Статията е написана в популярен стил, НЕ я използвайте като източник за подготовка, диагноза или лечение!

Макар че електотерапията е била компонент от физикалната терапия още от най-ранните дни на тази дисциплина, приложението и се е променило и продължава да се променя и в наши дни. Съвременните популярни методи се различават много от методите прилагане преди 60 години.

Модерната електротерапия като практика трябва да бъде положена на сериозна база от доказателства и да се използва подходящо. Ако се прилага на правилното място в правилното време, при правилата причини, електротерапията има потенциал да помогне много на пациента.

Ако не се използва мъдро или няма да има никакъв ефект, или ще влоши положението още повече. Майсторлъкът при електротерапията е да се вземе правилното клинично решение как и кога да я приложим.

Може да се изгради прост, но ефективен клиничен модел за взимане на решения. Почти  всички електротерапевтични условия включват въвеждането на някаква физическа енергия в биологичната система. Енергията води до една и повече физиологичени промени, които използваме с терпевтична цел. Клинично може би е по-добре да се прилага модела обратно- определяме първо природата на проблема, който ще лекуваме. След това установяваме физиолочиеските промени, които трябва да се случат, за да постигнем успех. Най-накрая, условитя, които най-добре ще доведат до тези промени в тъканта/ните, които ще третираме ще са сравнително прости за избиране.

В клинична среда, имаме две допълнителни задачи: първо да изберем най-приемливата доза и накрая да приложим лечението. Важно е да да изберем най-подходящите условия като се базираме на доказателства, но също така да ги доставим с най-подходящата доза.

Човешкото биолектричесто

Електричеството на човешкото тяло е използвано от много години за диагностика и наблюдение в медицината, главно във връзка с възбудимите тъкани. Примери са ЕКГ, ЕМГ, ЕЕГ. Най-новите разработки започнаха да се занимават с тъкани, които не разглеждаме като възбудими, но в които ендогенни електрически дейности се демонстрират. Ендогенната електричекса дейност на тялото произлиза от различни източни, някои от които са добре документирани, докато други остават неясни в своя произход и контролни механнизми. Връзката между ендогенната електрическа дейност, нараняване и възтановяване е била излседвана в някои области на клиничната практика като са добре документирани и публикувани няколко публикаци, включително Watson (2002, 2008).

Темата за ендогенното биоелектричество е прекалено голяма, за да я представим тук, макар че има важна връзка между нормалната елетротерапия и ендогенната идентифицирана по-долу

Биолектричната клектка

Всяка жива клетка има мембранен потенциал, което е около 70 mV, като от вътрешната страна той е отрицателен спрямо външата повърхност. Потенциалана клетъчната мембрана е силно свързан с механизмите за траснпорт през клетъчната мембрана като много от материала, който преминава през нея е йонен( заредени частици), следователно ако посоката на движението на заредните частици се промени това ще повлияе мембранния потенциа. Съответно и ако мембранния потенциал се промени това ще повлияе посоката на движение на йоните.

В сравнение с размера на клетката мембранния потенциал е огромен. Мембраната е с средна дебелина около 7-10 nm . Еквивалента на волтажа е някъде около 10 милиона волта на квадратен метър, което е доста впечатляващо. Енергията в мембраната( и другите органели разбира се) предлага потенциала, който може да промени “държанието” на клетката, което ще доведе до промени на клетъчно и надклетъчно ниво. Различните клетки и тъкани отговарят различно на различните видове енергия и при различна “доза”, което не трябва да ни изненадва.

Подходи при електротерапията

Като се има предвид природния произдод на енергийните системи на живата клетка има два подхода на прилагана на електротерапия. Първо можем да доставим достатъчно енергия за да преодолеем енергията на клетъчната мембрана и съоетветно да я принудим да промени “държанието си”, можем да я “погъделичкаме” Ниско енергийно мембранно “гъделичкане: произвежда мембранно възбуждение, а мембранното възбуждения отключва процеса на клетъчно възбуждения. Възбудените клетки, вършат същите основни процеси, които извършват и невъзбудените клетки но на много по-бързо и високо ниво. Тоест възбудените клетки извършват доставят терапевтичния ефект, енергията, която ние сме вкарали в биологичната система е просто катализатора.

В допъление трябва да обърнем внимание и на ендогенния потенциа, това са няколко върлнуващи аспекта на тази работа, които са по директно свързани с физиотерпаевтите и други лица работещи в обралсста на рехабилитацията. Най-очевидно е възможната връзка между ендогенните биоелектрически дейности и енергията, която вкарваме ние( в различните и форми) под формата на електротерапия.

Главното течение през последните няколко години е в насока енергията, която прилагаме в електротерапията да се намали. Ултразвуковото лечение и дозите прилагани в него са занчително занижени( става въпрос за стандартие в САЩ, така че не приемайте че тези неща се случват и в Европа) от нивата преди, които са смятани за ефективни. Пулсовите къси вълни прилага нива на енергията, които са значително по-ниски от тези, които се прилагат при продължителна късовълнова терапия. Лазерите също са такъв пример на клинично приложение на малки енергийни нива и по меко действие към увредената, раздразнена и травматизирана тъкан.

Главната идея на тези интервенции, е че приложението на ниско напрежение и сила могат да увеличат естествените способности на тялото да стимулира, насочва и контролира, лечебните и регенеративни процеси. Вместо да удряме клетките с високи енергийни ниво и по този начин да ги караме да отговоря, прилагането малко енергия се стреми да погърделичка клетките да ги стимулира към по бързи обороти и по този начин да ги накара да използват природните ресурси на тялото за да свършат работата.

Тази философия може бъде приложена в много терапии, не само в електротерапия. Няколко проучвания протичат в тази насока, включително възможността да се използва ендогенната биолектрическа дейност като механизъм за обратна връзка, за да позволи на пациентът да поеме естествени процес на лекуване, измерванена физиологическите ефекти електротерпията( включително пулсиращи къси вълни, интерферентна терапия). Една последна област на интерест е да се използват енергийни нива на изключително ниско ниво( микровълнов тип терапия) и да се достави напрежение в тъканите, което да е подобно на ендогенното напрежение, което е физиологически ефективно.

Обобщение

Електротерапията има място в клиничната практика. Когато се използва подходящо, доказателствата подкрепят нейната ефективност. Когато се използва неправилно не е изненадващо, че има малък или никакъв ефект.

Източник: http://www.physio-pedia.com/Current_Concepts_in_Electrotherapy

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *