След чудесната първа статия, която написа за блога ми, Петър Казаков продължава с втората част на рехабилитационния протокол на фрактури в проксималната част на раменната кост. Затегнете колани и без да отлагаме повече… приятно четене.
Физиотерапия
*Забележка
– Фазите на възстановяване могат да варират в различни граници при различните пациенти в зависимост от тяхната възраст , общо физическо и здравословно състояние ,както и придружаващи заболявания , които могат да усложнят процеса на възстановяване.
Основни принципи :
–Физиотерапията може да започне седмица след оперативната интервенция.
– Превръзката се носи постоянно и се сваля само за физиотерапия и при къпане до 6-та седмица или след консултация с лекуващия ортопед.
– Шофирането не се препоръчва през първите 6 седмици след операцията.
– Не се препоръчва опора на оперираната ръка до 6-та седмица или след консултация с лекуващия ортопед.
– Активните движения , бутане , дърпане и вдигане с оперирания крайник не се препоръчват до 6-та следоперативна седмица.
– Външна ротация по-голяма от 40 градуса и прекомерна екстензия не се препоръчват до 6-та следоперативна седмица.
Нормално е този протокол да бъде изпълняван, като се води от Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF).
Цели:
– Предпазване на оперативната рана и фиксация.
– Намаляване на отока и болката.
– Поддържане на обема на движение в незасегнатите стави (лакът , китка и пръсти).
– Превенция от усложнения
– Превенция от адхезии (сраствания).
Фаза 1 – Ранна фаза на движения ( 1 до 3 седмица).
Втора седмица:
-Студен компрес преди започване на процедурата.
– Пасивни движения в рамото до толеранс (флексия , външна и вътрешна ротация).
– Упражнения за стабилизация на скапулата (лопатката) – депресия , елевация , протракция , ретракция ,
– Пендуларни упражнения (по Кодман) – описване на кръгове по часовниковата стрелка и обратно , абдукция , аддукция.
– Мобилизация и десенсибилизация на цикатрикса.
– Активни упражнения за обема на движение на лакът , китка , пръсти и шиен отдел.
Трета седмица:
Упражненията от първа седмица +:
-Упражнения за силата на захвата.
– Увеличаване на пасивния обем на движение в рамото до 90 градуса флексия , външна ротация до 30 градуса , вътрешна ротация до толеранс (без ръка зад гърба).
– Упражнения за стабилизация на скапулата (лопатката) – депресия , елевация , протракция , ретракция.
– ПНМУ за лопатката (модели за депресия , елевация)
– Кардиоваскуларни упражнения – Ходене на пътека , стационарно колело.
Критерии за прогресия:
– Рентгенови данни за зарастване на костта .
– Пасивен обем на движение в рамото – флексия 90 градуса , вътрешна ротация 30 градуса.
Фаза 2 – Фаза на активно подпомогнати движения (3 до 6 седмица).
Цели:
– Предпазване от адхезии (сраствания).
– Увеличаване на пасивния обем на движение и стремеж към изравняването му със симетричния незасегнат крайник.
– Някои от упражненията от предходните 2 седмици по преценка на Физиотерапевта.
– Криотерапия преди започване на процедурата (препоръчително е да се прави и вкъщи 3-4 пъти на ден.)
– Пасивни движения в равнината на скапулата (без глава зад тила IR)
– Активно асистирани упражнения за флексия в рамото до 90 градуса и външна ротация до 40 градуса, като за целта може да се използва тояжка.
– Упражнения от елиминирана гравитация с помоща на макарички за флексия , абдукция , аддукция
– Активни упражнения за пръсти , китка и лакът със съпротивление (гирички , ластик).
– Изометрични упражнения за скапулата (от различни изходни положения).
– ПНМУ (рамо , скапула).
– Мобилизации 1-2 степен на скапулата и гленохумерална става.
– Упражнения с плъзгане на ръката напред и встрани върху бюро или друга гладка повърхност.
Критерии за прогресия:
-Ренгенови данни за зарастване на костта.
– Активно асистиран обем на движения 90 градуса флексия и 40 градуса външна ротация в рамото.
Фаза 3 – Фаза на активни движения (6 до 12 седмица).
* В този период се позволява шофирането на автомобил след консултация и разрешение от лекуващия лекар. Превръзката също може да спре да се носи ,но само след консултация. Все още не се препоръчва извършването на активности с ръка над главата.
– Продължаване на пасивните , асистираните и активните упражнения за пръсти , китка , рамо и шиен отдел.
– Стречинг за м.пекторалис минор за минимизиране на протракцията на лопатката при изпълняване на флексия в рамото
.
– Субмаксимални изометрични упражнения за ротаторния маншон
– Прогресиращи изотонични упражнения за ротаторния маншон от 8-ма седмица с малки тежести и повече повторения.
– Мобилизации 3-4 степен за скапулата и гленохумерална става от 8-ма седмица.
-Упражнения за m. serratus anterior и m.trapezius.
– Стречинг на мускулите на лопатката от 8-ма седмица (при необходимост).
-ПНМУ ритмична стабилизация за рамо.
– Общи упражнения за увеличаване на силата в горния крайник от 10-та седмица
– Започване на упражнения с еластична лента за вътрешна и външна ротация , флексия ,екстензия и абдукция.
– Упражнения за вътрешна и външна ротация от тилен лег със 1 килограмова гиричка.
– Оценка и корекция на компенсаторни модели (ако има такива).
–
Критерии за прогресия:
-Завръщане към работна / спортна активност щом активният обем на движения е равен с този на симетричния крайник и резултатът от ММТ е 4+/5.
Фаза 4 – след 12 седмица
* В тази фаза се стремим на поддържаме и запазим постигнатото от предходните фази.
Вдигането на предмети над нивото на главата все още не се препоръчва ,то може да започне 4 до 6 месеца след оперативната интервенция.
– Домашна програма за поддръжка на постигнатите резултати.
– Прогресивно увеличаване на обема на движение до максималния възможен,според възможностите на пациента.
– Упражненията за засилване на мускулатурата на ротаторния маншон и скапулата продължават ,като постепенно с увеличаването на силата, се увеличава и оказваното съпротивление.
– Стречинг за m. pectoralis minor.
– Стречинг на ставната капсула.
– Общи упражнения за увеличаване на силата в горния крайник.
Личен опит и препоръки
От моят личен опит съм установил ,че няма комплекс с упражнения ,който да пасне и да бъде подходящ за всички пациенти. Ние (физиотерапевтите) трябва да бъдем аналитични и да подхождаме индивидуално към всеки един пациент, за да отговорим на неговите/нейните лични нужди! Това е по-важно от стремежа да изпълним някакви: норми , сантиметри , градуси и да зачеркнем цел от някой лист.
Важно е да работим за скапулохумералният ритъм и да се стараем да избегнем компенсаторните движения от страна на пациента. Стремим се винаги да постигнем максимално възможният обем на движения във рамото!
Установил съм ,че криотерапията преди и след процедурата постига най-добри резултати. Също добри резултати постигаме и с крио-електрофорезата(преди процедура). Мобилизациите 1-2 ,както 3 и 4 степен имат благоприятен ефект ,когато бъдат направени своевременно. Не трябва да забравяме и мускулите около лопатката и раменните стабилизатори ,както и проприоцепцията.
Източници на информация
1. https://www.shoulderdoc.co.uk/article/71
4. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3228961/
5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1323398/
6. http://orthodoc.aaos.org/drmoola/ORIF%20Proximal%20Humerus%20Fractures.pdf
7.Evaluation and management of proximal humerus fractures.Iyengar JJ1, Ho J, Feeley BT
.
.
11. Proximal humeral fracturesCraig S. Maurocorresponding author
.