Нова надежда за преживелите инсулт и черепно-мозъчна травма?
Искам да представя на вашето внимание едно проучване на тема: “Селективна инхибиция на тумор-некротизиращия фактор при „стар „инсулт и мозъчна травма”: проучване, което обхваща 629 пациента, третирани с инжектиран периспинално етанерцепт.
Проучването е проведено от: Tobinick E1, Kim NM, Reyzin G, Rodriguez-Romanacce H, DePuy V.
Самото проучване можете да прочетете тук.
Направи ми впечатление, защото представя едно възможно фармакологично решение за пациенти преживели мозъчен инцидент, живеещи с хроничните последици след него. Досега това, което съм изучавал като физиотерапевт (рехабилитатор в моя случай), е че основната форма на грижа за пациенти с такива нозологични единици е кинезитерапията (която е част от рехабилитационната програма при мозъчно-съдов инцидент тоест инсулт). Това ще рече упражнения, нервно-мускулната реедукация с различните модалности, които се преподават в основния курс на обучение на рехабилитаторите/Проприоцептивно нервно мускулно улесняване (Кабат основно, Бобат по-скоро информатично)/ подкрепени от различни преформирани физикални фактори.
Казвам грижа, защото това само по себе си не е лечение.
С рехабилитация ние „насърчаваме“ и предразполагаме централната нервна система на пациента да използва своята „пластичност“, с която да възстанови нарушеното или загубеното. Това пък да доведе и до едно по-високо качество на живот. Ефективно фармакологично лечение, с което ние да повлияем промените в мускулния тонус, нарушените баланс и координация, реч, финна моторика и др. и то да ги повлияем всички с едни медикамент, по моя информация нямаше, докато не прочетох това проучване.
Както казах основна роля играе рехабилитацията.
Която е заела тази роля, защото няма алтернативни фармакологични решения.
Не ме разбирайте погрешно!
Рехабилитацията е нещо страхотно! Тя е ефективна, но само, ако се прилага от мултидисциплинарен ЕКИП от специалисти, в която всеки от участниците има времето и ресурсите да си свърши работата. В България време и ресурси (пари разбирайте), за рехабилитация няма. А както е тръгнало, няма да има и амбицирани да работят и да се развиват млади физиотерапевти (всичките ми колеги гледат с големи, широко отворени очи на запад където заплатите са в евро и са в 4 цифри или записват медицина неудовлетворени от статуса си в системата) !
Друго важно условие, е че ефективноста на рехабилитацията е най-голяма в първите 6-8 месеца.
След това, ако има възстановяване, то е минимално и не е значимо от клинична гледна точка. 6-8 месеца ежедневна рехабилитация от Екип: лекар, физиотерапевт, ерготерапевт, логопед, ако е нужен, психолог. Станаха много, нали? Колко е пътеката за рехабилитация? Предполагам 400-500 лв, които стигат за 7 дни. Възможно е лекарят да измисли нещо, за да станат 14 дни. Ако пациента се вреди в санатоурим стават 28 дни. 28 дни от първите 6 месеца, които са толкова важни (ако греша сериозно ме поправете в коментарите)!? Не стигат, просто не стигат! А в системата ни няма място за и ерготерапевтите все още. Логопедите и психолозите ги има само в учебниците, че трябва да участват в рехабилитация. Сами виждате, че трябват, пари, време, кадри, които да работят в ЕКИП! Далеч сме от такава реалност.
Ако сте прочели предната ми статия за високата проходилка за възрастни сигурно вече разбирате, че желанието ми е да видя Инсулта преборен по всеки възможен. На мен ми е достъпно да помогна само със средствата на кинезитерапията, които мога да прилагам в работата си. Те просто не стигат, а и не могат ефективно да повлияят пациенти навлезли в хроничната фаза след инсулт или черепно-мозъчна травма.
Повече за проучването
В това проучване се описва теория според която лезията след черепно-мозъчна травма или инсулт води до невро-възпалителен отговор. Този отговор може да включва активация на микроглията в ЦНС с високи нива на тумор-некротизитащ фактор (TNF). Според това проучване, както и други проучвания преди него, може да се предполага, че Ентарцепт (селективен TNF-инхибитор) има способноста да подобри и нормализира микрогиалната активация, с което да предотврати негативните синаптични ефекти на тумор-некротичния фактор.
Как преминава медикаментът през кръвно мозъчната бариера?
Инжекция се поставя периспинално, така че медикамента да се инжектира във външния вертебрален венозен плексус, който е част от цереброспиналната венозна система.
Метода на проучването
След одобрението на съответната държавна институция (IRB) се прави статистически преглед на пациенти с хронични неврологични дисфункции след инстулт или черепно мозъчна травма, които са били лекувани с етанецепт периспинално от 1 Номеври 2010 до 14 Юли 2012 в „групова медицинска практика“.
Резултати:
Пациентите: 629 пациенти (617 преживели Инсулт, 12 черепно- мозъчна травма) на възраст средно 65.8 години +/- 13.15 години.
Интервал между лечението с Периспинален Етанецепт: Между 40 и 60 месеца след инцидента за инсулт, 115 до 160 месеца за пациенти преживели черепно -мозъчна травма.
Какво се е е наблюдавало: Значително подобряване на моторните нарушения, спазъм, сензорни нарушения, познавателна дейност, психологична/поведенческа функция, афазия и болка при пациентите и др. Подобрението се е забелязвало дори и при пациенти с прекаран преди 10 години инсулт.
При пациентите с Черепно-мозъчна травма се забелявзва подобряване в нарушените моторен контрол и мускулен тонус (спазъм).
Заключение
Излишните нива на тумор-некротичния фактор допринасят за неврологични, невропсихиатрични и клинични нарушения след инстул и черепно-мозъчна травма. Прилагането периспинално на етанерцепт води до клинично подобрение при пациенти с неврологични дисфункции след инсулт и черепно-мозъчна травма. Терапевтичният прозорец се увеличава до повече от десетилетие след инсулта или черепно-мозъчната травма. Ще са нужни рандомизирани клинични проучвания.
Има ли скептицизъм от страна на медцинската общност?
Нормално е да има, все пак досега сме се съсредоточавали върху превенция, тромболиза, рехабилитация и различни медикаментозни решения насочени към отделни компоненти на заболяването. А сега се проявява това проучване, което казва, че селективните TNF-инхибитори са панацея за хора, които не подлежат на повлияване с рехабилитация – само на поддържане.
Лично мнение
Адекватно разбиране и проучване патофизиологията на лезиите в човешкия мозък=> иновативни фармакологични агенти и рехабилитационни мероприятия=> преборване окончателно с хроничните последиците от инсулта и черепно-мозъчните травми, на които се „радват“ хронично толкова много българи в Република България!
Източник: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23100196
http://www.strokebreakthrough.com/wp-content/uploads/PSE.post-stroke.Scientific-Rationale.August2014.pdf