От няколко дни чета в различни журнали за “ преоткриването“ на нов лигамент в човешкото коляно. Двама хирурзи от Белгия го описват като „латерална колатерална връзка”. Като студент с ръка на сърцето си признавам, че има още какво да уча за анатомия, киезиология, патокинезиология и кинезитерапия при мекотъканните увреди на коляното. По тази причина, когато Ласка Ненова от WOW Sport ми предложи в 7.30 събота сутринта да попиша малко за коляното и по-конкретно за увреждане на предна кръстна връзка, веднага приех и се захванах да пиша още по бели гащи.
Нека да поговорим малко за приложната анатомия на колянната става и ролята на предната кръстна връзка в нея. Колянната става се явява мястото, където бедрената кост / фемур/ и големия пищял/ тибия/, срещат ставните си повърхности. Няма да навлизам в подробности за: кондили, костни ориентири, менискуси, връзки, патела, бурзи, артерии, нерви, мускули, ставна торба и така нататък, защото това си е една цяла статия или лекция. Достатъчно ви е да знаете, че всички тези структури участват, изграждат или минават в близост до колянната става или както е прието да се нарича в учебниците по анатомия и медицинската литература- артикулацио генус.
Място и роля на предна кръстна връзка в колянната става.
Предната кръстна връзка е една от четирите главни връзки, осигуряващи стабилността на колянната става. Тя се намира вътре в ставата. Предната кръстна връзка представлява фиброзна връв, която свързва бедрената кост с големия пищял и предотвратява плъзгането на тибията напред спрямо бедрената кост. Ако бъде увредена се позитивира така наречения симптом на предното чекмедже. Важно е да се знае, че този лигамент най-често се уврежда. Друго нещо, което е важно да се знае, е че без лигаментите в колянната става тя няма да е стабилна изобщо, тоест ще е склонна да се луксира.
Увреда на предна кръстна връзка и последици.
Увредата на тази връзка може да се изразява в разтежение, частична руптура/ разкъсване/ или пълно разкъсване. Задача на лекуващия лекар, който задължително е ортопед- травматолог, е да определи как ще протече лечението на ставата. Дали ще се прави операция, или ще се имобилизира коляното. Той решава кога да започне рехабилитацията.
Впечатленията ми досега от разговори с пациенти, лекари, преподаватели и колеги-студенти, е че ортопедите са по-консервативни към срокове за въстановяване .
Лекарите по физикална медицина, кинезитерапевти и рехабилитатори .от друга страна търсим бързо функционално лечение и възстановяване .тоест ранно раздвижване и по-късно обременяване на ставата. Важно за пациента е да се намери златната среда, тоест да се определи един оптимален период на имобилизация и една подходяща физотерапевтична и кинезитерапевтична програма.
Работата с рехабилитатор след такава увреда е важна част от функционалното възстановяване на коляното, за да възстановим неговия нормален обем на движение, сила. Да намалим болката в ставата както и да елиминираме отока в ставата и крайника като цяло.
Целта на рехабилитационната програма е да се възстанови функционално коляното, което да позволи на пациента да ходи нормално, да бяга и да спортува.
Определихме целта на рехабилитационната програма, сега нека да определим и задачите.
– Да намалим отока;
– Да намалим болката;
– Да засилим квадрицепс фемурис, ишиокрурална мускулна група( мускулите от задната част на бедрото), мускули на прасец както и глутеална мускулатура;
– Да възстановим пълен обем на движение в ставата;
– Трениране на ходене;
– Трениране на баланс;
– В късни етапи на рехабилитацията може да използваме плиометрични методи за трениране на мускулите;
Важна задача на рехабилитатора е да обучи пациента как да се предпази от бъдещи травми на този лигамент, тоест да не хронифицира травмата. Трябва да се говори за запазване на мускулната сила в долните крайници, подобряване чувството за баланс и координация. Тук пак ще използвам една от думичките, които моята приятелка от WOW Sport определи като неразбираеми за обикновените хора… сякаш медицинските специалисти са „необикновени хора” . Думичката е „проприоцептивност” . Това е дълбоката сетивност в човешкото тяло, която е много важна за координацията и баланса.
Сега нека поговорим за правилно скачане и приземяване като тренировъчен метод за превенция на увереда на предна кръстна връзка. Важна задача на рехабилитатора е да ви обясни как е добре за коляното ви, което е претърпяло такава травма, да се справя с напрежението от подскоци и приземяването след ова.
За да се научите да скачате и приземявате правилно и да се предпазите от увреда на предна кръстна връзка, важно е да разберете първо грешните начини на скачане и приземяване. Грешно и опасно е при отскок и при приземяване колената ви да са допряни, или по скоро бързо да се съберат и допрат в момента на скачане или приземяване.
Когато вашите колена се събера при отскок, предната кръстна връзка се подлага на допълнително напрежение, което може да доведе до разтежение или разкъсване.
Важно е да работите или самостоятелно, или с човек- треньор, рехабилитатор, кинезитерапевт. Трябва да се отучите от този порочен стереотип на скачане, за да се намали риска от разкъсване на лигамента.
Ето няколко упражнения, които може да изпълните заедно с вашия партньор.
Основно упражнение, от което ще изградим останалите упражнения.
– Застанете със стъпала на ширината на раменете успоредно разположение .
– Начертайте линия или поставете гимнастическа тояжка пред вашите стъпала. Хубаво е срещу вас да има огледало. Подскочете с два крака леко нагоре и напред ,като прескочите линията. Следете как изпълнявате упражнението в огледалото.
– Трябва да сте сигурно, че колената ви не се събират по време на отскока или приземяването.
– Скочете назад през линията, като държите стъпалата си успоредни и на ширината на раменете.
След като изпълните няколко серии с определен от рехабилитатора или от вас брой повторения на това упражнение, повторете упражнението без да се гледате в огледалото, под надзора на треньора/ рехабилитатора/ кинезитерапевта.
След няколко дни или седмици. в зависимост, колко време ви отнеме, за да изградите навика да скачате по този начин без да се замисляте, може да усложните подскоците. Може да поставите невисоко препядствие- кутия, пейка, табуретка, върху която да скачате по същия начин.
След известно време може да започнете да скачате на един крак през линия или гимнастическа тояжка по същия начин, както беше описано в основното упражнение. Намерете точката си на баланс. Дали ще сгънете единия крак назад в коляното или ще сгънете коляното към корема няма голямо значени. Важното е да сте стабилни и в положение на баланс. Стъпалото ви трябва да сочи напред. Не трябва да завъртате коляното навътре при скок или приземяване. След като се почувствате достатъчно сигурни може да сложите препядствие, за да усложните подскоците на един крак.
Важно е да запомните, че колкото и да се тренираме и пазим не всички травми могат да бъдат предотвратени, но ако сме хора на труда или активно спортуващи. тези елементарни упражнения ще изградят навик, чувство за баланс и достатъчно сила и прецизност, които да ни пазят докато се движим.
Ако контузията на коляното е прясна, или ако вече сте повтаряли контузията ,поговорете с лекуващия ви специалист или рехабилитатор/ кинезитерапевт, който е запознат със съвременните тенденции за рехабилитация и кинезитерапия на увреда на предна кръстна връзка.