Какви са целите на студентите- рехабилитатори, които са избрали да пожертват хиляди левове и хиляди часове от живота си в идеалния случай?
1. За да работят регулирани професии трябват дипломи. „Рехабилитатор“ е регулирана професия и професионалиста с диплома професионален бакалавър „Рехабилитатор“ работи в здравни заведения с болни хора. Това значи, че трябват дипломи, не може само с неформално образование и самодейност, така че тоя лаф тук не важи: “ То дипломата е хартийка, ако знаеш пак можеш да го правиш!“
Научаването на умения и трупането на знания, което може да е междудруто в други, не толкова приложни специалности, е основна цел в медицинските специлности и здравните грижи- вярвайте ми!
2. Да поемат по-нагоре в академичното и професионалното си развитие . Под това имам предвид адекватни магистарски и докторски програми, следдипломни квалификации и курсове. Такива за следващите студенти- рехабилитатори няма много.
Огромен пропуск, защото хората избрали да следват това за готови да се развиват като професионалисти, дори научни работници. Това означава , че имат желание да следват и харчат хиляди левове по частни курсове, да четат тонове литература и гледат да са в час с времето/ в идеалния случай/.
Да, физиотерапията като сложност и обем нужно знание не може да се сравнява с медицината, но нека не забравяме че медиците специализират, за да са добри в това, в което вършат теоретично и практически. Като гледам нуждата от специализиране във Физиотерапията никак, ама никак не е малка, защото обема теоретично ЗНАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ ВЕЧЕ Е ГОЛЯМ И НЕ СПИРА ДА РАСТЕ.
3. Да се забавляват… това го правят много както се вижда на снимката:).
Та какво пише в нормативната база, на която попаднах?
Професионалното направление „професионален бакалавър“ за „Рехабилитатор“ в Медицинските колежи изисква поне 3200 АКАДЕМИЧНИ ЧАСА хорариум разпределен в 6 семестъра, минимална клинична практика от 1305 акадамични часа часа/ най-много от всички колежански специалности В БОЛНИЦИ, ПОЛИКЛИНИКИ, където студентите работят/ и 600 астрономически часа часа преддипломент стаж, което се равнява на 75 работни дни или 3 месеца с разпределение на 40 часа на 5 дневна работна седмица.
Лекциите се провеждат в размер от 1890 академични часа разпределени между 29 дисциплини, като не броим някой и друг СИП, факултативките и клиничната практика.
В същото време, за да получи професионалната квалификационна степен „професионален бакалавър“ студентът държи 3 държавни изпита по три основни предмета/ Кинезитерапия, Лечебен масаж, Физикална терапия/ разделени на практическа и теоретическа част.
Извод или по-скоро сляпото ми женалние нещо да се промени:
Като хорариум, дисциплини, практика и учене рехабилитаторите и др специалисти по „Здравни грижи“ заслужават да са бакалаври, заслужават равни права и добри магистърски и докторски програми както и шанс за професионално развитие и надграждане. Дали ще се осъществи реформата, за която се говори в момента? Сега ли ще се случи или ще отнеме дълги години и ще принуди хората избрали тези хуманни професии да се реализират в съвсем различно поприще или да загубят години просто, за да се приравнят до бакалавър? Това аз не знам, но мога да се надявам, че ще се промени!!
Източник: НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше
образование по специалностите от професионално направление „Здравни грижи“ за
образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър по …“
Приета с ПМС № 238 от 26.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 87 от 7.10.2008 г., в сила от
учебната 2008 – 2009 г.