Това е въпрос, който ме вълнува от известно време.
Докато бях масажист, който не е чувал за научен метод, за критично мислене, за етично практикуване на професията- този въпрос, може би никога нямаше да ми хрумне. Но аз вече не съм масажист, не съм и студент. Вече съм физиотерапевт и като такъв, имам моралното и етичното задължение да внимавам какво говоря/ пиша. Ако следите блога ми (или го откривате с тази статия) ,сигурно ще забележите, че съдържанието и броя на статиите се променя количествено и качествено през годините.
В началото темите са насочени към масажа, към мануалната терапия, към анатомията. Постепенно в статиите все повече навлизат думичките: „неврология“, „ортопедия“, „рехабилитация“, „кинезитерапия“, „физиотерапия“. Тази промяна в съдържанието на нещата, които се публикуват тук, свидетелства за еволюцията ми като терапевт: в началото масажист, после студент, а сега вече млад и развълнуван от науката терапевт. Някак си, ентусиазъмът не успря да ме напусне, а напротив, канализира се още повече! От доста време мисля да направя една специална секция за статиите, които преди години съм смятал за истина и за нещо невероятно, а сега намирам за остарели,овехтели неща, които трябва да се приберат в килера. Това е напълно нормално нещо… поне за мен, на този етап. В науката има феномен, който се нарича „полуживот на знанието/фактите“. Един съвременен терапевт трябва да знае, че нещата, които е учил, след 5-10-15 години може би няма да са истина и това важи за всяка една професия. Знанието, което трупаме, нараства толкова бързо! Не можем да игнорираме това!
Имам чувството, че в България, това не се взима предвид!
Такива наблюдения имам:
- завършва терапевтът и използва знанията си от формалното образование
- може да избере да чете някакви учебници
- може да реши да участва в някой курс
- може да избере да гледа клипове и непроверено съдържание онлайн
Но тези учебници, курсове и клипове са базирани на научни проучвания (в идеалния случай), събрани от автора/преподавателя на курса и пречупени през призмата на неговата личност и клиничен опит. Проблемът е, че има забавяне от времето на публикуване на новата наука, до влизането и в учебниците и практиката на здравните специалисти– средно то е 17 години.
Междувременно, терапевтът е похарчил хиляди левове за курсовете и учебниците. Бил е запленен от опита, увереността и размаха, с които преподавателя/ авторът е предал знанието и опита си. Желанието да приложи научените неща, може да е по-силно от това да спре, за да направи проучване на СЪВРЕМЕННАТА литература и да види дали преподаденот в учебника/ курса, отговаря на съвременната наука! Всъщност, нормално е да свърши това още преди да е заплатил таксата за курса/ учебника.
Това, колеги и уважеми клиенти/пациенти, е наше задължение! Не е задължение на хората, които ще плащатат и ще бъдат терапевтирани с новопридобитите ни знания и умения. Истината е, че има много остарели неща, които надигат грозната си глава в България и това се случва, защото ние, терапевтите, не упражняваме нашето ЗАДЪЛЖЕНИЕ-да сме информирани за съвременната наука и да мислим критично, като имаме предвид двата линка, които посочих по-горе. Наше е задължението до българските пациенти да достигат само качествена терапия, която да е на световно ниво, а начинът да го осигурим е чрез ЧЕТЕНЕ на съвременна литература.
Тези неща, според мен, неволно създават пациенти:
- ентусиазма
- липсата на опит
- липсата на познание в областа на логиката и критичното мислене
- доверието към информация от учебник/ курс, без да я подложим на проверка и съмнение
- желанието да приложим наученото максимално бързо
Другите користни неща са:
- желание да се осигури статус и да се начеше егото
- да си плати наем, счетоводство, осигуровки
- да има сигурни, идващи редвно клиенти/ пациенти, на които се набива в главата в профилактичната сила на терапевтичните средства, които им се прилагат, без да са в унисон със съвременната наука
- когато желанието да се трупат кинти идва пред желанието да помогне на хората, които са се доверили на терапевта
Няма как да вършим съвременна Физиотерапия:
- Ако не четем научни проучвания!
- Ако не приемем, че няма нищо сигурно и науката се променя!
- Ако създаваме зависими пациенти, които идват при нас всяка седмица, за да не ги боли!
- Ако не се научим, че твърденията, които правим имат нужда от доказателства и логическо мислене, с които да ги подкрепим!
- Ако не приемем, че не сме имунизирани от грешки!
Докато не осмислим тези неща, ние ще продължим да създаваме пациенти, вместо да ги въстановяваме!
PS: Тази статия не атакува колегите, които преподават курсове/учебници в България, напротив. Призивът към тях е да държат съдържанието на курсовете/учебниците в час със съвременните научни проучвания и да предоставят актуална библиография. Също така се надавам повече физиотерапевти в България да се насочат към трудния и бавен път на трупане на знание, на постоянното му осъвременяване и редактиране. Осъзнавам, че това е мегатрудно, но това е НАШЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ, колеги, ако искаме да сме полезни на българските пациенти.
Източници:
http://journals.sagepub.com/doi/full/10.1258/jrsm.2011.110180
https://en.wikipedia.org/wiki/Half-life_of_knowledge