Все съм работил с млади и стари хора, но с 10 месечно бебенце не бях работил. Благодарен съм на клиничната практика, която карам в момента в едно от пловдивските ДКЦ-та, че ми показва такива интересни случаи.
Днес ми се наложи да работя с едно малко, разкошно и много кресливо същество с огромни като лешници очи и силен глас. Като я слушах как ни се кара по време на пасивната гимнастика ми се се стори, че има потенциал в нея за родопски народни песни.
Малката принцеса, която пристигна при нас беше диагностицирана с тортиколис или така нареченета крива шия. Причините и механизмите на възникване на това състояние може да са много. Резултата обикновенно е един: едностранно засегнат мускул стерноклейдомастоидеус и патологично откланяне на главата на една страна, което ако не се лекува може да доведе до перманентно изкривяване на шията и на лицевата мускулатура. Лечението е кинезитерапия или хирургическа намеса, ако не е била проведена адекватна и навременна рехабилитация.
Предписаното кинезитерапевтично лечение от страна на лекуващия лекар е масаж и пасивни упражнения. За физикална терапия не си спомням, мисля че имаше и ултразвук.
Работата с такъв пациент е истинско предизивикателство. Особено за ерген без голям опит. Да се опиташ да задържиш вниманието на бебенцето, да се постареш възможно най-малко неща да го подразнят, да обърнеш цялото нещо на игра и в същото време да направиш добър масаж и раздвижване във всяка равнина.
Честно си признавам с ръка на сърцето- с масажа се справих, но с пасивните движение се видях в чудо. Като взе да вика това дете, да ми бута ръцете и да не дава да я барам! Майката кръжи около мен прави маймунджулъци аз се правя на клоун, рехабилитаторите се смеят … луди ни направи. С няколко почивки успяхме да я пораздвижим къде пасивно, къде активно, поумори се. А аз усетих, че ме болят зъбите и бузите от стискане и правене на разни нетипични физиономии.
Да работиш с пациент без спортна култура, обездвижен или с мозъчна огнищна симптоматика- това съм го правил, справям се що годе като за студент. Но да работя с бебенце- това си е истинско предизвикателство. Дано да ми се отдадат още възможности да работя с бебета и да се науча да се справям бързо, професионално и без да се уморявам. Днес тези 30 минути работа с малката Дивна взеха много от мен, но също така ми дадоха и много удовлетворение и желание да уча и работя още!