Бобат е една от методиките, която се споменава бегло в обучението на физиотерапевтите в България. Аз мога да говоря само за преживяването ми в Медцински колеж- Пловдив ,в упражненията по кинезитерапия, както и  за изпита ми през сесията, където трябваше да демонстрирам наученото. Методиката на Бобат не заляга като нещо повече от няколко „динамични и статични“ инхибиращи пози в програмата ни. Тя може да се усъвършенства като допълнителен следдипломен курс или с неформалното обучение от книги, видеоматериали в интернет, както и от физиотерапевти с опит и квалификация в работата с неврологично болни.

bobath2

Нормално е да не може да се изучи всичко за 3 години

Не може да очакваме да усвоим цялата Физиотерапия за 3-5 години- това е път за цял живот. И докато вървим  по този път, старите методики се модернизират, нови се появяват, за да отговорят на бързо развиващата се медицина и рехабилитация.

Втори курс си комуникирах с една доста опитна рехабилитаторка, която е имала възможност да работи в чужбина преди години. Тогава тя ми каза: „Там използват основно Бобат!“

Година и половина по-късно съм в Естония по програмата Еразъм, работя в страхотна болница в отделение по Неврология и наистина мога да потвърдя:“ Тук използват основно Бобат! Но това далеч не е Бобат, който познавам от колежа ми в България.“

Когато пристигнах в отделението, моята менторка ме попита какъв опит имам в работата  с неврологично болни. Аз и отговорих, че съм работил с инсулти, виждал съм МС- леки и тежки случаи, различни периферни увреди и родова травма, ДЦП и др. Тя ми отговори: „Добре, значи имаш опит?“ Аз потвърдих, но с уговорката, че бих искал да видя как работят тук преди аз да се включа. Видях нещо доста различно като подход и работа. Бях… ами бях изумен. Това не беше методиката на Бобат, която ни показваха в колежа и на която ни изпитваха. Нито методиката, която широко се използва в български болници за активно лечение на болни с хемипарези /инсулт/.

В Концепцият на Бобат, модерната Конценцпя на Бобат, която виждам тук ,нямаше нищо общо с това, което сме учили -никакви статични инхибиращи пози.

Да, отделението, в което съм в момента е  за ранна рехабилитация. Тук лежат болни преживели съвсем скоро мозъчен инцидент. На въпроса дали използват инхибиращи пози, менторката ми, която е специализирала  методиката на Бобат, ми отговори, че това са остарели неща, които отдавна са отписани от конценпцията. Дадоха ми материали за четене- стотици страници ръководста и слайдове само за Бобат.  Реших да направя и свое проучване. Свалих си книгата „Концепцията на Бобат- Теория и клинична практика в неврологичната рехабилитация“ и започнах да я чета.

Там, в уводната глава за историята на Методиката, попаднах на обяснение защо не се използват инхибиращи пози.

„През 1990 година г-жа Бобат описва, че основния проблем, който се вижда при пациентите е ненормалната кординация на двигателните модели ,комбинирана с ненормален тонус. Силата и дейноста на индивидуланите мускули са от второстепенно значение ( Бобат 1990). Рефлексните инхибиращи позиции са премахнати, за да се наблегне повече на движение и функция, за да могат пациентите да играят по-активна роля в тяхното лечение. Най-добрата инхибиция е всъщност собствената дейност на пациента. (Мейстън 1992). Същността на лечението е нормализиране на мускулния тонус и фасилитиране на автономните и доброволни движения чрез специфична работа. Г-жа Бобат усеща, че е важно лечението да не структурирано като комплекс от упражненията, които да се предписват на всички пациенти, но широко разнообразие от техники, които могат да се адаптират и да са достатъчно гъвкави, за да срещнат променящите се нужди на индивида (Schleichkorn 1992). Г-жа Бобат предлага 24 часов холистичен подход, който обхваща целия пациент…“

И така нататък- нямам намерение да ви представям цялата глава в една блог- статия.

Живеем в голям свят, в който се развива постоянно.  На мен ми предстоят държавни изпити, където ще ме изпитват на инхибиращи пози от методика, която отдавна ги е отхвърлила. Какво трябва да се направи според вас? Оставете коментари под статията.

Comments

comments

One Response

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *