масажиста. Клиентът трябва да се замисли, че това е услуга, че както сервитьорката се е трудила цяла вечер да има питие, храна, приветливост, внимание и обслужване за него, така и масажиста е вложил много усилия и желание, за да предостави една професионална и приятна услуга. Когато масажистът е добър, редно е клиента да остави бакшиш.
Това са няколко неща, които според мен са важни, за да протече безболезнено и приятно един масаж и за масажиста, и за клиента.