Третият семестър по Kинезитерапия в МУПловдив ни занимават с доста интересни от клинична гледна точка не-ща – нервни болести и нарaнявания на периферна и централна нервна система. На днешното упражнение дискутирахме възможните увреждания на plexus brachialis, т. нар. мишничен сплит от нерви излизащи от пети цервикален до първи торакален сегмент, чиито разклонения инервират раменния пояс и ръцете ни – мускули, кожа и т.н. Покрай стандартните неща от лекционния материал г-жа Н. Белчева, която ни води упражненията по Кинезитерапия, спомена и нещо, което въпреки големия ми интерес към масажите и мануалната терапия през последните 4-5 години не бях срещал като термин – мобилизация на нерви.

 

 

7-2012

 

Останах очарован от концепцията, която тя набързо ни нахвърли по беглите си спомени от някакъв конгрес преди 10 години. Да мобилизираш един нерв – колко интригуващо наистина! Доста хора вече са запознати с мобилизацията на периферни и сегментни стави, т. нар. чакръкчийство, мануална терапия или хиропрактика. В остеопатията, в юмейхо и тай масажите също има множество екзотични мобилизационни и манипулационни техники, които водят до тракция, дистракция и мобилизация на определен сегмент или ставички в опорно – двигателния апарат на човека. Аз самият също съм запознат с малка част от подобни техники и периодично чета разни книжки, за да се обогатя допълнително. Мобилизацията на нерви обаче ми дойде като гръм от ясно небе. Затова избрах да запиша рехабилитация в университета. Ето я голямата полза от това да имаш академични наставници.

Тази моя статия ще ви занимае с мобилизацията на периферните нерви, ей така по на едро. Направих си труда да се поровя и да потърся интерeсна информация за това що е невромобилизация и ползите от нея. Ще обобщя добитите на първо четене знания тук, а живот и здраве, като поизровя по-специализирани неща, ще ги опиша по-конкретно.

Кога е нужна нервна мобилизация?

При нормални обстоятелства нашите нерви са добре позиционирани и специално адаптирани да се движат свободно без болка докато торсовете и крайниците ни се придвижват в пространството. Проблемите възникват, когато периферните нерви са наранени или пък подложени на повтарящи се микротравми. Нервите стават чувствителни на механичен стрес като разтягане, натиск и др., затова отговарят с болка при заемането на различни пози или движения.

Физиотерапевтите (рехабилитатори, кинезитерапевти) използват специални динамични тестове, които поставят гръбначния стълб или даден крайник в определена позиция и по този начин принуждават изследвания нерв да се разпъне, за да може пациентът да заеме желаното положение. При болкова симптоматика от определен тип изследващият може да каже, че нервът е с обострена чувствителност в следствие на движението и това причинява болка.

Какво е невромобилизация?

Мобилизацията на нерви са внимателни техники използвани от физиотерапевтите за да ги движат. В началото на разработването на тези техники терапевтите са ги наричали “нервостречинг”, поради причината, че са усещали „скованост” в нерва и са се опитвали да го разтегнат. Новите проучвания в тази област демонстрират, че съпротивлението усещано по време на тестовете (тестът предизвикващ симптома на Ласег с изпънат долен крайник за седалищния нерв е един от тези тестове и e един от най-старите) идва от отговора на мускулите, които се опитват да предпазят чувствителния нерв от приплъзване и разтягане.

Специфичните нежни движения стимулират кръвообращението и трафика на нерва, подобряват аксоплазмения ток вътре в нерва и разрохкавяват възможно прорасналата съедининителна тъкан между нерва и околните тъкани след нараняване. Лечението облекчава болката и възстановява функционалните движения.

Когато се движим нашите нерви трябва да могат да се настроят към движението. Например – придвижването на гръбнака от пълна екстензия или изправена позиция до максимална флексия означава, че гръбначният мозък трябва да се разтегне от 5 до 9 см. Нервите в ръцете и краката ни също трябва да се настроят, докато се движим. При нараняване подобно на камшичен удар, кървенето може да причини прорастване на съединителна тъкан, която може с времето да ограничи нормалните движения на нерва.

След оперативна намеса на гръбначния стълб съединителната тъкан по същия начин може да попречи на коренчетата на нервите да се движат безболезнено. Всичко това може да доведе до ограничен обем на движение, болка, мравучкане и парене.

Очертават се интересни статии в тази насока! Следващата статия ще опише упражнения в домашни условия, които всъщност се явяват като автомобилизации за отделните главни периферни нерви.

Очаквайте продължение!

 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *