Методики при ДЦП- научните доказателства до този момент

Детската церебрална парализа по определение е непрогресивно заболяване, тоест увредата на централната нервна система няма да се влоши с времето, но това не значи, че нейните ефекти върху тялото и начина на живот на един растящ детски организъм няма да се променят с годините.

Физиотерапията има важна роля в живота на детето. Тя  поддържа тялото и възпитава различни двигателни умения. Развива нереализирания потенциал на детето, за да израсне  във възрастен, който ще живее добре и ще се реализира в живота.  Тя няма да излекува церебралната парализа, нито ще премахне лезиите в мозъка на детето.

Физиотерапията и терапевтите, които я практикуват, са важна част от екипа специалисти, които заедно с родителите, се грижата за нуждите на детето. В тази статия ще се постараем да разгледаме обективно съвременните методики, които се прилагат при деца с церебрална парализа и тяхната ефективност в светлината на съвременните научни доказателства.  През 2013 година излиза научно проучване, което сумира всичката информация за  методики и лечения, които се правят за контрол и повишаване на качеството на живот на деца с церебрална парализа. Може да видите проучването тук:

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/dmcn.12246/full?wol1URL=/doi/10.1111/dmcn.12246/full&regionCode=BG&identityKey=0a8ea6ab-b6cf-451d-b142-e9867437c1c6

Ще разгледаме някои методики, които физиотерапевтите в България прилагат в светлината на  научното проучване посочено по-горе.

Не можем да не започнем с Бобат или още известна като NDT. Тази методика е една от най-разпространените методики при рехабилитирането на невропациенти. Фокусира се върху това да се подпомогнат нормалните фази на моторно развитие в детето, като в същото време се прави профилактика на различните съпътстващи усложнения (например контрактури).  Съвременния Бобат е постоянно еволюираща методика, която се стреми да интегрира  новостите в невронауката и неврологията, за да предложи базиран на научни доказателства подход.

Може да разберете повече за NDT на този уебсайт:

http://www.ndta.org/whatisndt.php

Това научно проучване си струва да се разгледа:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmedhealth/PMH0028606/

За жалост съвременните научни доказателства в по-голямата си част не подкрепят неговата ефективност. Това е много противоречива тема и много терапевти, които са изкарали цялата си кариера в практикуване на Бобат при деца ще го приемат лично, но оценката на този етап е такава.

Войта е втората методика, която се използва в България. Чрез нея се цели възстановяването на нормалното движение чрез рефлексна локомоция, въртене и пълзене в различни изходни положения, посредством дразненето на специални точки по телцата на децата. Повече за принципите на Войта може разберете тук:

https://www.vojta.com/en/the-vojta-principle/vojta-therapy

От гледна точка на нейната ефективност можем да кажем, че препоръката е :”  По-скоро не използвай!”

Позиционно лечение в обременено положение или на прост език казано “в опора”. Целта е да се постави крайника статично и в опора, за да се подобри ставната стабилност, мускулния тонус, костната плътност. То не е разгледано в документа, който посочихме горе. Струва си да се спомене заради използването му под формата на вертикализатори и накланящи се маси. Това, което знаем, е че краткотрайно мускулният тонус може да бъде нормализиран. В дългосрочен ефект позиционното лечение може да доведе до по-добра костна минерализация.

Може да прочетете повече в този свободен документ:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmedhealth/PMH0024781/

Хидротерапията от гледан точка на среда, в която да се извършват упражнения е нещо, което ефективно ще подобри грубата моторика на деца с церебрална парализа и техните витални показатели.

Това научно проучване си струва да се разгледа:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590865/

Стречингът е нещо изключително използвано в нашата професия, когато става дума за ДЦП и всички неврологични увреди с  хипертонус на скелетната мускулатура. Това може да е много травмираща и емоционално изтощителна част от терапията за детето. Стренчингът е свързан с дискомфрот,  а ако терапевта не внимава е възможно да се получат и травми. Не е ефективен за превенцията на контрактури. Нямаме достатъчно доказателства, с които да кажем, че понижава спастичността  и  подобрява обема на движение, освен краткосрочно. Всеки, който е работил с пациенти със спастичност знае, че стречингът  дава резултат, но няколко часа по-късно все едно не сме направили нищо.  От гледна точка на емоционалното състояние на детето, можем да разсъждаваме в посока, че стречингът дори може да накара детето да се стегне, за да се пребори с болката и дискомфорта.

Това научно проучване си струва да се разгледа:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmedhealth/PMH0023248/

Тренировка със съпротивление. Когато се стигне до този момент, че да можете да използвате съпротивление при деца с церебрална парализа, не трябва да се колебаете! Силовата тренировка няма да увеличи спастичността, а напротив- ще помогне на детето да подобри мускулната си сила и това значително ще го улесни в различните дейности, които трябва да извършва през живота си.

Това научно проучване си струва да се разгледа:

http://www.archives-pmr.org/article/S0003-9993(02)00042-4/fulltext

Тренировка с опора върху бягаща пътечка. Това е интересна методика, която се занимава с това, да се постави детето изправено и на пътечка, но в облекчено положение, посредство различни маншети и колани, за да може да се облекчи и симулира ходене. Това е една по-примитивна версия на локомат, но тя дава възможност да се осъществи личен мануален контакт и да се осъществи пряк контрол от ръката на терапевта. Не можем да кажем дали локомата превъзхожда тази форма на трениране. Това, което можем да кажем, е че има доказателства, които подкрепят тренировката с опора върху бягаща пътека и тя ще подобри опорната функция на крайниците, както и ходенето.

Това научно проучване си струва да се разгледа:

 http://www.archives-pmr.org/article/S0003-9993(09)00932-0/fulltext

Бимануална тренировка  и терапия при която ограничаваме здравия крайник, за да се използва парализирания  са следващите форми на трениране, които показват своята ефективност и които е редно да използваме, за да подобрим функцията на горния крайник при деца с ДЦП.  Двете методики са активни и показват подобни резултати, но бимануалното трениране подобрява едновременното използване и на двата крайника( логично).

Тези научни проучвания си струва да се разгледат:

http://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/1545968311402508

http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.3109/01942638.2014.925027?journalCode=ipop20

Хипотерапията или терапия с кон. Да, язденето е полезно за деца с ДЦП и то трябва да присъства в тяхната програма. Тя ще подобри симетрията на тялото и на тазобедрените стави на малките пациенти и ще донесе усмивки на лицата им, което смятаме, че е изключително важно.

Хипербарната оксигенация не би трябвало да присъства в тази статия, защото не модалност от физиотерапията( мнения на автора) , но поради разпространеното й използване в България смятаме, че трябва да кажем какво е становището на съвременните научни доказателства, когато става дума за ДЦП. Хипербарната оксигенация НЕ Е ефективна и може да доведе до странични ефекти. 

Това научно проучване си струва да се разгледа:

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1469-8749.2007.00942.x/abstract

Последни оставяме шините, биофийдбека и електричексата стимулация. И трите методики носят своите ползи в комбинация с активни упражнения. Шините могат ефективно да предотвратят контрактури, но е нужно активни упражнения, за да се затвърди ефекта. Биофийдбека показва своята ефективност само в комбинация с други терапии. Електрическата стимулация постига повишаване на мускулната сила на деца с ДЦП

С това приключваме тази статия и се надяваме тя да ви е била полезна. Имайте предвид, че науката е гъвкава, саморегулираща се и самообновяваща се. Посоченото в тази статия след няколко години най-вероятно ще има нужда от осъвременяване, но на този етап това е един кратък научно-популярен обзор на съвременните научни доказателства за интервенциите, които прилагат физиотерапевтите при работата си с деца с ДЦП.

 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *