Бобат е една от методиките, която се споменава бегло в обучението на физиотерапевтите в България. Аз мога да говоря само за преживяването ми в Медцински колеж- Пловдив ,в упражненията по кинезитерапия, както и за изпита ми през сесията, където трябваше да демонстрирам наученото. Методиката на Бобат не заляга като нещо повече от няколко „динамични и статични“ инхибиращи пози в програмата ни. Тя може да се усъвършенства като допълнителен следдипломен курс или с неформалното обучение от книги, видеоматериали в интернет, както и от физиотерапевти с опит и квалификация в работата с неврологично болни.
Нормално е да не може да се изучи всичко за 3 години
Не може да очакваме да усвоим цялата Физиотерапия за 3-5 години- това е път за цял живот. И докато вървим по този път, старите методики се модернизират, нови се появяват, за да отговорят на бързо развиващата се медицина и рехабилитация.
Втори курс си комуникирах с една доста опитна рехабилитаторка, която е имала възможност да работи в чужбина преди години. Тогава тя ми каза: „Там използват основно Бобат!“
Година и половина по-късно съм в Естония по програмата Еразъм, работя в страхотна болница в отделение по Неврология и наистина мога да потвърдя:“ Тук използват основно Бобат! Но това далеч не е Бобат, който познавам от колежа ми в България.“
Когато пристигнах в отделението, моята менторка ме попита какъв опит имам в работата с неврологично болни. Аз и отговорих, че съм работил с инсулти, виждал съм МС- леки и тежки случаи, различни периферни увреди и родова травма, ДЦП и др. Тя ми отговори: „Добре, значи имаш опит?“ Аз потвърдих, но с уговорката, че бих искал да видя как работят тук преди аз да се включа. Видях нещо доста различно като подход и работа. Бях… ами бях изумен. Това не беше методиката на Бобат, която ни показваха в колежа и на която ни изпитваха. Нито методиката, която широко се използва в български болници за активно лечение на болни с хемипарези /инсулт/.
В Концепцият на Бобат, модерната Конценцпя на Бобат, която виждам тук ,нямаше нищо общо с това, което сме учили -никакви статични инхибиращи пози.
Да, отделението, в което съм в момента е за ранна рехабилитация. Тук лежат болни преживели съвсем скоро мозъчен инцидент. На въпроса дали използват инхибиращи пози, менторката ми, която е специализирала методиката на Бобат, ми отговори, че това са остарели неща, които отдавна са отписани от конценпцията. Дадоха ми материали за четене- стотици страници ръководста и слайдове само за Бобат. Реших да направя и свое проучване. Свалих си книгата „Концепцията на Бобат- Теория и клинична практика в неврологичната рехабилитация“ и започнах да я чета.
Там, в уводната глава за историята на Методиката, попаднах на обяснение защо не се използват инхибиращи пози.
Ти все още ли откриваш топлата вода, бе приятелю!