Сакроилична дисфункция- мускулен дисбаланс

Местя тази статия в секция “Морално остарели статии.” Причината за това са нови концепции, които обясняват болката много по добре от теориите на проф. Янда (виж тук).  Цялото ми уважение към него и неговата работя. Тя е била необходима стъпка в посока да разберем болката по-добре, но науката е продължила напред. Оставям тази статия, за да се запознаете с нея, но и за да можете да научите повече за модела на Зрелия организъм от Луис Грифорд (научете повече за Луис тук).

Наскоро попаднах на една интересна книга свързана с работата на проф. Янда  при  мускулния дисбаланс. Самата книга все още я чета и след като я прочета ще трябва да я препрочитам многократно, защото е наистина разкошен труд.
Нещо интересно което искам да коментирам е сакроилиачната става и мускулния дисбаланс, който се получава при нейна дисфункция. За определяне на това дали има дисфункция в сакроилиачните стави има много тестове- Патрик, Менел и др.

Малко анатомия

Сакроилиачната става е конгруентна става, която свързва тазовите кости и сакралната кост/ респективно гръбначния стълб/ като по този начин се образува тазовия пояс, в който се поместват редица органи, освен това осъществява връзка на долните крайници с трупа. Заради носещата си функция, силния връзков апарат, както и добре съвпадащите ставни повърхности в сакроилиачната става почти не се наблюдава движение. Съществува полемика между ортопеди  лекари- мануални терапевти и физиотерапевти практикуващи мануална терапия дали има някакво движение в сакроилиачните стави. Според ортопедите то не съсществува. Мануалните терапевти твърдо държат на тезата си, че такова движение ,макар и малко, има, което значи, че ставата може да блокира и да възникнат дисфункции с нея и структорите свързани с нея

Както сами знаете няма нищо стоящо отделно и само за себе си в човешкото тяло, макар и така да ги разделяме за наше удобство. Мускули, фасции, стави, сухожилия, периост и кости- всички те са обединени от нервната ни система: рецепторите, периферните нерви и централната неврна система, която приема аферентни сигнали, обработва ги и създава модели и отговори, за да може тялото ни да се приспособи без нашето съзнание и воля активно да се намесват. С други думи дисфункцията в сакроилиачната става съпроводена с болка или не води до някакви рефлекторни и адаптационни промени от страна на мускулите, за да можем въпреки проблема да извършваме едни ергономични и икономични движения.

Тук възниква въпросът: Ставата или мускула е първи? /  Кокошката или яйцето?/

На този въпрос Юмейхо специалистите могат да подскочат или от радост или от гадост- вероятно е ставата!
От друга страна Карел Левит, който е добър приятел и партньор на проф. Янда споменава в книгата си “Манулана мускуло-скелетна медицина” / за последното издание говоря/, че всъщност мускулите и нервната система  са водещите и едни добре изпълнени мекотъканни релаксиращи техники/постизометрична релаксация и др/, спокойно могат да доведат до релаксиране, отпускане на мускулния гард и оттук освобождаване на блокиралата става.
Разбира се, за да избегна словестния обстрел от разярени мануални терапевти, юмейхо масажисти и всякакви нетърпящи промени в статуквото и мирогледа си хора нахъсани да правят ставни манипулации ,вдигам ръце и приканям да се чете повече и по-малко да се манипулира без нужда.

Та какъв мускулен дисбаланс може да възникне при сакроилиачна дисфункция или какъв мускулен дисбаланс може да придизвика сакроилиачна дисфункция?

Като тестуваме сакроиличната става с многото тестове, които има измислени от умни терапевти специално за нея и определим коя е с дисфункция, можем да очакваме следния мускулен дисбаланс:

  • Глутеус максимус от същата страна на ставата ще е подтиснат и ще реагира забавено на сигнали от централната нервна система.
  • Същото може да се каже и за глутеус медиус само че от противоположната на дисфункцията страна.
  • Квадратус лумборум както и пириформис ще са стегнати, това може да промени положенито на таза и да ограничи вътрешната ротация на кракак в тазобедрената става от страната на дисфункцията.
  • Мускулус Илиакус ще е ригиден./ Той, заедно с Псоас майор флектират долния крайник в тазобедрената става./
  • Друго интересно нещо, което забелязва професор Янда , е че тазът се премества към здравата неблокирала става.
  • Също така болката в сакроиличната става при нейното блокиране Професор Янда обяснява с това, че при спазъмна на мускулус Пириформис той обтяга сакротубералния лигамент, който свързва седалищната върга със сакрума и по-този начин се появява типичната неприятната болезненост.
  • Поради това, че дългата глава на бицепс феморис се залавя за сакротубералния лигамент при седалищната връзка се обяснява спазъма на ишиокруралната мускулатура при блокиране на сакроилиачната става.

В книгата също така са описани доста интересни неща, но ще спра дотук. Дано да съм възбудил глада ви за знания.

Знаейки тези прости за запомняне неща един физиотерапевт или масажист може да си изгради стратегии при изграждането на комплексно лечение и масаж. При масажът спокойно можем да нагаждаме похватите си и стратегията си, като имаме тези знания по време на работа с пациент със сакорилиачна дисфункция.

Comments

comments

1 thought on “Сакроилична дисфункция- мускулен дисбаланс

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *