Живеем във време, което предлага вълнуващи възможност и перспективи за масажистити, кинезитерапевти и рехабилитатори по света. Благодарение на новите философии налагащи се в световен мащаб, качествата на масажа и различните видове  мануални терапии от медицинска гледна точка придобиват все по-голяма популярност сред клиенти/пациенти, лекари и здравни работници. Сигурни сме, че този неизбежен процес най-сетне ще възстанови и наложи масажа като част от арсенала на модерната медицина в световен мащаб. Масажните терапевти играят основна роля в този процес. Тяхна е ролята да помогнат на клиентите си и да убедят здравните работници в ползите на масажните терапии. Тази задача е изключително трудно защото общото мнение на доктори, хиропрактици, и физиотерапевти отностно медицинските ползи на масаж е по-скоро скептично. Като отбелязваме , добре е да информираме масажистите  с най-новите проучвания и научни открития, които ще им помогнат да разберат механизмите на терапевтичният ефект  на масажните терапии върху тяло, органи, тъкани и на клетъчни ниво.

Терапевтичният ефект на натиска.

Масажът има ограничен арсенал от терапевтични „цярове”. Масажустът може да разчита само на различни форми на натиск( включително вибрация), разтягане, и активиране на температурни рецептори. Между тези три възможности, натискът е главно терапевтично средство, докато  стречинга и активацията на температурните рецептори играят ролята на поддържащи инструменти. Следователно дискутирането на механизмите на терапевтичния ефект на масажа ще обхваща оснвно механизмите  на терапевтичния ефект на натиска.

Натискът е физическата сила, която се използва от масажиста, за да постигне терапевтичен резултат. Следователно, терапевта концентрира кинетичната енергия на масажните похвати в различни физиологични феномени на е реакция на тъканно и клетъчно ниво на тялото( промяна във вътрешното налягане), както и верига от електрохимични реакции в масажираната зона и в целия организъм.

Крайният успех от терапевтичния или медицински масаж директо зависи от правилното прилагане на натиска. Това включва правилна комбинация от подходящи техники, форма на приложение( постоянен натиск или прекъснат), скорост на приложение, интензивност на приложение( лек, среден, дълбок натиск),  и зона на приложение. Само след винамателна оценка  на всички тези параметри и формулирането на правилен протокол на действие един масажист може да очаква усточиви резултати от терапията. Ако избраната схема не работи, трябва да се направи корекция на протокола. Понякога тези промени напълно променят цялостната схема на действие.

Индиректен рефлекторен механизъм на масажната терапия.
Масажът има два механизма на терапевтичен ефект: рефлекторен(индиректен) ефект и локален( директе) ефект. Тази класификация е приблизителна, защото например локалния механизъм е компонент на рефлекторния механизм, макар че прави представянето на материала по-лесно. Рефлекторният терапевтичен ефект на масажа има сложен механизъм. Това е важен предмет на друга дискусия.
Въпреки това искаме да обърнем внимание на една важна точка. Основната концепция на рефлекторния механизъм на масажа  е формирането на рефлекторни зони. Рефлекторните зони са области от мека тъкан  с различни абнормални формирувания, които се формират като отговор като рефлекторен отговор на различни висцерални и соматични нарушения. В случай на висцерални( вътрешни органи) нарушения, рефлекторните зони се формират само след 3 месеца на медицинска история на тези патологии. В случаи на соматични патологии този период е по-къс но все пак отнема най-малко две до три седмици. Тоест, във всеки случай на соматични нарушения , локалния терапевтичен ефект на масажът е водещият механизъм. Следователно трябва да се концентрираме върху местния механизъм на масажа.

Директен локален механизъм на масажната терапия

Всички, който някога са прилагали масаж като възстановяваща процедура са имали
Случаи, в които с две три сесии са елиминирали всички соматични проблеми на пациентите си и пълно възстановяване на засегнатите функции. Нямаме предвид само облекчаване на болка, говорим за действително стимулиране на възстановяване и излекуване на пациента и устойчиви резултати. Примение могат да бъдат намерение в случаи на епикондилите, тендинит, мускулни или лигаментни травми и така нататък. Какви механизми са отговорини за такива невроятни ефекти. Локалният ефекет, който традиционно обяснява тераевтичният ефект на масажа са облекчаване на болката, периферна и артериална васколизация, увеличаване на лимфния и венозния дренаж и стимулация на лекалния метаболизъм. Макар че практически всички есперти са съгласни с позитивните промени имат преходен характер и бавно отшумяват 2-3 часа след сесията. Следователно, за да се добият стабилни терапевтични резултати, масажистът трябва да приложи терапветичен курс. Ако приемамем, че тази гледна точка е правилна , не можем да приемем случаи на бързо възстановяване и голяма стимулация на лечебния процес или поне да ги взимаме предвид. Въпреки това те съществуват и изискват обяснение. Както ще видите по-надолу, повече мощни механизми  отколкото мислехме играят важна роля в лечебния потенциал на масажа на местно ниво.

Ефекта на механичните стимули на клетъчния метабилиза, роля на  цитоскелета.

Терапевтичния потенциал на  различните видове масаж започнаха бавно да привличат вниманието на учени от разлини области на медицината. В предишни години, учените извличаха техните изводи главно от клинични експеримени и наблюдения. В наши дни обаче, модерни технически устройства с висока резулюция позволиха на учените да придобият важна информация от чисто експериментални модели.  Тези открития разкриваха механисзмите на физиологическите промени  предизвикани от механичния натиска на клетъчно и субклетъчно ниво. За да представим тази информация, ние мислим че ще бъде много полезно да направим кратък преглед на клетъчната биология и биохимия.

Всяка клетка притежава келтъчна мембрана и цитоскелет, цитиплазма с органели, и ядро с нуклеос. Структурата и функцията на всички клетъчни компоненти са добре познати  и не са обект на дискусия, ВЪпреки това нови открития за цитоскелета  и неговата връзка с външни механични стумили приложение върху  клетката са голям пробив в разбиране =то на терапевтичния ефект на механостимулацитя на живи клетки и тъкани.
Цитоскелета е сложна система от фибрални структури в цитоплазмата. Може да бъде сравнен с човешкия скелет, който предлага рамка на нашето тяло и е негова динамична опора. Има ттри типа фибрили в цитоплазмата, които формират цитоскелета
Микротубули- миктротубулите имат диаметър от приблизително 25 нм и са изглрадени от протеина тубилин. През митозата, микротубилите  формират вретено, което издърпва хромозомите в новоформираните клетки.

Актинови филаменти- те имат диаметър приблизително то 10 нанометра  и се състоят от протеини, актин, миозин и енергиен източник- АТФ. Те са главния контрактиращ апарат на клетката.
Интермедиерни филаменти- тези фибрили имат диаметър от 7 нанометра и фромират мрежа през цялата цитиплазма с изключително голяма гъстота около ядрото. Тази мрежа не е плоска, а е триизмерна структура през цялата цитоплазма. Тя свързва клетъчните органели, нуклеоса и цитоплазмената мебмрана, за да формират клетката.

Jain, M.K., et al. (1990)   в експериментално  проучване на човешките фиборбласти показа че микрофибрилите на цитоскелета имат специфична подредба отговорна за увеличаване на вътреклетъчния „стрес” в посоката на оказания натиск и въсщност намаляват вътреклетъчното напрежение в поска перпендикулярна на оказания натискт. Следователни цитоскелета е способен да трансферира механична енергия от външни стимули или да анихилира тези стимули.

Противоположно на човешкия скелет, цитоскелета е изключително динамичн аструктура. В състояния на постоянна промяна. В дейстивтелност, клетката е способна напълно да резорбира и да синтезира цитоскелета за минути. Фибробласите са  основните клетки отговорни за поправки в човешкото тяло, защото са директни предшественици на колагена, известен като проколаген. Колагена сам по себе си е най-изобилния протеин, който формира структурната рамка на всички органи и тъкани.

От времето на откриването си в началото на 20 век, цитоскелета е бил разглеждан като чисто механична структура която дава форма на клектката и участва в клетъчната мобилност и миграция. Цитоскелета съще така е разглеждан като  един от главните механични компоненноти на клетъчното делене. Новите методи и технологии помогнаха на учените  да  проведат по детейни проучвания на структурата и функцията на цитоскелета. Благодарение на тези проучвания, ние днес знаем следните функции на цитоскелета.

1. Предоставя клетъчна морфология( форма на клетката)
2. Дистрибуция на клетъчни органели.
3. Вътреклетъчно движение на цитоплазмата и органелите
4. Участва в клетъчното делене
5. движение на клетките( сперматозоиди)
6. Контрол върху цитоплазмената мембрана.
7. Свързване на цитоплазмета мембрана за нуклеоскелета и стабилизация на нуклеоса.
8. Регулация на произвостово на протеини
9. Контрол върху изразвяването на гените.
Функции 1-5 винаги се асоциират със цитоскелета. За нашата тема обаче са важни функции от 6 до 9 . Те също така разкриват едно от най-големите отрития в модерната клетъчна биология. Разбира се  ние сме заинтересувани и от теоретичните заключения, които могат да бъдат приложени към масажната терапия и да изяснят нейните лечебни механизми. Нека видим как цитоскелета и в последствие клетъчните функции са повлияни от външни механични стимули.

Контрол  върху цитоплазмената мембрана

Цитоплазмената мембрана обгражда клетката и активно взаимодейства с обграждащата я сряда( екстрацелуларния матрикс). Тя има дебелина от 7.5 нанометра  и е изградена от двоен слой от фосфолипиди с интегрирани белтъци. Интегрираните белтъци(протеини) работят като врати, които свързват външната среда с вътрешните части на клетката. Те също така позволяват новосинтезирани протеини или отпадни продукти да бъдат изнасяни извън клетката. Цитоплазмените протеини са около 50% от масата на цитоплазмената мембрана и формират мрежата от рецептори, която покрива цялата повърхност на клетъчната мембрана. Следователно молекулите и йоните, които се намират извън клетката трябва първо да взаимодействат с тези протеини-реецептори, за да бъдат разпознати. Само след като това се случи „вратите” ще бъдат отворени и транспортът през клетъчната мембрана ще се осъществи.

Всеки механичен стимул( промяна във вътретъканното налягане) , повлияват  цитоплазмената мембрана. След като са изложени на механичен стимул, рецепторите са способни да конвертират механичната енергия в химически стимул вътре в клетката. Jain, M.K., et al. (1990) заключил, че механичните сигнали могат да бъдат конвертирани в химически сигнали под формата на циклична AMP. Komuro, I., et al. (1991) също посочва  активацията и участието в този процес на един от ключовите ензими на клетъчният метаболизъм, протеинът киназа C. Не всички рецептори в цитоплазмената мембрана реагират като механорецептори. Най-вероятно едно конкретно “семесйтво” от протеини наречение интегрини, реагират на механичната стимулация Wang, et al., 1993).

Фибрилите на цитоскелета са дълбоко закрепени в мембраната, включително протеиновите рецептори. Цитоскелета има мажоритерен регулаторен контрол върху функциите, подредбата и дори количеството на протеинови рецептори включени в мембраната. Следователно чрез регулиране на цитоплазмените протеини, цитоскелета променя метаболизма на цялата клетка като контроилира количеството и интензитета на импулсите проведени от екстрацелуларния матрикс в клетката (Jain, et al., 1990).

Gataullin, R.R. and Zaripov, A.T. (1988)  проучвали ефектита на колхицина върху механорецептивните способности на

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *