Реакцията на имунната ни система към наранени и умиращи клетки
Имунната ни система има важна роля в ликвидирането на външни опасности, успели да преодолеят целостта на кожата. Тогава неутрофилите (тип бели кръвни клетки) са сред първите, които мигрират през стените на капилярите и атакуват всичко, което прилича на заплаха:бактерии, гъби, умиращи и дори здрави собствени клетки на нашето тяло. Резултатът е бурна реакция, която се нарича възпаление( оток, зачервяване, затопляне, болка, нарушена функция). Ако всичко мине добре, след като отшуми възпалението доживяваме да видим още един ден. 🙂
Ами стерилно възпаление?
Възпаление при, което няма бактерии и други патогени, които да причинят миграцията на неутрофилите.
Изглежда, обаче че това не е вярно.В клетките на многоклетъчните организми от милиарди години има малки „бактерии- симбиоти“ и това са митохондриите. Това са клетъчни органели, които произвеждат и снабдяват клетките ни с енергия. При вътрешна травма, която се появява веднъж или хронично, е нормално да очакваме изливане на клетъчни органели, части от тях, както и ДНК. Проблемът започва, когато собствената ни имунна система припознае в тези органели чужди бактерии или бактериално ДНК/вещества. Припознаването на тези елементи води до миграция на неутрофили и стартиране на стерилно възпаление.
Можете да прочетете за този процес като кликнете на тази връзка. Тази статия е много пространна и развива темата на високо ниво.
От следващата вързка, може да свалите документ, където процеса, които съм описал по-горе е развит по-просто и доста по-кратко, но препоръчвам да разгледате първата статия преди да минете на втората.
Също така може да ви е интересно и да прочетете този кратък абстракт, който развива същата теза.
http://www.nature.com/nature/journal/v464/n7285/abs/nature08780.html
Знаем вече, че разкъсани или травмирани клетки изливат митохондрии и/или парчета от тях под формата на различни вещества и ДНК, които причиняват стерилно възпаление!
То може да е остро, поради някаква сериозна травма, но може и да е хронично след повтарящи се малки травми.
Изброихме вече признаците за възпаление, като основното нещо, което ще ни води е болката, защото отока може да е дълбоко, зачервяването и затоплянето също.
Идва клиент при нас и посочва кръста си и казва, че го боли. Няма да разглеждаме казуса със става, защото обикновено на ставите явно им личи, когато са възпалени.
Нека приемем, че болката му е хронична и навярно има хронично стерилно възпаление, което изпраща сигнали към мозъка и по-някаква причина мозъка възприема тези сигнали като знак за опасност.
Знаем, че болката е сложна, многокомпонентна и ако се изпитва дълго време може да промени сивото мозъчно вещество . Това значи, че колкото повече болка произвежда един мозък, толкова по-добър става в това. За хроничната болка и промените в сивото мозъчно вещество можете да прочетете в този документ от 2008 година.
Да приемем, че такъв клиент дойде при нас. Последното, което искаме по мое мнение е да му приложим силов, дълбок и болезнен масаж. Както разбрахме вече, тъканите травми отключват стерилно възпаление, което на свой ред изпраща сигнали към мозъка, а той трябва да реши дали те са опасни или не. Добавяйки още опасност или тактиката клин, клин избива, далеч не би трябвало да е тактиката, която трябва да се възприема!
Един дълбок и силов масаж може да доведе до всичко това: тъканни травми, локално стерилно възпаление, сигнали за опасност, болка и непредвидими резултати и дори задълбочаване на проблема.
Ние не искаме да навредим на клиентите си- напротив, и добрия терапевт трябва да може да пречупи себе си и стила си на работа, не клиента си. Понякога лек масаж и упражнения, разговор и окуражаване могат да изпратят правилните сигнали към мозъка, много по-добре от едно строшаване на кокали и травмиране до синьо-черно.
Терапевтите трябва да разберат, че с масаж няма как да постигнат специфичния ефект, с който да “изцедят” неутрофилите и другите бели кръвни клетки от болезнената зона, в която навярно има някакво локално стерилно възпаление. По-вероятно е да увеличат кръвоснабдяването, и да помогнат на миграцията на неутрофилите. Силния масаж може и да се възприема като успокояване при някои клиенти, но може и да задълбочи неимоверно проблема предоставяйки условия за имунен отговор. А този риск трябва да се вземе под внимание! Не желаем да травмираме клиентите си, „лекувайки“ болката им!
Ние не променяме тъканите целенасочено и измеримо с масаж!
С масажа ние успокояваме нервната система и това трябва да го разберат всички терапевти! (На мен лично ми отне доста време да приема тази концепция.) Защото ако централната нервна система е възбудена и пренастроена да възприема и най-малкия сигнал от периферията като сигнал за опасност, то основната ни цел ще е да успокоим, не да дразним повече.
ПС: Осъзнавам, че статия е умишлено опростена и лишена от тежка терминология. За повече патофизиология, моля проверете източниците, които съм ви предоставил!