Тазобедрената става е сверична става състояща се от конкавната ямка на ацетабулума, която се оформя от срамната, седалищната и илиачната кост и от конвексната глава на фемура. Ставата позволява движенията флексия/ екстензия, абдукция/ аддукция, вътрешна и външна ротация.
Ролята на тазобедрената става е ясна- да поеме тежестта на таза, торса, горните крайници и главата и да достатъчно мобилност на долните крайници, за да можем да се придвижваме свободно преодолявайки препядствията, които ни предоставя околната среда. Нараняванията и дегенеративните процеси, малформации и деформации по рождения или по вина на „ЕГН-то“ водят до загуба на обем на движение в тазобедрената става, сила, стабилност, мускулен дисбаланс, контрактури и анкиолози.
Един от неинванзивните методи използвани от рехабилитатори за профилактика на гореспоменатите неща са ставните мобилизации. Целта на ставната мобилизация е да се пребори с хипомобилитета и да увеличи обема на движение наложен от ограниченията в капсулолигаментарния апарат изграждащ ставата. Ставните мобилизации са показани методи за повишаване на физиологичните и аксесорните дивжение или така наречената ставна игра в ставата. Мобилизирането на хипомобилните структури води увеличаване на мускулната сила чрез премахване на рефлекторната инхибиция налагана от ставните механорецептори.
Много проучвания са проведени, за да докажат ефективността на ставните мобилизации, няма да се впускам в статистически подробности. Ще опиша няколко мобилизации на тазобедрената става.
Вентрално плъзгане на на главата на фемура спрямо ацетабулума.
Пациентът е в лицев лег с една или повече възглавници под корема и таза му, а съответния долен крайник е позициониран в абдукция, флексия и външна ротация. Поставете ръката която ще одиферинцира точното място тласъка във вентрална посока върху дорзалната повърхност на тазобедрената става от страна на едноименния крайник поставен в абдукция, флексия и вънпна ротация. Отгоре поставте ръката, която реално ще извърши мобилизационния/ манипулационен тласък и мобилизирайте като предвижите фемура във вентрална посока. Силата на тласъка не идва от ръцете, а от навеждането на терапевта напред и тежестта на неговото тяло.
Дорзално плъзгане на главата на фемура спрямо ацетабулума.
Пациентът лежи по гръб, терапевта поддържа коляното на пациента със стабилизиращата ръка. Ако използваме консервативния вариант на техниката долния крайник се поставя в абдукция външна ротация и флексия , но крайника лежи на постелята. Ако предпочитате агресивния варият долния крайник в същото положение е изведен от ръба на кушетката като се търси приблизителното положение положение, където ставата е най-ограничена. Мобилизационния тласък се прилага в проксималния край на фемура във дорзална посока.
Дистракция и и каудално плъзгане на главатана фемура.
Пациентът лежи по гръб близо до ръба на кушетката като кракът на пациентът е вързан с колан, който свързва и бедрото на терапевта. Терапевтът е с лице към пациента и контролирано извършва дистракция на фемура спрямо ацетабулума благодарение на колана и в същото време с ръцете си внимателно привежда тазобедрената става във флексия.
Латерално плъзгане на главата на фемура спрямо ацетабулума.
Пациентът лежи по гръб близо до ръба на кушетката. Мобилизирания крайник е привързан с колан през бедрото му възможно най-близо до ингвиналната гънка като коланът вързва и бедрото на терапевта. Подобно на гореописаната техника терапевта използва коланът, за да плъзне латерално главичката на фемура и флектира долния крайник внимателно с ръцете си.