Замисляли ли сте се как се е зародил масажът? Кога за пръв път някога някой е погалил или разтрил някого, за да достави удоволствие, за да го утеши или да облекчи болка. Мисля си и смело мога да предположа, че масажът като форма на общуване, като изразно средство вероятно съществува още преди речта. Колкото и да се величаем като най-висши я продукт на еволюцията в началото човека е започнал като маймуна, сръчен примат с голям мозък и таланта да се учи и предава наученото на поколението си.

Какво е масажът?

За мен масажът е език. Не е нужно да кажеш на някого спокойно, можеш просто да го погладиш леко по рамото и да стиснеш няколко пъти с правилната сила на правилното място и, ако наистина това искаш да каже  , ще бъдеш разбран.

Примери много могат да се дадат за невербалната комуникация, няма да правя това в тази статия. Това, което искам да ви представя, е моята гледна точка. Да видите масажа от по- различен ъгъл. Масажът за мен не е безцелно мачкане, но това не значи, че  приемам масажа за  строгата систематична и специализирана система .  Повярвайте ми познавам твърде много, хора които работят по един и същи начин, дори броят броя на поглажданията… Да, Спа индустрията може да стори такива неща с хората, които работят в нея. Когато правиш по 7-8 цялостни масажа за не чак толкова много пари и хем си пазиш силите за утре, хем работиш за бакшиш, за да има смисъл да работиш изобщо- ТОГАВА ТИ НАИСТИН СИ БРОИШ ВСЯКО ПОГЛАЖДАНЕ. Е  има и хора, които са си наизустили една последователност и си я знаят като” Отче наш”.  Лошото в този стил на работа, е че хората прилагащи масажът все едно рецитират, но не рецитират от сърце,  сякаш говорят нещо, което не са разбрали истински.

Разбира се не казвам, че тези хора правят лош масаж, но също така те не правят и добър, запомнящ  се масаж, след който клиентът или пациентът да си каже: „ Еха !“

Друг е въпросът с „лечебния масаж“. Всъщност в България  „лечебния“ и класическия масаж са едно и също нещо- „класическите похвати“ се изучават и в Медицинския университет от рехабилитаторите ,и в козметичното студио от козметички и масажити.  Първите го учат две години и се обучават как да прилагат ОСНОВНО класически масаж на болни хора, а„специалните масажи“ съединително тъканен масаж, рефлексо-сегментарен масаж , мускулен масаж , периостален масажа, спортен масаж и акупресурата са по-скоро с познавателен характер.  Лимфен дренаж, дълбокотъканен масаж, шиацу, Юмейхо и др. дори не разглеждат в курса си на обучение.

Вторите … е вторите не учат в повечето случаи, по скоро практикуват. Те работят, за да могат да направят „хубав масаж“. Тези хора не знаят нищо за болестите, които могат да се повлияят от масажа добре и разчитат на нюх, емпатия и много направени масажи, за да оставят клиентите си доволни.

И в двата лагера има хора, които могат да правят  добър масаж и хора, които са с „  две счупени леви ръце“.  И двата лагера скоро разбират, че с наученото досега няма да чуват от клиентите си: „Еха!“ или, ако го чуват ще е много рядко.  Започват да се самообучават или ходят на курсове където добиват по-широки знания, а понякога не научават нещо ново, но пък получават лъскав сертификат или удостоверение, което ги „лицензира“ .

Последното е полезно и трябва да се прави, но поне според мен сертификати „за присъствие“, на които си бил, дал си парите , но не си успял да научиш, защото времето е било малко или групата е била голяма и ти не си бил достатъчно нахален  да се буташ напред… Такива курсове и сертификати са излишни и не са полезни за никой, освен за организаторите. Нека си въведат изпит и сертификат да получи, този който заслужава! Това не значи, че ще има  по-малко желаещи  , напротив- ще се отсее просото от плявата и ще се знае, че знанията са предадени напред на подходящите хора.

Защо трябва да се експериментира в масажа?

Изложението,което написах е дълго, но основната част и заключението ще са по-кратки- обещавам ви. С думите си досега исках да ви оставя да се заиграете с мисълта по няколко точки.

 

 

Как се научаваш да говориш и пишеш добре? Някои имат дарба, но повечето се късат от учене, говорене, четене и най-важното МИСЛЕНЕ И ЕКСПЕРИМЕНТИРАНЕ- опит и грешка.

Наистина има хора, които са по-добри от останалите в някои неща, които вършат, както посочих в горното изречение- в масажът също е така. Не можеш да разчиташ, че ако си прочел книгите или следваш дадена схема, която си наизустил, ше ти ще си добър в работата си.  Също така не можеш да разчиташ, че само практиката ти и работата по усет ще те изведе на пътя на успеха.

Трябва да съчетаеш нещата, да се отърсиш от закостенялостта, да вземеш най-доброто и от двете, защото и двата лагера основните настроения са: Тия много знаят, но малко могат. А за другите: Тия нищо не знаят и нищо не могат.

Това са стереотипи, колеги и колежки,  които не ни помагат по никакъв начин, най-малкото помагат на клиентите и пациентите ни.

Брус Лий го е казал много добре: „Абсорбирай полезното, разкарай ненужното и добави нещо свое!“

Аз  мисля, че това е велика мисъл. Твърдя също така, че и повечето от колегите масажисти с курсове ТРЯБВА ДА ИЗКАРАТ  сериозно обучение по анатомия, физиология, основни патологии и дисфункции на опорно-двигателния апарат и още няколко неща. Имам идеи, за масажистите с курсовете, конкретно, но се съмнявам, че нашата закостеняла образователна система ще ги приеме.  Ще се постарая да ги изложа в статия скоро време

На мнение съм също така, че и рехабилитаторите имат нужда да се научат да експериментират. Заучаването на схеми на работа, на задължителни похвати, на правилно и грешно движение, когато крайния резултат все пак е един и същ- това не е полезно за студентите.

Само си представете следното

Документиране на похвати измислени или видоизменени  от масажистите и на рехабилитаторите  на основата на класическия масаж или другите специални масажи, които изброих по-горе- така наречените „грешни похвати“. Грешни, защото ги няма в учебника, но като цяло тези похвати постигат същата цел и резултати  и решават задачите на масажа в повечето случаи по-бързо, лесно и ефективно.  Масажистите и рехабилитаторите, които са ги разработили са правили опити и грешки,  докато накрая еволюцията е отсяла това, което им е трябвало, за да масажират добре. Е някои наистина са грешни- противоречат на основни и разумни правила и са като цяло мощно ръкомахане и шоу за публиката. Такива похвати да си ги прави масажиста, който си ги е измислил.

Ако документираме всички тези похвати, ако ги систематизираме и ги вкараме в обучението на младите рехабилитатори? Ако също  така им кажем: Това е „класическия“ похват, но можеш и така да постигнеш желание резултат ще имаме много повече похвати, скоито да се работи? Ако постоянно ги насърчаваме да експериментират, да не казваме на различното от „класическото“ грешно, а на класическото правилно, вместо това  нека въведем думичките „полезно“ и „безползено“? Дали това няма да ги  насърчи да търсят и да развиват таланта и усета си на основата на добри знания и разумни правила? Колко по-добри специалисти ще бъдат тогава младите рехабилитатори, а и знаещите масажисти!

Един мой приятел винаги е твърдял, че като пиша,  важните изводи  са  в последните няколко реда. Аз не мисля така, но пък вие, които четете тези мои мисли най-добре може да прецените за себе си.

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *