През годините мануални терапевти и остеопати разработват така наречените мускулни енергийни техники или МЕТ. Един от пионерите е Фред Мичъл (1909-1974). През 50-те години на двадесети век той започва да проучва и разработва приоми свързани с таза. Те са внимателни високо ефективни лечебни технки при мускулноскелетни дисфункции. МЕТ използват изометрични и изотонични контракции както и разтягането на ригидни и скъсени мускули, засилването на отслабени мускули, мобилизиране на стави и успокояване и обезболяване на мускулни групи или отделни мускули. Добрите резултати при МЕТ се получават след обстойно изследване, снемане на анамнезана и статус както, прецизно и внимателно изпълнение на правилните за целта техники.

Физиологичната обосновка на МЕТ

Изометричните контракции са контракции срещу външна сила без реално движение в крайника или сегмента. Две от често използваните форми на МЕТ са постизометричната релаксация и реципрочната инхибиция. Тях ще опишем и по-долу

ПИР използваме основно за обезболяване и снижаване на мускулния тонус на мускулите-агонисти след изометрична контракция. Този ефект получаваме поради „разтеглянето“ на така нареченитят сухожилен орган на Голджи, които се намира в сухожилията на мускулите. Тези рецептори реагират на преразтеглянето на мускулите като инхибират по-нататъчна мускулна контракция.

Това е естествен защитен механизъм, който предпазва тъканите от руптура и има одължаващ ефект поради внезапната релаксация на целия мускул, който разтягаме. Тоест контракциите на мускула агонист  срещу равна по сила външна контрасила активират сухожилен орган на Голджи. Аферентните нервни импулси от сухожилния орган на Голджи достига до дорзалните коренчета на гръбначния мозък и се срещат с инхибращите мотоневрони. Това блокира еферентния нервния импулс от мотоневроните като по този начин възпрепятства по-нататъчна контракция, мускулния тонус намаля, което води до релаксиране на мускула агонист и съответно до одължаване на мускулите.

Сухожилния орган на Голджи реагира както на пасивни така и на активни движения. Следоватерлно пасивните ставни мобилизация могат понякога да имат  ефект за релаксиранеторавен на директния масаж.

Реципрочната инхибиция се отнася до инхибицията на мускулите антагонисти когато имаме изометрична контракция в мускулите агонисти. Това се случва поради наличието на рецептори реагиращи на разтягане намиращи се в мускулните фибри- тези рецептори наричаме „мускулни вретена“.

Мускулните вретена работят постоянно, за да осигурят една константна мускулна дължина като постоянно „изстрелват“ импулси при промяна надължината на мускула. По този начин мускулните вретена играят важна роля в мускулната „проприоцептивност“ или дълбока сетивност. В отговор на силите, които ги разтягат, мускулните вретена генерират импулси, които повишават контракцията като по този начин предотвратяват по-нататъчно разтягане. Мускулните вретена генерират импулс, който следват аферетният неврон на мускула агонист. Те се“ срещат „ с еферентния неврон в гръбнанич мозък и по този начин инхибират моторните неврони на мускулите антагонисти, което предотврятява тяхната контракция.

Това води до релаксация на антагонистите или така наречената реципрочна инхибиция. Когато агониста прекрати контракцията си срещу външната сила мускулните вретена спират да генерират импулси и мускула се релаксира, ефекта е същия като постизометричната релаксация.

Всъщност когато мускулите агонисти се контрахират срещу равна по големина сила(изометрично) два рецептора отговарят.

  1. Първо реагират мускулните вретена на разтягането в мускула и отговарят чрез инхибиция на антагонистите.

  2. След това клетките на Голджи отговарят на разтягането на сухожилията, те реагират чрез инхибиция на понататъчната контракция на мускула агонис. Едновременно с това мускулните вретена престават да генерират импулси като по този начин ефективно релаксират мускула агонист.

Концентрична изотонична контракция.

Получава се когато силата прилагана от терапевта е по-малка от силатана мускулната контракция, което позволява да се извърши движение в посока на мускулната контракция, т.е. Се скъсява и засилва мускула. Тази техника се използва за засилване на физиологично по-слаби мускули.

Ексцентрична изотонична контракция

Имаме такава контракция, когато силата приложена от терапевта се явява по-голяма от силата на контракция на мускула. В резултат на това мускулът се одължава и разтяга. Тази техника е ефективна при скъсени, фиброзирани мускули, което може да доведе до контролирани микротравмички в мускула. Това води до промени в скъсения мускул и неговата структура става по-еластична. По този начин подобряваме и циркулацията.

Прилагане на техниките.

Възможни променливи, които могат да повлияят резултата.

Мускулна дължина в началната позиция.

Усилието от страна на клиент и терапевт.

Продължителност на контракцията.

Дали контракцията е на серии или е единична.

Брой повторения на контракцията.

Позиционни промени с всяко повторение.

Дишането на пациента и погледът му трябва да следват посоката на силата.

Всички тези неща трябва да бъдат контролирани и комбинирани според нуждите на пациента и целите на терапевта.

Изотонични контракции при ПИР

1а  При състояние на изострен и оболена мускулена ригидност или при ограничена и болезнена става този вариант на постизометрична релаксация може да бъде използван. Терапевта довежда мускула агонист до положение на напрежение тоест достига до бариера, която ограничава понататъчно свободно движение . Задържа в тази позиция и прилага равно по сила съпротивление на мускулната контракция на мускула агносит отговаряща на около 20% от неговата сила за около 7-10 секунди. Клиента релаксира около 7 секунди след това издиша. Терапевта довежда мускула до новата бариера без да насилва мускула отвърд нея. Гореописания процес се повтаря от 3-5 пъти.

2б  При състояние на хронична мускулна ригидност, които вече са започнали да се фиксират от фиброзна тъкън следната техника на ПИР може да бъде използва. Терапевът довежда мускула агонист до положение, в което пациента изпитва комфротно усещане точно преди ограничаващата бариера т.е. не достига бариерата. Използва се методиката описана по-горе като този път силата е 30% от максималната за около 7-10 секунди. Пациентът релаксира за около 5 секунди, издиша и терапевта довежда мускула до ограничаващата бариера като с внимателен натиск( без да предизвиква болка) преминава съвсем леко бариерата. От тази точка  тази позиция може да бъде задържана от окло 10 до 60 секунди преди да се извърши нова изометрична контракция.Цялата процедура се повтаря от 3-5 пъти.

  1. Изотонична контракция при реципрочна инхибиция.

2а При остри и болезнени мускулни спазми или при мобилизация на ограничени стави този метод на РИ може да бъде използва. Използваме абсолютно същата техника от 1а метода като просто прилагаме техниката на мускула антагонист вместо на мускула агонист.

2б Ако имаме хроничен мускулен спазъм с прораснала фиброзна тъкан следния РИ метод може да се използва. Използваме постановката от 1б като отново работим с мускула антагонист вместо с агониста. Тази техника може да се използва при силна болка при ПИР на агониста.

  1. Концентрични изотонични контракции

(Използва се за тонизиране и рехабилитация и засилване на физиологически слаби мускули.)

Терапевта поставя мускула в релаксирана позиция като оказва мануално съпротивление на контракцията за около 3-4 секунди. Тази техника може да бъде повторена многократно според нуждите на пациента.

  1. Ексцентрични изотонични контракции

(Използват се за причинаване на контролирани микротравмички на скъсени фиброзирани мускули.)

Контракцията започва от бариерата, клиента извършва мускулна контракция, но позволява на терапевта да я преодолее . Терапевтът разтяга мускула отвъд бариерата ограничаваща разтеглянето на мускула. Контракцията не трябва да е по-дълга от 4 секунди и техниката може да се повтори 4-5 пъти. Клиентът не трябва да изпитва болка и дискомфорт. Тази техника не трябва да се използва върху мускулите на главата и шията, на крехки оболени пациенти или при пациенти със остеропороза.

Кратък обзор

Източник http://www.snowdonia-sports-medicine.com/documents/MET.pdf

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *